enbg

Прашинки, които вятърът разнася

4.1.2019 | коментара

При гостуването си в рубриката „Нещо лично“ Ищар разказа, че има две истории, свързани с песента „Dust in the Wind“. Първата е от 10 септември 2001 година, когато тя е в Ню Йорк и има концерт, на който изпълнява песента. След концерта летят с последния полет за Париж и когато се приземяват, научават за атентатите и падането на двете кули. На следващия ден тя отново има концерт, вече в Ница, на който няма сили да изпълни песента отново. „Текстът (вече) имаше чудовищно звучене, така че тя остана в чекмеджето“, спомня си Ищар. „Всеки момент от нашия живот е като прах, който е разнесен от вятъра. Всеки живот е една капка в океана на живота… Прахът, който видяхме… Аз мисля, че емоционалната памет на тази песен ме потресе. Не можех да я пея повече“, призна гостенката.

Ищар разказа и втората история, свързана с песента: „В края на 2016 г. скъпата ми братовчедка, която се казва така, както и аз се казвам, почина на 40 години от рак на гърдата. Тя беше най-големият ми почитател. Остави две деца на 4 и 5 години. Аз трябваше да им кажа, да им обясня, че мама вече не е тук… Просто се вдъхнових от тази песен и се опитах да им обясня, че мама е като капка и когато има дъжд… Тя обожаваше тази песен. Когато я слушаше, как аз я пея, оставаше без дъх. Изпях тази песен на погребението. Валеше много в този ден.“

Ищар призна, че песента всеки път я кара да се връща към много болезнени спомени, но е много реална. „Същевременно е тъжна, но ни кара да се изправим срещу истината – а именно, че сме прашинки, които вятърът разнася“, каза Ищар.