Поетичен спектакъл с лириката на Андрей Слабаков представиха „Хората на Слави“

28 септември 2010 г.

Литературно четене на стихотворенията на Андрей Слабаков видяха зрителите на „Шоуто на Слави“ този вторник. На чаша вино и свещи „Хората на Слави“ и авторът на стиховете изслушаха изпълненията на тримата рецитатори – Димитър Павлов, Емануела и Део. Презентацията започна със стихотворението „Вяра“:

„Господи, колко си проста!?
Господи, колко си тлъста!?
Тъпа, космата и грозна!
Ниска, разплута и гнъсна!

Господи, защо ме наказа
С изрод подобен на нея!?
Господи, явно ме мразиш,
Но да се сърдя не смея…“

В една от почивките на литературното четене, поетът уточни, че е в състояние да напише едно стихотворение за времето, за което човек го чете. Слабаков добави: „не искам да се хваля, но за мое огромно съжаление аз съм най-издаваният поет след 1990 година. Не мога да си го обясня по друг начин, освен с вродената неграмотност на публиката… Не знам защо харесват тези неща, може би защото съм бил искрен.“

Поетът сподели и творческите си планове: „След като излезе втората ми книга, която се казва „Разклати след употреба“, за разлика от първата, която се казваше „Разклати преди употреба“, работя върху третата си книга, която се казва просто „Разклати“.“ На въпрос какво би направил ако го изберат за Министър на културата Андрей Слабаков отговори: „Аз не искам да бъде избиран за Министър на културата, аз искам да бъда избран за едноличен диктатор – това е моята система. Това ще е полезно за всички, защото тогава ще се знае кого да псуват хората. Няма да има министерства, няма да има парламент, което е напълно безсмислено и ще спестим нечовешки пари.“

Спектакълът беше завършен от стихотворението „Спомен за луната“, посветено „На Лунната соната“:

Полека влизам в къщата си мръсна
Навсякъде е тъмно. Няма ток
В леглото ми лежи пачавра гнъсна
Във унисон с панелния ми блок

В хладилника поглеждам вяло
Отвътре гледа бяла тишина
Къде е сиренето бяло?
Къде е мъртвата свиня?

Отвън виси обесена Луна
Под нея гарван грачи звучно
Луната гледам с мъничко тъга
Да си Луна е адски скучно

На финала рецитаторите бяха оценени от автора като „професионалисти“, въпреки че трудно сдържаха емоциите си от поетичните фигури и образния език.