enbg

Пламен Константинов, 19 ноември 2015 г.

19.11.2015 | коментара

В предаването гостува треньорът на националите по волейбол Пламен Константинов. За представянето на Евроволей 2015 и отпадането на полуфинала с Франция, селекционерът призна, че изпитва горчивина – не само от факта със загубата от Франция. По думите му, в неговия съзнателен живот, този национален отбор бил най-близко до титла от голямо първенство.

Резултатът от срещата с Франция Пламен Константинов коментира така: „Трябва да отдадем заслуженото и на французите, които промениха тактиката си на посрещане, което беше проблемно в първите два гейма. Ние успяхме да извадим практически от игра най-опасния им играч Нгапед и след промяната на тактиката, те го освободиха от тежестта в посрещане и балансираха своята игра.“ Той разказа, че французите започнали да променят играта си в третия гейм: „Това е разликата при големите отбори – че те могат да променят играта си по време на мач. Има много добри отбори – имат определен стил, игрови, и в момента, в който уцелиш правилната тактика срещу тях, много често си много ефективен. (…) Те нямат „план Б“. Французите са отбор, който може да променя играта си, най-вече, защото разполагат със състезатели, които имат богат арсенал от технически елементи. Затова са много труден противник.“ Константинов отбелязва, че неслучайно френският отбор от над 30 мача това лято е загубил само един и то го загубили, спечелвайки гейма срещу Щатите: „оставиха американците да победят, за да изхвърлят Бразилия от полуфиналите“.

Хората харесват волейбола в страните с традиции, каза националният селекционер и подчерта, че спортът е станал много атрактивен с новите правила. „Проблемът е, че е много труден технически и само волейбол на високо ниво е наистина красив, защото топката остава в игра и това е най-голямата емоция от волейбола“, каза Константинов. Той заяви, че и ние имаме сериозни традиции във волейбола: „Българският отбор е бил винаги в челната осмица и продължават да държат това ниво. За съжаление, като всяко хубаво нещо в нашата страна, и това нещо ще си отиде, рано или късно.“ Селекционерът разказа, че през последните 15 дни обикаля страната и се занимава с „една проблематика“: „Гледам мачове от вътрешното първенство и се опитвам да се срещна с кметове, местната власт, за да се опитам да ги убедя, че трябва да подпомогнат отборите си“.

По-нататък Константинов подчерта, че неговата идея е да паднат таксите за децата, тъй като голяма част от семействата нямат възможност да дадат 300 – 400 лв., от които между 30 и 50 лв. за месечна такса, а останалите за екип. „С таксите ние ограничаваме най-бедните, които и са обаче най-мотивирани. Защото за деца от бедни семейства, спортът е шанса им да оправят живота си и да го променят. Богатите, които могат да платят таксата и да се облекат в последен модел маратонки, фланелки и анцузи, обикновено са немотивирани, защото знаят, че татко ще им купи Мерцедес на 18 години.“ – обясни позицията си Пламен Константинов. Получава се, че губим и спортния и социалния ефект, каза той. По думите му, в някои общини „го слушат“, но най-жалкото е, че Софийска община не е подпомогнала през годините нито един от софийските клубове – Левски, ЦСКА, Слави, Локо.

„Подпомагайки детско-юношеските школи, тогава и спортният ефект ще бъде голям. Защото тогава клубовете няма да се задължават да приемат всяко едно дете – става то или не става, само и само, за да му вземат таксата. А ще търсят качеството. Има и друг един много важен момент – когато заблудиш едно дете и родителите му и когато на 20 години то разбере, че всъщност са го заблуждавали, че то е голям талант, ами то няма време вече да се върне към учение и ти практически създаваш, оставяш един човек без бъдеще. Значи, спортът е избор на живот, но той трябва да е много внимателен, защото можеш да унищожиш живота на едно дете.“ – мотивира се треньорът на Пламен Константинов.

Селекционерът беше категоричен, че трябва да се работи в тази насока – работата с деца. Призна, че сега емоциите са били хубави, но той знае какво стои зад „тази хубава витрина, наречена Национален отбор“. „Тази реалност е много далече от Национални отбор и рано или късно ще го загубим и него“, каза Константинов.

Треньорът на волейболните национали изрази своята позиция за това как трябва да се подхожда към спорта: „Спортът не трябва да се разглежда само като професионален спорт. Това е социална политика. И ако политиците не го разбират, значи те не стават за политици. Това е социална политика, в която инвестираш в едно здраво поколение, което е по-работоспособно, произвежда повече, плаща повече данъци, разболява се по-малко – по-малко разходи за здравеопазване. Всичко това в дългосрочен план, стопроцентово, инвестицията в спорт е поне трикратно възвръщаема.“ Според него за последните 20 години малко се залага на дългосрочни политики, а за него те са истинските. Когато нещата са „от днеска за утре – това е повече популизъм, повече да се покажем, да се задържим на власт“.

В разговора стана въпрос и за инициативата на шоуто за референдума: „По-важното е не въпросите какви са, по-важното е българинът да разбере, че референдумът е един инструмент – прескачайки парламента – народът пряко да направи една законодателна инициатива. Защото, някои закони, ако чакаме самите парламентаристи да си ги гласуват – те са против техния интерес, те няма да ги гласуват никога.“

На въпроса на Слави защо Матей Казийски не отива да играе в националния отбор, Пламен Константинов отговори, че многократно е демонстрирал желание и го поканил да играе. Той има своя позиция, която аз не разбирам, каза Константинов и на свой ред отговори с въпрос: „Григор защо не игра за Купа Дейвис? Защо трябва да икономисваме някои неща? Защото са големи звезди?! Аз не мога да уважавам един човек, заради това, което му е дал Господ – таланта. Ще го уважавам по действията му. И сега не мога да си обясня как не можа да дойде да изиграе с отбора си финала за „Купа Дейвис“, но може да изиграе един демонстративен мач, за да капитализираме името си, нали?“

Слави Трифонов коментира, че да играеш за България не е въпрос на пари, а въпрос на отговорност, затова че си българин. Това доведе до емоционален отговор от Пламен Константинов: „И каква е отговорността, след като играеш до полуфинала, за да събереш мачове за олимпиада и на финала кажеш „ами, извинявайте, имах среща с треньора ми“ – защото такова обяснение излезе от един от мениджърите! Ти представяш ли си, все едно ние да спечелим срещу Франция, да сме на финал и сутринта да дойде при мен Тодор Алексиев и да ми каже „Имам неотложна среща с новия ми треньор в Аржентина, няма как да играя финала“. В общи линии това се случи, след като всичките от Топ 10 същата седмица играха за страните си за „Купа Дейвис“. И ако Григор беше играл, ние щяхме да влезем в по-горната група. Окей, може да е имал тежък момент, може да е сбъркал, грешна преценка. Кой не бърка? И аз съм бъркал, и ти си бъркал многократно. Грешки се правят, но това става заболяване. И с Митко Бербатов е същата ситуация, и в други спортове, и в баскетбола го има“.

„Тези спортисти трябва да разберат едно нещо – ти не дължиш нищо, не може – сърдит съм на федерацията, сърдит съм на вицепрезидента, той ме обиди и т.н. Но ти не играеш за тези хора. Играеш за публиката ти, съотборниците ти, ти си длъжен към тях. Защото за един млад състезател – той може да работи с най-добрия треньор, обаче, когато до него има един Матей Казийски, който да му покаже – „така го направи“. Аз съм откраднал, половината неща от по- старите, по-опитните в отбора, видял съм ги как го правят, опитвал съм го и някога ми се е получавало. Тоест видял съм го, не е само да му го кажеш. И това нещо, за един млад състезател, да играе до Матей, това е уникално за него, богатство. Защото, Матей, по-старите теб те издърпаха, за да станеш Матей Казийски. Ти не ставаш в саксия Матей Казийски.“ – коментира Константинов.

Повторно запитан защо Казийски не е дошъл да играе, Константинов каза следното: „Това вече не е към мен. Аз не мога да отговарям от негово име. Моята позиция е ясна. Разбирам, че той не е е съгласен с някои методи на управление, решения и т.н.  Въпросът е, че има разграничение. Един състезател отговаря за себе си, за отбора си, за резултата на отбора пред съотборници, треньори, щаба – това е нашето семейство. Федерацията – аз не мога да искам оставка – твоята оставка мога ли да я искам, след като не те избирам и не те назначавам? Оставката на ръководството я искат клубовете, те решават. Това не е в нашата градина. Ние играем за отбора си, за публиката си и за страната си. Това е истината и там е разликата във вижданията ни. Нещо можеш да го промениш, когато участваш в него и аз съм му го казвал и в прав текст, пък и публично съм го коментирал. Но това е негово решение, на което не мога да повлияя.“

Цялото предаване от 19 ноември 2015 г.