enbg

Опълченците на Петрич

26.7.2016 | коментара

Филмът на Иван Кулеков е посветен на една забравена война между България и Гърция от октомври 1925 година. България е въвлечена в най-странната и същевременно най-неизвестна война, която е водила в новата си история. В учебниците по история тя е подминавана с няколко изречения под името „Петрички инцидент”.

Събитията между 19 и 29 октомври 1925 г. са предизвикани от един граничен инцидент, след който генерал Теодорос Пангалос, без да обявява война, заповядва на VІ гръцка дивизия да нахлуе в България.

Във видеото се разказва за героизма и готовността за саможертва на 200 доброволци от местното население на Петрич и четите на ВМРО. След Ньойския договор от 1919 г. България се свива с 11 000 кв. км., а през 1925 г. е имало голяма опасност да загуби и цялата Петричка област, ако не и цялата си територия на юг от Стара Планина.

Историята за този „инцидент“ разказват Сотир Иванов, директор на Историческия музей в Петрич, Иван Траянов, Николай Малчев и Зоя Димитрова.

На 19 октомври 1925 г. гръцки войник навлиза в българска територия и обвинява наш войник, че копае окоп. Скарва се с нашите граничари. Възниква престрелка, като първо стреля той и не уцелва, нашият го улучва в главата с първия изстрел и войникът пада убит.

Копаенето на окопи е забранено на България по силата на Ньойския мирен договор. На практика тя е с ограничен суверенитет.

Последвала и друга престрелка, за да могат гърците да вземат тялото на войника и да кажат, че е убит на тяхна територия.

На 22 октомври 1925 г. VІ гръцка дивизия по заповед на правителството на генерал Теодорос Пангалос започва нападение на фронт, широк около 40 км, от армия, приспособена да води бойни действия в планински условия, която има авиация, има бойна артилерия. Гръцките войски нахлуват на 10 – 12 км навътре в българската територия. Самият Петрич е обкръжен.

След армията вървят т.нар. Андарски чети, които са вкарани от Мала Азия, за да заселят северните покрайнини на Беломорието, разаза Зоя Димитрова. Андартите унищожават всичко, крадат дори керемидите от покривите, вземат цялата покъщнина на българските бежанци, които така или иначе страдат безимотно от всичко, което им се е случило през войните.

Българите се организират почти инстинктивно, екипно и солидарно като един организъм, разказа Сотир Иванов. По думите му когато става този конфликт на 19 октомври на Демир Капия, българските граничари там са много малко. Но още когато се чуват изстрелите, час по-късно на пункта има повече от 100 доброволци от с. Коларово.

Именно доброволческите отряди на местното население и четите на ВМРО спират тези домогвания. Те успяват да спрат редовната гръцка войска.

Иван Траянов обяснява защо са успели – били са надъхани, те са били бежанци, вече са били прогонени от своите домове. Дошли са с по една каруца имущество и са живели в Петрич, затова с всякакви средства са опитали да отблъснат тези войски.

На 23 октомври се създава Кризисен щаб, начело на който застава Георги Въндев, околийски войвода, застава и братът на Мара Бунева – Борис Бунев, който прави невероятна кръгова защита на града, и която очевидно надминава възможностите на гръцките офицери. След 1944 г. Борис Бунев отива в… Белене, разказа директорът на историческия музей.

Град Петрич е бомбардиран и с артилерия, както и с авиация. Убити са около 120 гръцки войници. Сотир Иванов обърна внимание на факта, че Петрич е разположен в подножието на Беласица и голяма част от военните действия се разиграват в планински район, което позволява воденето на партизански действия, където българите имат предимство, защото познават района. Жертвите сред българите са много малко, „като изключим децата или семействата, които не са успели да избягат“, само двама души.

Между 19 и 23 октомври степента на самоорганизация е впечатляваща, коментира Сотир Иванов и добави, че действията на местните са истински подвиг.

Мъжете са имали гордост, която е била изцяло в защита на българската държава, коментира Зоя Димитрова.

На 27 октомври Обществото на народите (ОН) дава категорична заповед на българската държава и на гръцката да изтеглят своите войскови части от териториите на двете държави.
В този инцидент е имало само гръцки войници на българска територия. Предотвратява се един инцидент, който може да бъде превърнат в поредната Балканска война.

Тази военна хунта и генерал Пангалос си отиват. Гърция е глобена с 30 милиона лева, които са изплатени на България. От тази сума, 1 млн. и 200 хиляди се дават на онези петричани, които участват пряко в събитията и отстояват тази свобода, и които са ощетени в резултат на преминаването на гръцката армия. Българското население, което получава тези пари, се отказва от тях и ги дарява за построяването на училище. „Училището, образованието, перспективата за бъдещето е това, което ни обединява и поставя нашите перспективи като народ в края на 19 и началото на 20 век“, смята уредникът на музея Сотир Иванов. Той добавя, че не героизмът е най-впечатляващ в историята на Петрич, а щедростта, защото тези хора са били безкрайно бедни и едва са оцелявали физически.

„Би следвало да бъде държавна политика и национален приоритет да преоткрием нашето минало и това, което ни прави народ, което е допринесло за нашето оцеляване. Това, което в крайна сметка е принос и към Европа. Нека го изучаваме в училище, нека преценим нашите деди с какво са се сблъсквали, защо са оцелели и нека използваме този опит, защото този, който не познава своята история, е принуден да я повтаря“, каза още директорът на Историческия музей.

Цялото предаване от 26 юли 2016 г.