enbg

Лили Маринкова, 11 юли 2018 г.

11.7.2018 | коментара

Актуален гост в предаването беше журналистът Лили Маринкова, която по-рано през деня беше възстановена на длъжността директор на програма „Хоризонт“ на БНР и няколко часа след това освободена заради придобито право на пенсия. На 6 юни 2016 г. Лили Маринкова беше уволнена от този пост, но на 3 юли 2018 г. Върховният касационен съд излезе с решение, че трябва да бъде възстановена на работа.

„Предполагам, че това е опит да си върне авторитета ръководителят, тъй като сигурно се е чувствал наранен от това решение на ВКС и също така сега вече има насъбрани всички тези условия, за да може спокойно да ме отстрани, да ме пенсионира, а преди не можеше“, коментира случилото се Лили Маринкова. Тя поясни, че не е имало никакъв разговор и тя не очаква нищо от такъв разговор.

Запитана от водещия Иво Сиромахов какво всъщност се крие под повърхността, бившият директор на „Хоризонт“ отговори: „Въобще не става дума за тази административна длъжност, която заемах. Става дума за воденето на предаване – „Неделя 150″. Ясно ти е в България отношението към журналистиката – всичко е под контрол. И в този смисъл, доколкото националната медия излъчва някакъв тон, който може да се повтори, той е определящ, така да се каже дава тон и на другите – това е нежелателно. Смятам, че е било поръчано“.

Според журналиста този стил на авторитарно ръководене, който преди не е бил възможен, е установен в националното радио вече две години. По думите й има отпор на случващото се, но „той е отвън, а крепостите се предават отвътре – това е класическото правило“.

За това какво е положението в българските медии Лили Маринкова сподели: „Аз видях една оценка на една агенция, на един център, базиран в Лайпциг – вчера беше публикувано във в-к „Сега“ – за независима преса, свободни медии, която дава същата диагноза, като „Репортери без граници“. Точно тези думи: „Положението е изцяло обзето и правителството корумпира медии“. Това, което ние чувстваме, за което се говори, за което предполагаме, хората са го написали за анализ, интервютата са направени в България и, представете си, някой е обещал пред ЕС, че положението може да се поправи!“ Лили Маринкова каза, че не знае кой е дал такова обещание, но „в същото време тече една много невротична реакция на авторите на закона за прозрачност на медиите, между които Делян Пеевски, Йордан Цонев, Велислава Кръстева. (…) Изглежда те мислят, че чрез този закон могат да си измият авторитета, имиджа“.

Лили Маринкова сподели, че не е търсила подкрепа от колеги в радиото и никой не е изразил позиция по случая. Тя посочи и причината: „Много се наблюдава всичко под лупа – кой какво казва, защо го казва. Тези междуличностни отношения се използват, употребяват се. Това е порокът“.

„Всъщност заключението на базирания в Лайпциг център, за който говорих, е че става дума, че се корумпират, подкупват българските медии. Би трябвало да кажем – развращават. И се развращават хората, особено младите хора, защото част от тези проправителствени медии, предимно телевизии, те са ясни кои са – ама, те се държат действително като че Тодор Живков се е върнал! Аз гледах едно предаване, което изследваше значението на Председателството ни. (…) За 15 минути, 50 пъти се каза името на Бойко Борисов. (…) Нима това може да свърши някаква работа – като се казва 50 пъти името му?! Това не е ли за умствено изостанали? (…) И се дават толкова много пари – европейски грантове или там европейските фондове, които имат комуникационна страна, за такава евтина пропаганда. Поне за нещо по-скъпо!“ – коментира журналистът.

На въпрос как според нея ще се развият нещата през следващите няколко години, Лили Маринкова отговори като се позова на думи на един от създателите на Уикилийкс, че не е възможно гражданското общество там, където протичат офшорните капитали. „Капиталите протичат по-бързо, отколкото идва моралната или политическата оценка. Нещо като нашата Гинка. Това е един процес, който ние можем само да регистрираме, но е много трудно на гражданското общество да съществува. То е невъзможно, даже абсурдно. Но пък има други линии, по които могат да излизат мръсните тайни на политиката. Уви, това остава на медиите.“ – коментира журналистът.

В края на своето гостуване Лили Маринкова каза, че все пак е изпитала морално удовлетворение от това решение на ВКС и това е било „едно от малките островчета на надеждата“, които е изпитала напоследък.

Цялото предаване от 11 юли 2018 г.