Красимир Узунов, 5 май 2017 г.

Гост в специалното издание за Деня на храбростта и Празника на българската армия беше Красимир Узунов, един от малкото военни журналисти в България, доктор хонорис кауза на Военната академия „Георги Сава Раковски“ и един от основателите на офицерската легия „Раковски“.

Слави започна разговора си с госта като постави въпроса какво трябва да направим, за да имаме същата армия, същите офицери като в миналото.

„За съжаление, ако трябва да сравняваме това, което сме имали и това, което имаме сега, сравнението никак не е в наша полза“, започна съжденията си Красимир Узунов. „Сигурно променените хора са продукт на променени обстоятелства. Ние не можем да гледаме като тези хора, ако ги видим по снимките на семейните албуми. Ние оставихме костите на бащите си да станат кости на безотечественици. Значи, формулата е една – трябва да знаем откъде идваме, за да разберем накъде сме тръгнали. Ако нещо сме забравили, трябва да се върнем да си го вземем, за да може да продължим напред. Трябва да повярваме в себе си и да поставим преди всичко – да върнем оная думичка „Отечество““. Някога даже имаше учебник по Отечественознание, сега се казва Околна среда. Разликата е огромна. … Чета писмата на Дрангов, чета писма на Жеков. Значи, Жеков пише писмо на Дрангов, Дрангов е на брега на Мраморно море, 1913 г., Жеков е началник щаб на обсадата на Одрин и отговаря: „Любезни Дрангов, благодаря Ви за поздравите от брега на Мраморно море. Ударът беше тъй смазващ и неочакван за противника, че надмина всички наши очаквания. Нашите войници се оказаха достойни за идеала за нашето Отечество, за което живяхме и служихме, за което ще живеем и ще служим“. Тоест, ако ние се научим да поставяме Отечеството, както и да му викаме – Родина, България, а не – „тази страна“, „нашата страна“, малко повече от личните си интереси, може би ще почнем да се връщаме към онази 885 хилядна армия, която сме мобилизирали при 4 милиона и половина население през `17-та година (1917 г.). Иначе под пагон Първата световна война са 1 милион и 127 хиляди – не всеки втори, а всеки първи“, каза военният журналист.

Излъчен беше филмът на Иван Кулеков, в който проф. Божидар Димитров разказва за битката при Дойран.

Красимир Узунов подари на Слави книга със забравени военни маршове, към които има и диск и още две книги: „Каймак-Чалан“ и „Добруджа“. Той му подари още и неизстрелян патрон от Каймак-Чалан. На въпроса на Слави дали това е подарък за него, гостът отговори с думите: „Както пише Дрангов: „За да живее България, има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени, нравствени кастрати. Вън от Отечеството няма морал“.

Във видеото може да видите и разказите на Красимир Узунов за фамилия Зиколови и за подполковник Тодор Нойков, командир на 33-ти свищовски полк.