enbg

Костадин Чакъров: Кардиналите са в основата на атентата срещу папата

17.2.2010 | коментара

16 февруари 2010 г.

Гост в шоуто беше Костадин Чакъров – съветник в апарата на Държавния съвет, заместник-завеждащ икономическия отдел на ЦК на БКП. Чакъров е познат като политическия съветник на бившия държавен глава Тодор Живков и дъщеря му Людмила. Автор е на книгите “Вторият етаж” и “Нашествието на демократите”.

„Бяхме скромни хора, помощници. В България не е имало тайни кабинети.” – казва Чакъров по повод работата си като съветник на Тодор Живков и Людмила Живкова. По образование юрист Чакъров става първи секретар на Комсомола в Пловдив, след това го изтеглят в Държавния съвет, и после в апарата на Централния комитет. „В много работни групи съм бил и там доказваш какво можеш и какво не можеш.”

Признава, че реално 4-5 години е бил от личното обкръжение на Тодор Живков. Бил е външен помощник, докато е работел в реален сектор. Разказва, че „огромен интелектуален потенциал ползваше Живков. Около него имаше непрекъснато работни групи. Той не се бореше за власт година за година или до избори. Това му даваше хоризонт да работи за 10, 15, 20 години напред.”

На два основни въпроса се спря разговорът с госта – българската следа в атентата срещу папата и българския чадър при смъртта на Георги Марков.

Атентатът срещу папата

„Случи се като една международна конспирация, която ние не сме очаквали никога. Ние имахме великолепни отношения с Ватикана, великолепни отношения с Италия. (…) Когато гръмна атентата, ние бяхме изненадани както всички, никой нищо не е очаквал. Никакви сигнали нямахме, че това ще се припише на България. Не забравяйте, че тогава светът беше разделен на две системи, които се дебнеха една друга и използваха всичко, което се случва в света, за да се припише на другата система.”

Защо точно България

„България беше много стабилна страна и много стабилен съюзник на Съветския съюз. Второ – Агджа, – използваха едно преминаване през България. (През България преминаваха два милиона турски гастарбайтери. Той е бил около 20 – 29 дена в „Зографски – Кемпински”. Преминава оттук, след това две години обикаля из Европа.) Изведнъж започна нещо отдалеч да се приписва, че това е атентат, организиран от КГБ, от Брежнев… И тъй като реално транзитът, големия поток от Близкия изток, Арабия, Турция, всичко преминаваше през България, естествено беше да се припише на България. Не може да се припише на Унгария или Чехия, които са в друга географска зона. В един момент явно някой добър специалист – стратег-анализатор е решил, че най-добре е това да се припише на България, че тя е най-верния съюзник и сателит на Съветския съюз.”

На въпроса има ли някаква връзка между Али Агджа и българските тайни служби Чакъров отговори категорично отрицателно. Обясни, че „няколко години сглобявахме картината, абсолютно никаква следа от страна на България няма в атентата над папата.”

По-нататък Костадин Чакъров продължи с изброяване на доказателства:

„Още през месец юли прехванахме една шифрограма на турското разузнаване до италианското разузнаване, (…), там пишеше: „Внимавайте при публичното използване на Али Агджа. Той е параноичен пит, силно психически неуравновесен.” – Това беше първият сигнал, че имаме работа с един психически болен човек. Представяте ли си как българското разузнаване ще даде пистолет на един психически болен човек и той ще отиде да стреля срещу главата на 1 млрд. и 200 млн. католици?!”

Реакцията на Тодор Живков била много бурна, каза Чакъров и уточни: „всички бяхме стъписани”. Неговият разговор продължи така:
„След година – две, започна да се изяснява картината и неочаквано ключът, който ни даде възможност да погледнем, беше следният – сигналът, че той (Агджа) е използван от кръгове на Ватикана, дойде от иранското разузнаване. Когато Йоан Павел ІІ става папа, той идва с поддръжката на всички големи централи – политически и разузнавателни. (…) Той идва здрав, с много връзки, с много възможност и подкрепа на всички големи разузнавателни служби и това не се харесва на кардиналите. Кардиналите обичат стар, болен, немощен папа, за да могат да имат те в периферията много по-голяма самостоятелност. (…) Папата посегна на 900 души масони – върхушката на италианската държава. (…) След това удари Банк Амбрузиано, която беше банката на Ватикана. Там започна все по-настойчиво да излиза името на човека, който ръководи финансовите дела на Ватикана. Това е едно лице от литовски произход Пол Марчинко. (…) Папата не им харесва, защото той започва сектор след сектор да поставя под свой пълен контрол. В основата на атентата срещу него стоят кардиналите.”

Своята обосновка, позовавайки се на сигнал от онова време, идващ от френските служби, Костадин Чакъров направи така:

„Те са търсили човек в групировката на Аятолах Хомейни, който е в Париж – това е противникът на шаха на Иран. И са търсили човек, на който … покушението да му … припишат верски, характера на фанатик. Българската следа я направиха по-късно. Българската следа я измисли българин – полковник в чужда разузнавателна служба. Той видял ситуацията и като добър аналитик, преценил, че има мощно пропагандно въздействие. По-късно това го потвърдиха старши анализатори от Централното разузнавателно управление.”

Костадин Чакъров представи книгата на Румяна Угърчинска, която разказва историята на разбираем език. Той допълни, че авторката е събирала и изучавала материали в продължение на 10 години.

Убийството на Георги Марков

„За Георги Марков ми е много неприятно да говоря, защото тук има много лични моменти, до които съм се докоснал и съм следил през цялото време. Тя е много грозна история и това е опитът на хора да правят пари от нея. Едни искат да вземат пенсия голяма, други книги пишат.” – започна разказа си бившият съветник на Тодор Живков.

Отрицателен бе отговорът на Костадин Чакъров на питането българските тайни служби ли убиват Георги Марков. Той изтъкна доказателства в подкрепа на твърдението си:

„Георги Марков е странна личност. В него има стремеж към мистично, към окултно, към конспиративно. На 18 години той прави декларация за самоинициатива да следи Чуждата съюзническа контролна комисия, която се намира в района на Павлово (в София). Той се предлага да ги следи. След това той се изявява като талантлив писател, попада в полезрението на висшето ръководство, на Тодор Живков. (…)
Георги Марков има стремеж към тайнственост. Когато започва операция „Прогрес” – операция по създаване на идеологическо контраразузнаване във всички социалистически страни, след Чешките събития. Дотогава в контраразузнавателно отношение идеологическият и културният фронт не се обслужват. През 1968 г. се полага началото – това беше една директива на КГБ, – и започнаха да се създават тези идеологически управления, които да обслужват проникването на чужди влияния, църкви, секти и т.н. в културата. В България тази задача е възложена на полковник Костадин Кюлюмов – писател. Той събира няколко души, които правят концепцията как да изглежда това управление. Един от хората, които създават концепцията за 6-о Управление, е Георги Марков. Бил е оперативен работник. По това време пише пиесата „Комунисти”, има достъп до архива, лауреат на Димитровска награда. По това време той е безкрайно уважаван човек. Но това му изиграва може би лоша, чисто човешка, шега – че той може да бъде континентален или може би планетарен писател. През Италия, през Виена, заминава за Англия, като смята, че ще достигне континентални върхове в писателската си дейност. Но тук той попада в една тежка ситуация, защото той не може да пише за Англия. (…) И много скоро изпада в тежка творческа криза.”

По-нататък в разказа си Костадин Чакъров изтъкна, че в резултат на това Георги Марков страда и започва да пие. Ето какво казва по повод „българския интерес“ при убийството на Георги Марков:

„България няма никакъв интерес, защото той не е никакъв враг на България. Той има едни задочни репортажи, в които нищо особено не е писал, за да бъде враг №1 на България.” – каза Чакъров и заяви, че българският чадър е метафоричен.

По думите му, на България не е позволено да участва в разследването на смъртта на Георги Марков и то е проведено по английските закони. „След това се показа сачма, микроскопското изследване показа, че на панталона няма следи от сачма. Документите за намерена сачма се появяват месеци, след като е направен смъртният акт.”
Костадин Чакъров цитира мнение на „французите”, че такова количество рицин в такава малка сачма, „може само да лекува ревматизъм”.

От какво е умрял Георги Марков

„Той е болен от туберкулоза. Това е медицински факт. Има епикриза. – започна разказа си Чакъров и по-нататък обрисува ситуацията – За да разберете неговото състояние – той не може да пише, започва да пие много и започва да говори, човешки да компенсира – че е резидент на КГБ, че е резидент на Национална сигурност, че е изпратен с голяма задача и ще взриви Европа. Звъни по телефоните, че „тука няма никаква демокрация, че всичко е камуфлаж.” – Това са неговите мотиви, че той иска да се върне в България.”

Костадин Чакъров цитира избрани откъси от книгата на Анабел Маркова – съпругата на Георги Марков. От тези цитати става ясно, че за Георги Марков е трудно да разбере Англия и страда. Ситуацията в края на неговия живот, Чакъров описа така: „Той е болен от туберкулоза и с това пиене, получава емболия, през черния дроб, получава предстомашен инфаркт, белодробен,… получава тази емболия. Той умира от естествена смърт.”

Заключителните думи на госта бяха такива:
„Метафоричен е българският чадър. Той, между впрочем, е по чешки патент. (…) Един беззащитен човек (Г. Марков), неохраняван, безпомощен, слаб, болен, – правиш междудържавна близкоизточна „еди какво си”, да бъде убит, а папата – пращаш един полуидиот да го стреля. Как смятате, вие, българските служби – вие сте си повярвали, че ние комунистите, ние сме били полуидиоти?! Че българските служби бяха най-големите наследници на руските имперски и немските имперски служби?!”

Костадин Чакъров изказа мнение, че „в момента България трябва да започне да съди“ и попита защо не съдим италианската държава например. По повод липсата на воля от страна на управляващите, той коментира, че те „наложиха, че европейско поведение е това да мълчиш, да се съгласяваш.”