Капитан на ирански военен кораб сега е строител у нас

16 март 2010 г.

Али Тавани Фарахи е иранец, дошъл в България преди 18 години по политически причини. По времето на Реза Пахлави е капитан на военен кораб – фрегата, има на подчинение 145 души екипаж. След революцията в Иран настават неспокойни времена и той научава от приятели, че военните биват премахвани и е добре да напусне страната. През Турция Али смята да отиде в Холандия, но остава в България, защото „каналджията се издъни”. Сега някогашният капитан работи в строителството. Има жена и две деца. На въпроса „Как си?” отговаря с „Трябва да си спасявам живота!”

Моника Стоименова, родом от Източна Словакия, и наполовина чехкиня по майчина линия, сега живее в Перник. Със съпруга й българин се запознали в Чехия, в завода, в който и тя работела. Той бил на специализация. Любовта пламнала „на крана, под крана”, била от пръв поглед, казва Моника. Сега двамата имат две деца – на 22 и 20 години.
Моника разказа, че е работила 4 години в Испания. Това обаче й е достатъчно и днес заявява: „Искам да си седа дома!”. Според нея най-лошото на българите е завистта, а най-доброто, че и на 50 години „ти си дете на родителите си – помагат ти”. Ситуацията тя анализира така: „При нас – на 18 ставаш, бегай си! Хубава черта е да си обичаш децата, да трепериш над тях. Щото живота е много гаден и много кратък.”

Нидал Махмуд Кайсар от Сирия в момента е лична охрана на шейх в Испания. През 2003 г. с Емилия правят песен, която става хит. С чувсво за хумор казва, че се отказал от тази кариера, защото няма силикон. Преди три години решил да замине за Испания. Смятал да пее в заведения. В Испания обаче се запознава с арабски принц, който го наема за охрана. Освен, че е едър, Нидал тренира джудо, карате, бойни изкуства. В Испания не може да ти дадат оръжие, обяснява Нидал: „То не е като България – „Дай ми пистолет” – Ето, всичко хубаво!”

Джахоноро Веселинова е от Таджикистан. Запознава се със съпруга си Веско в Истанбул, където той бил на екскурзия, а тя на работна среща. Когато се видели в хотела, той я помислил за българка, а тя него за таджик. Срещнали се през ноември 2006 г. и след това близо година си говорили по скайп и мейл. През март 2008 г. Веско отива в Таджикистан и иска ръката й от баща й и тримата й братя.
Имало проблем с религията, но нейните братя го харесали – не пие и не пуши. Бащата поставил условие, кандидат – женихът да отиде да я иска със семейството си. Въпреки, че за тях било много скъпо, след 5 месеца станало и това. Оженили се там, а вече от година живеят в България.
Джахоноро вече има работа, но е със статут на продължително пребиваване. Проблем е, че нямат посолство у нас. Наред с всичко се оказало, че в институциите никой не говори английски и руски, и по тази причина Джахоноро трябвало бързо да учи български.

Раед Мохамед Ибрахим Юсеф е роден в Ирак, живял в Кувейт, баща му е от Палестина, а майка му е от Египет. Дошъл в България през 1989 г. да учи Лечебна физкултура. Проблемите се появили, когато Саддам влязъл в Кувейт – спряна му била издръжката, а полетите за Кувейт били отменени, така че той не могъл да се прибере.
Занимавал се със сервитьорство и масажи, оженил се веднъж, но след развода не искал да стои в София. Работел по няколко месеца в различни градове и накрая се установил в Бургас.
Казва, че за разлика от Кувейт, където е черно-бяло, тук е цветно. Кувейт може да е едно от най-богатите места, „ама аз нямам нищо общо”, коментира Раед. В България много му харесват снегът и греяната ракия.

Даниел Арментия Маркес е от Испания. Той е президент и официален представител на Световна асоциация по традиционни корейски бойни изкуства в България.
Най-екстремното преживяване на Даниел в България било возенето с Москвич в пресечена местност.

Тоан Суан Хасан от Виетнам е на 54 години и има две внучета – на 7 и на 1 година. Дошъл в България през 1977 година като ученик. Вече е пенсионер. Думите на Слави, че е младолик и изглежда на не повече от 35 години, Тоан коментира с предположението, че може би родителите му имат заслуга, защото са го хранели повече с Бамбук.

Лиянаге Пиятисса Перера е на 42 години, от Шри Ланка. В България е от 14 години. Лиянаге има черни колани по карате и айкидо. Със съпругата си се запознали в залата по време на тренировка. В момента се занимава с внос на цейлонски чай.

Шон Нгок Нгуен от Виетнам е в България от 1977 година. Женен е за българка. Живял 27 години в Чипровци, а сега в Монтана. Там имат магазин, но казва, че и той, като всичко в Монтана, не върви.
Шон е будист, но приел Християнството, за да може да стане кум.
За нас българите казва, че сме станали различни след 1989 г. Преди това сме били по-спокойни, а сега – по-изнервени.

Едита Искандарян-Цанева се озовава в България „по семейни причини”. През 1994 година се омъжва в Армения, но със съпруга си – арменец, се установяват до Златни пясъци, защото това била неговата детска мечта. След това пътищата им се разминават и се разделят. Тя се прибира, за да учи в Армения, но усеща, че България й липсва и се връща отново. Сега е омъжена за българин. Живее в София, работи в арменското посолство, а със съпруга си имат частен бизнес.

Джонатан Питър Милс живее Пловдив. Преди това е живял в Монако. Роден е в Англия, но е живял повече извън нея, защото е бил професионален войник в една от специалните части в продължение на 15 години. Решил, че харесва живота и затова решил да си промени професията. „Хора, които не ме познаваха, стреляха по мен и затова реших да променя професията си.” Специализирал се в бизнес с недвижими имоти. Смята България за европейска държава. Казва, че сградите ни са хубави и с по-добро качество от повечето в Европа, но състоянието на пътищата смята за част от дизайна.
„България е една чудесна страна, българите са страхотни, обичат да се радват на живота, имат добро чувство за хумор и за изключително дружелюбни. Затова се радвам, че съм тук.” – казва Джоната Милс.

Шеро Рауф Хасан е от Северен Ирак (Кюрдистан). Бежанец е от 9 години.
Баща му е бил писател и преподавател и е пишел срещу политиката, срещу Саддам и срещу партиите, работели за него. Имало риск за живота на семейството му. Неговата лична причина била, че иска да прави филми и в Ирак нямало къде да учи. След като напускат Ирак, живели в Турция 8 месеца, след това той дошъл в България, а семейството му – в Сирия. В България, освен възможностите, го спира и любовна история.

Гледайте до края на тази седмица кастинга за новия проект „Добре дошъл в България!”