enbg

„Има такъв народ“ напълни Арена Армеец в три последователни дни

19.6.2017 | коментара

Концерт-спектакълът „Има такъв народ“ напълни зала Арена Армеец в три поредни дни – 16, 17 и 18 юни 2017 г. В него участваха Слави Трифонов, „Ку-ку бенд“, Балет „Магаданс“, Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, „Ева Квартет“, Йосиф Сърчаджиев, гайдарите: Петър Янев, Добри Рахнев и гайдарска формация „Орфикус“, Камерна формация към „Софийски ортодоксален хор“, Отборът „Златните момичета на Илиана Раева“, Вокален ансамбъл „Фортисимо“, Николай Иванов – кавал, Кристина Костова от академичен „Цирк Балкански“, Хасан и Ибрахим Игнатови, Крисия Тодорова, „Гъмзата Брас Шоу“, танцьорите: Ива Тепешанова и Васил Дипчиков, цигуларите: Далия Чолакова (9 г.), Кай Орлинов (13 г.), Лора Маркова (13 г.), Иво Сиромахов, Краси Радков, Мариан Бачев.

„Историята на България е история на всеки един българин. Днес ще разказваме историите на отделни българи, които, макар че са много лични, са повлияли върху живота на всички нас“, тези думи прозвучаха в началото на спектакъла във видео с Йосиф Сърчаджиев. Бяха припомнени историите за Славейновата чета, съставена от 16 първи братовчеди – Шишманови и за подвига на алпиниста Христо Проданов, загинал на Еверест след покоряването му.

В музикално състезание на два рояла Хасан и Ибрахим Игнатови и Евгени Димитров и Кристиан Илиев свириха произведения на Моцарт, Брамс, Григ, Петко Стайнов, Гершуин и завършиха с буги-вуги.

В основната програма прозвуча композицията „Хайдути“ в изпълнение на гайди, бяха изпълнени песните: „Бог с нами“, „Тя“, „Девет“, „Вярвам в чудеса“, „Притури са планината“, „Аз съм твоят мъж“, „Бягай“, „Росни ми, росни, росице“, „Жив или мъртъв“ и „Песен за България“. В различните дни в бисовете прозвучаха: „Ти си“, „Ад и рай“, „Ела, ела“, „Фалшив герой“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“ и „Моя страна, моя България“.

Финалните думи на концерт-спектакъла „Има такъв народ“ бяха на Слави Трифонов: „Тази вечер нашите истории, на всички, които сме на сцената, се свързаха с вашите истории, на всички, които сте в залата. Аз ще запомня емоциите по лицата ви, вие може би ще запомните музиката, думите, гледките. Но така или иначе нашите истории вече са преплетени.
Може би някои от вас помнят онези старци, които седят мълчаливо и прехвърлят в ръцете си мънистата на някоя броеница. Но това не е обикновена броеница. Когато се случело важно събитие в живота, всеки от тези хора добавял по едно зрънце в броеницата. Роди му се син, роди му се внук, загуби близък човек, някой замине за чужбина… Добавял по едно светло зрънце за щастливо събитие и по едно тъмно зрънце за тъжните случки…
Всъщност броеницата на България е броеницата на всеки един от нас. И може да ви звучи банално, но само от нас и от никой друг зависи какво ще е следващото зрънце, което ще добавим към нея.
За да има такъв народ.“