Иво Инджев, 18 март 2014 г.

Иво Инджев говори пред Редколегията на „Шоуто на Слави“ за медийната среда в България, за отношенията си с първите мъже на държавата, както и за събитията в Украйна.

В диалог с водещия Слави Трифонов популярният блогър отрече да симпатизира на Иван Костов. Иво Инджев дори сподели, че е отхвърлил предложение за работа от тогавашния премиер Иван Костов, за да остане журналист на свободна практика. Той заяви, че симпатизира на неща като „демокрация“ и „свобода“, които по думите му липсват в България, и в този смисъл се чувства „чуждопоклонник“.
За проблемите с президентите Желев и Първанов, Иво Инджев заяви: „Имам един принцип – ако ще се хабиш да влизаш в конфликти, в битка, прави го с някой, който, хайде, ако не е по-силен от теб, то поне да е достоен противник.“

Пред Редколегията журналистът коментира и медийната среда в България. Според него, една от причините блогът му да е много четен, е благодарение на острите му позиции по темата за медийния климат. Иво Инджев смята категорично, че „медийната среда в България е ужасяваща“, но и уточни: „Никога, говорейки за лошата медийна среда, за слабата журналистика, за такива неща, никога не посочвам изключението от правилото, защото тогава бих се превърнал вече в претенциозен ментор или в някой такъв, който да казва: „Тия са добрите, тия са лошите“. По темата за медиите Иво Инджев цитира и президента на независимата организация „Репортери без граница“ Оливие Базил, който казва: „В България свободни са шепа български блогъри.“

Иво Сиромахов потърси коментара на журналиста и по повод думите на лидера на ДПС Лютви Местан, че Делян Пеевски държи 1% от българския медиен пазар и затова не може да се говори за монопол. Самият Иво Сиромахов изчисли, че целият медиен пазар явно се състои от 2%. Иво Инджев видя в думите на Лютви Местан нарочно използване на израза „медийно влияние“ вместо „медиен пазар“. Освен това журлистът откри „уникална характеристика на нашата действителност“ – банкер да се занимава с политика.

Пред Редколегията Иво Инджев коментира и събитията в Украйна и подписания от Путин указ за присъединяване на Крим към Руската Федерация: „Аз мисля като всички останали, с изключение на Башар Асад, Ким Чен Ун, които подкрепиха Путин, и с изключение, може би, на Александър Симов, който сега е пратеник на движение „Русофили“ в Крим и оттам обяснява с какви овации посрещат решението за присъединяване, само дето не казва, не го превежда на правилния език, как викат „Зиг хайл“ по улиците на Крим.“

Тошко Йорданов попита Иво Инджев дали позицията му не е такава, защото е русофоб. Журналистът отговори, че не е русофоб и че всъщност терминът „русофоб“ е измислен от русофилите. „Русофилите са подкрепяли всичко, което е срещу онази патриотична кауза на Обединяването на България, техните противници са се наричали „националисти“, а не русофоби по онова време“ (времето на Съединението).

Според Иво Инджев Путин е „най-актуалният русофоб на света“ и в международно отношение „Путин е поставен в такава самоизолация, каквато не може да мечтае никой русофоб на света“. В исторически план Иво Инджев определи като най-големите русофоби още Ленин, „който работи в тила на собствената си държава с германски пари, след това разпалва гражданска война“ и Сталин, „който избива милиони“.
Иво Инджев не е съгласен и да се правят сравнения между Косово и Крим в защита на руските интереси: „Косово не е адекватен като пример. В Косово избиваха, гонеха масово албанци – един косъм не е паднал на руснак в Украйна“.

В края на разговора Редколегията върна Иво Инджев на проблемите на българската политическа система. След като сценаристите поставиха своя въпрос, журналистът се обяви „за“ референдумите като форма на пряка демокрация. Той определи като „абсурден“ референдума по темата за „АЕЦ Белене“, но подкрепи темите, по които президентът иска всенародно допитване. „Да бъде питан народът за това как да гласува – какво по-логично от това?! Сто пъти по-логично, отколкото да бъде питан за ядрена централа“, завърши Иво Инджев.

Цялото предаване от 18 март 2014 г.