enbg

За решението на МОМН да премахне Алеко Константинов от учебната програма

3.5.2018 | коментара

Иван Кулеков коментира новите учебни програми на Министерството на образованието, в които не се включва изучаването на фейлетоните на Алеко Константинов и произведенията на Емилиян Станев.

Кулеков призна своето неразбиране за случващото се и реши, че е по-подходящо да го обрисува с думите на Алеко Константинов от „Разни хора, разни идеали“: „Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене. (…) Дрънкат ми някои диванета, че можеш, кай, да напреднеш, ама трябва да бъдеш, кай, подлец. Бошлаф! Подлец ли!? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама де оня късмет! Не ми върви, чорт да го вземе. Види се работата, и подлец да бъдеш, не е лесен занаят, все трябва да имаш някоя дарбица: кураж ли да го наречеш, характер ли да го наречеш, или просто трябва да имаш зализана физиономийка“.

„Няколко поколения знаем тези фейлетони, защото сме ги учили в училище. Написаното от Алеко е възниквало в съзнанието ни винаги, когато сме надничали през ключалката на телевизора в Народното събрание или в някоя друга държавна институция. Но сега властта е решила да не допусне асоциацията на нейния мутренски образ с героите на Алеко да притеснява бъдещите поколения“, разсъждава Иван Кулеков и продължи, че иначе не може да си обясни защо „зализаните физиономийки“ от Министерството на образованието предлагат да се изтрият от учебните програми фейлетоните на Алеко. „Може би Алековият персонаж Делян Пеевски е решил да включи в своята свинска медийна империя и българската литература и да изхвърли от нея всякаква критика на властта, не знам. Съдейки обаче по интелекта на председателя на правната комисия към парламента Данаил Кирилов, който не прави разлика между литературен герой и реална личност, може би властта има идея да премахне със закон всякаква разлика между книга и вестник, тъй като те се печатат на една и съща хартия, не знам. А може би представата за литература на управляващата коалиция е нещо като коалиция между книгите „Винету“ на Карл Май и „Моята борба“ на Адолф Хитлер – и тези автори трябва да заемат мястото на Алеко Константинов и на Емилиян Станев, не знам“ – каза Иван Кулеков.

По думите на Кулеков, като заличава изучаването на фейлетоните на Алеко, Министерството на образованието лишава учениците от възможността да знаят изобщо какво означава литературния жанр фейлетон и какво е неговото място в българската литература и публицистика. „В скоро време българите няма да имат критерий за това що е сатира и ще приемат за сатира всяка пръдня, защото тя предизвиква и срам, и смях. Но сатирата не е пръдня, а оръжие“, изрази опасенията си Кулеков.

„Оскотяването, уважаеми зрители, не е нещо, което се случва от само себе си. Оскотяването, уважаеми зрители, е държавна политика. И всеки, който иска да се противопостави на тази политика, просто гони вятъра. Но Алеко го е казал много по-добре в един от фейлетоните си: „Е добре, драги борци – бих извикал аз на ветрогонците, – за какво беше вашата борба? Какво спечелихте вие? — Вятър! Законност и свобода, ха-ха-ха… Глупци!“ – завърши Иван Кулеков.