Зарязани и зарязващи красавици изляха душата си в писма

17 ноември 2011 г.

Шест момичета от проекта „Умна и красива” се представиха в първата вечер на задачата „Писмо за раздяла”. В тази задача участничките трябва да напишат писмо до любимия, в което да изразят чувствата си от раздялата. След жребия в понеделник, на половината от тях се падна ролята на зарязващи, а на другата половина – на зарязани. Както и в „Интервю за работа”, две момичета, с идентично условие на задачата, се съревновават една срещу друга, а накрая журито има абсолютното право да определи кое момиче от всяка една двойка се е справило по-добре и заслужава да продължи напред. По-слабо представилите се участнички в деветте двойки ще попаднат в понеделник вечер в редицата със застрашените от напускане на проекта.

За настоящата задача водещият Слави Трифонов беше поканил да му помага „човекът, който като получи писмо за раздяла, го опипва и проверява дали вътре няма мартеница” – Светослав Митев.

Първи в „Писмо за раздяла” се представиха Нели Бачева и Сибел Килехалил. Те имаха сложната задача да напишат писмо на тема – табу: „Ти го зарязваш, защото разбираш, че е гей.”

В писмото си Нели Бачева представи ретроспекция на отношенията си със своя вече бивш приятел Иван. В началото Нели Бачева не подозира нищо за сексуалните наклонности на Иван, разбираме от писмото й: „…изглеждаше ми така силен, властен и самоуверен, как бих могла да предположа…? Никога няма да забравя как старателно приглаждаше косата си и как романтично и въодушевено ми рецитираше любовни стихове, с поглед вперен в далечината, но не и в мен.” Нели не се усъмнява в Иван нито, когато намира лубрикант в банята му, нито, когато го заварва да гледа порно само с мъжки актьори. Нататък в писмото Нели пише: „Ах, а спомняш ли си, когато се появих пред теб с онази синя кожена рокля и високи черни обувки. С този предизвикателен и съблазнителен вид исках да събудя грубия и страстен мъж в теб, и най-накрая да приспя онзи галантен джентълмен.” Истината за лирическия герой Иван обаче лъсва, „когато с очите си видях диска с надпис „Ники”, така старателно скрит в шкафа с бельото ти. Миличък мой, Ваньо, това видео преобърна представите ми за теб. Та ти си бил много страстен и всеотдаен любовник! Но явно Николай е този, който може да приспи джентълмена в теб, а не аз!” Писмото на Нели Бачева завършва с послепис: „…ако разбера, че си си представял Николай, докато си ме целувал, шокът ще ми дойде в повече!”

В писмото си Сибел Килехалил беше заложила на поетичната форма на изразяване. Ето част от стиховете й, инспирирани от стигането до горчивата истина за любимия:
„В момента, в който те видях… / Влюбих се…тогава нищо не осъзнах. / Обикнах смеха, този, който ми подари, / начинът на изслушване, леко подчертаните очи. / Кристалният океан в очите ти на песни и филми, / дрехите ти често розови, винаги подбрани, стилни. / Може би, може би трябваше да видя сама, / усилията ти да ме събличаш, докосваш като жена. / Да избираш дантела, цветя за мен, / копнеейки да сложиш всеки мой сутиен. / Да беше казал, да беше прошепнал ми веднъж, / че искаш сатен, но не на мен, а на някой мъж. / Мислих, вярвах, че мъжа в тебе ме обича, / а ти предаде ме, обичал си друга … мъжка кралица!”

Антония Петрова видя „две пълни шестици” за Нели и Сибел в задачата „Писмо за раздяла”, Венета Харизанова заложи на Сибел, а Иво Сиромахов се учуди на възпитания и културен подход на Нели Бачева при тази драматичност на ситуацията. Сценаристът не отличи конкретно някоя от двете участнички, „защото в случая и двете са губещи.” „Доставиха ми естетическа наслада”, беше коментарът на Светльо Митев.

Втората двойка – Йоана Георгиева и Десислава Недялкова, трябваше да спечелят симпатиите на журито с писма на тема: „Той те зарязва. Много се обичате, но майка му доминира във вашия живот.”

И Десислава Недялкова беше заложила на стиховете в своето писмо: „От край време, в живота на мъжа, / има място само за една жена. / И при тебе, мили, е така – / това е твойта … майчица. / Уникална и добра. / Тя просто прави чудеса! / ( … ) Боже мой – срамота, / аз се меря с възрастна жена. / Но така е в любовта, / прави с тебе чудеса. / Мама опита го има, / но сравнена с мен, тя е незабележима. / Вярно, готви вкусни ястия, / но в леглото коя е най-добра? / ( … ) А ти отивай мама да те гушка, / нали си нейният послушко. / И ако някой ден за мен пророниш ти сълза, / върви на майка си… в дома.”

Йоана Георгиева започна писмото си с красноречивото: „Скъпи ми, Едипе!” Нататък Йоана реди: „Пиша ти това писмо, защото един том на Фройд ми е заседнал на гърлото и трудно бих могла да преглътна жилавите му корици, дори и с белия чай с джинджифил на майка ти, сервиран в предварително загрята чашка с множество претенции. А и така съм сигурна, че в момент на афект, няма да кажа нещо, за което после ще съжалявам! Като например, че единственото общо между майка ти, кралицата слънце и слънцето е, че и двете не може да ги гледа човек. ( … ) Омръзна ми, побърка ме тази игра на напрежение и нерви. Ужасно много боли да даваш всичко от себе си и то вечно да не е достатъчно. И то не е недостатъчно на теб, а на някой, който не знае, че пъпната връв се реже при раждане. Че си отделен индивид с чувства, емоции, желания, живот, а не нечий слуга за неосъществени фантазии. Любовта е за двама, но явно майка ти не може да брои. Възпитана съм да уважавам и почитам, но уважавах и почитах, уважавах и почитах, докато започнах независимо дали е сутрин, вечер или обяд, да я поздравявам с „добър вечер”, защото като я видя ми причернява. ( … ) В главата ми, като мантра, постоянно ехти непрестанното ти мърморене: „Мама го прави по-добре, мама го прави по-добре”, което спираше единствено в леглото.” Накрая Йоана все пак дава шанс на любовта, като все още вярва, че любимият й може да избере нея пред майка си.

Антония Петрова хареса метафорите в писмото на Йоана Георгиева – „за Едип, за слънцето, за пъпната връв, за „добър вечер”. Венета Харизанова също обърна повече внимание на писмото на Йоана: „Имах чувството, че съм изгледах една театрална постановка – толкова беше описателна, имаше и хумор, и драма, и сатира, всичко в едно, залагам на теб.” Иво Сиромахов хареса агресията във финалния стих на Десислава Недялкова: „върви на майка си… в дома.” Светльо Митев също взе отношение, относно представянето на двете участнички: „Писмото на Йоана беше по-убедително, защото беше и изстрадано, но пък ботушите на Десислава бяха много по-хубави.”

Писмата на третата двойка – Катя Марашлиева и Гергана Гергененова, бяха на тема: „Ти го зарязваш, защото те обича много, но има сексуални проблеми.” Особено настроение в студиото създадоха имената на зарязаните, заради незадоволителните им сексуални способности – Евгени при Катя, и Слави при Гергана.

Писмото на Катя Марашлиева започна с женската мъдрост, че „жената е като смартфон – ако спреш да я докосваш с тъчскрийна – угасва.” След това, хвърляйки погледи към Евгени Димитров – Маестрото, Катя зареди: „Ти ми беше подготвил някои изненади. Първата изненада беше хубава – подготви ми една специална, както сам я нарече „наша”, вечер. Това бе едно от най-романтичните изживявания в живота ми – вечеря на свещи, пътечка от розови листенца, нежна музика и скъпо вино. Може би това е мечтата на всяко момиче. Мъжът да бъде внимателен, грижовен, нежен, изпълнен с това хубаво чувство, наречено любов. Но втората ти изненада, като че ли ме удари с мокър парцал. Когато стигнахме до заветния момент, ти извади някаква кутия, пълна с вериги, белезници и камшици, при което дъхът ми спря. Тотално се втрещих и вцепених. Тогава усетих, че отношенията ни са като да слушам Димитър Пенев – изобщо не те разбирам. И точно в този момент разбрах що за извратен тип си. Стана ми ясно защо, когато исках да сме интимни в леглото, ти все повтаряше, че си изморен от работа или пък че те боли главата. Ще нарека нещата с истинските им имена – ти просто не можеш да го вдигнеш, без да има нещо извратено!” Катя Марашлиева завършва писмото си така: „Това е! Късаме! Не желая да те виждам повече. Не виждам себе си цял живот вързана с белезници и бита с камшик, вместо глезена и носена на ръце.”

Преди да прочете писмото си, Гергана Гергененова държеше да заяви, че „всяка прилика с имена, случки и събития е чиста случайност.” Ето и част от нейното писмо, което също беше в стихотворна форма: „Дойде моментът, Слави, любими, / истини някои да си кажем немили. / Нашата любов като приказка прекрасна / леко залиня, замеждука и угасна. / ( … ) С мъжа до мен очаквах да се забавлявам, / а не под душа да се задоволявам! / Липсата на мъжественост компенсираш с обещания, / взе моята девственост и след това – куп оправдания. / На жена като мен завиждат звездите, / на мъжете по мен им изтичат очите. / Оглеждат ме жадно студенти, ученици, / само ти не виждаш прекрасните ми цици! / Очаквах от теб аз страстната любов, / ала глух беше ти за този мой зов. / Жадувах за всеки поглед на твоите очи, / за нежни целувки, за плам, за искри. / Но явно, че магическата пръчка твоя – / увисна и спря да играе своята роля. / Дори и порното вече не помага, / на твоята голяма ленива тояга. / Сърцето ми гасне и вече не жадувам, / на твоето секси тяло да се полюбувам! / Копнеех за нежни думи и ласки, / но от скуката с тебе събирам паласки. / С любов и чувства трудно се заспива, / снагата ми, когато сластно се извива. / Сляп си ти за моя неустоим копнеж, /за твоето достойнство ще запаля свещ! ( … ) Аз знам, че за всеки намира се гара, / в която мъжът разтоварва товара. / Надявам се скоро да си намериш жена, / но вярвай на тебе ти стига и шепа една!”

„Всеки един стих беше страшно силен, много смешно, много оригинално”, така Антония Петрова коментира писмото на Гергана Гергененова. А за Катя даде следната оценка: „Не знам дали тя играеше роля или имаше някакъв проблем с дикцията. Аз не разбрах много от нещата, които каза. Текстът не беше зле, но не беше добре представен.” Венета Харизанова беше най-доволна от „пасивното участие” на Евгени Димитров и Слави Трифонов. По повод присъствието на имената – Слави и Евгени в писмата на двете участнички, които зарязват приятелите си, заради сексуални проблеми, Сиромахов заяви: „Едва втора седмица на „Умна и красива”, а вече стана ясно нашият екип какви ливади сме в секса.”
Светослав Митев изказа критика към писмото на Катя Марашлиева: „Катя писа писмо за сексуални проблеми, а описа перверзия. Перверзията не винаги е сексуален проблем, тя е екстра, от която се нуждаем.” Сценаристът сподели и едно свое наблюдение, че жените са по-благородни, защото те по-рядко зарязвали, заради сексуални проблеми.