Думи за Христо Проданов

„Ние, българите, сме склонни да се гордеем с постиженията на други българи. Често ще чуете да казваме: ние, българите, написахме азбуката, ние, българите, скочихме 209 сантиметра, ние, българите, станахме четвърти в света 94-та година, ние, българите, качихме Еверест, ние, българите, летяхме в космоса. Защото знаем, че хората, които са постигнали тия успехи, са имали същите лични истории като нас.

Аз бях на 17 години, когато изкачих Еверест. Вярно, не се качих аз. Но един друг българин ме накара да се чувствам сякаш аз съм го качил. Един българин ме качи на върха заедно със себе си. И качи всеки един от 8 милиона българи. Аз сега съм на 50 години, а той си остана на 41. Неговото име е Христо Проданов.

На 21 април 1984 година в 19:45 часа по радиостанцията за последно прозвучава неговият глас. Този запис е запазен. В него се чува как ръководителят на българската експедиция Аврам Аврамов се опитва да държи буден Христо Проданов, за да го спаси от бялата смърт.

Христо Проданов още е там – на Eверест, а заедно с него там сме и всички останали българи“ – думи на Слави Трифонов от концерт-спектакъла „Има такъв народ“, анонс към песента „Притури са планината“.