Думите на проф. Божидар Димитров, завещани на поколенията

В предаването, посветено на паметта на проф. Божидар Димитров, беше излъчен сборен видео материал с думи на проф. Димитров от предишни негови гостувания в „Шоуто на Слави“.

„Извадих няколко кратки откъса от неговите гостувания, в които някои от неговите думи звучат като завещания. Завещания, които той очакваше да изпълнят не неговите близки и приятели, а поколенията на България“, каза Иван Кулеков.

На 19 март 2001 г. проф. Божидар Димитров казва:

„Македонска нация няма. Тя съществува като държавна доктрина, но всички знаят, че такова чудо няма. Там населението се е разделило и то доста отдавна – на българи и на сърбомани. (…) Моето определение за македонския език е, че е писмена форма на един български, варварски диалект. (…) Аз съм националист, но националист – в английския речник пише патриот“.

В гостуване от 24 май 2004 г. проф. Димитров казва:

„1500 училища има в България, когато идват руснаците. Русия има 1248. В Англия – също 1500. И английски журналисти казват: „Това, което го няма при нас, във всяко българско селище – село, град, най-голямата и най-представителната сграда не е църквата, а училището. (…) Писменото слово е това, което крепи един народ“.

На 3 март 2017 г. проф. Димитров казва:

„1860 г. с Великденската акция обявяваме на света, че в Османската империя освен рум миллет, за такива ни броят – римски народ, тоест християнски, има български народ. Папата пита своя резидент тук в Одрин: „Абе, тея хора какви са, бе, толкова ли са религиозни, че се борят за своя църква?“ И той му пише, Пер Галабер се казва, с цел да го уязви, без да знае, че прави най-голямата възхвала на нашите дейци. Той пише: „Тея хора въобще не са религиозни, те са атеисти, те не вярват във Възкресението на Христос, те вярват във Възкресението на България“.

„На опълченците на Шипка се пада тежката задача – те са 3000, срещу тях са 33500 турци. Дилемата каква е по принцип пред войниците по света – или да загинат с чест до един, до крак да измрат на тоя славен връх, но тогава Сюлейман пак ще мине, или да отстъпят, като им свършат патроните – но тогава Сюлейман пак ще мине и тогава войната свършва. Те имат само една възможност, която никога не е стояла пред никоя друга армия. (…) Те трябва да победят и те побеждават!“

Думи на проф. Божидар Димитров от 30 ноември 2017 г.:

„Оцелява българинът, като троскот, в условия, в които никой не може да оцелее и исторически не би трябвало да е оцелял. 500 години не просто чуждо робство, или иго, или както чеш го наречи, владичество, но ти си лишен през тези години от естествените класи-водачи на всеки народ: аристокрация и висш клир. Нямаш такива, и буржоазия нямаш. Нищо нямаш. Орачи и копачи, както казва Отец Паисий. И въпреки всичко оцеляваш като народ!“

„Говорих за „Шуми Марица“. Това е наистина нашият химн. С него е спечелена не само битката при Шипка, донякъде и Дойран е спечелена, и много други сражения, когато е ставало напечено и е било на кантар работата. Тогава някой запява „Шуми Марица“ и тръгваме. Пет войни! Тя е била до 1944 година Химн на България и така трябва да бъде“.

„Трябва да знаем, че винаги е имало велики българи, че да си българин е кауза. Смятам съвсем сериозно, на тези години, че българският народ има мисия на тази земя“.