Достойни за уважение: Христо Атанасов

В рубриката „Достойни за уважение“ Слави Трифонов представи Христо Атанасов, който в продължение на 26 години се грижи за деца и младежи, бездомници, сираци, изоставени и изпаднали в нужда. През 2006 г. той ремонтира стара ветеринарна лечебница, за да я приспособи в място за живеене и оттогава плаща наем на Министерство на земеделието. Мечтае да я узакони и да я направи приют. През годините той е имал огромни финансови затруднения, но никога не е спирал да се грижи за нуждаещите се. В момента е дал подслон на 22-ма души на възраст от 4 до 61 години.

Христо Атанасов разказа, че преди демокрацията е работил в Комунално стопанство, по думите му – бил е боклукчия. Работел по сметоизвозването на Велико Търново.
След прехода продължил да работи същото, вече в частния бизнес. Вдовец е, има двама сина, трима внуци и една внучка.

На въпрос защо е решил да помага и да дава всичко, което изкарва, за да се грижи за хора в нужда, Христо отговори, че в „боклуджийския занаят“ навремето идвали да работят тийнейджъри „от произвола“, отраснали сами, а вечер след работа се оказвало, че няма къде да отидат, къде да спят.
„Питате ме защо? Защото моите родители, лека им пръст, са кръгли сираци и разказаните техни трагедии, преживелици, все пак са останали в съзнанието ми и аз няма какво да го направя, приемам го и – едно, второ, трето…“, обясни Христо Ангелов.

В началото били в един свинарник, с два фургона, след това в друга сграда, започнали и да идват повече хора. „Аз не мога да ги изгоня. Ти виждаш в тях топлина, виждаш светлина, виждаш бъдеще. Ако го пуснеш да отиде в произвола и ти като не го приемеш, втори като не го приеме, то ще отиде – ще открадне, ще отиде – ще излъже, ще отиде – ще стане просяк, ще стане клошар… По-добре да спася: един клошар по-малко, един крадец по-малко, един… И по този начин ги създавам“, каза Христо Ангелов.

По думите му, той готви за всички, но сега има момичета, които обучава. Казва, че тези, които не са от домове и сиропиталища, са „свикнали на всичко“.

Христо разказа, че до 2006 г. имали пари, тогава работели по „Красива България“. Изтеглил 50 000 лв. заем, тогава започнали да ремонтират сградата, а Министерство на земеделието му я отдава под наем за 10 години. Впоследствие обаче работата намаляла и започнал да задлъжнява. „За мен парите не са основното средство в живота, те са за препитание“, каза той.

Христо Атанасов разказа, че има случаи, в които говори с богати хора, на които казва, че вече „закъсва“, а те му отговаряли: „Като не можеш, напъди ги“. „Излизам, запалвам си цигара и си мисля: Боже, къде да го напъдиш? Имам момиченца, които са били някъде… и идват при мен. Едното ще стане проститутка, другото ще стане клошарка, другото ще стане крадец… По-добре да ги спася – с един крадец по-малко, с една проститутка по-малко…, но да ги създам“, казва Атанасов.

Сега пред Христо има два проблема. Първият е да бъде узаконена бившата ветеринарна лечебница, за да може да я разшири. Договорът за нея е до юни месец. „Оттам нататък ние сме на пътя“, призна той. Въпросният договор зависи от министъра на земеделието. Вторият проблем са финансови затруднения. „Бъдещето е пред нас, аз не се отчайвам – само напред! Такъв ми е стилът на живот. Всеки човек, като се роди, се ражда просяк и умира сиромах. Той трябва да остави някаква диря, някаква пътека в живота. (…) Аз трябва да оставя диря“, каза Христо Асенов и сподели мечтата си да направи няколко къщички, в които хората, за които се грижи, да живеят по двама „като бели хора“, а за себе си добави: „Поне ще знам, че съм оставил нещо, няма да умра с отворени очи“.

Цялото предаване от 4 януари 2017 г.