Дойран…

В специалното издание за Деня на храбростта и Празника на българската армия беше излъчен видео материал на Иван Кулеков, в който проф. Божидар Димитров разказва за битката при Дойран.

Проф. Божидар Димитров разказва, че е имало два опита за завземане на Дойран – от английски и фрески войски. Третият опит отново е от английска страна, като командващият ген. Милън хвърля в боя дори санитари и готвачи. „Избиваме ги до крак. И той (генералът б.р.) казва: „Никога в английската история английските войски не са претърпели такива чудовищни загуби“, разказа историческите факти Божидар Димитров и казва, че това е повод да ни уважават, а победата на българската армия обяснява по следния начин: „Те са тук на чужда земя, всичко им е чуждо. Няма за какво да се бият. Ние се бием за нивите, които са зад нас. Как няма да не ги бием?“

„Дойранската битка е най-голямата битка в 14-вековната българска история. Тук по време на Първата световна война българската 9-а плевенска дивизия заема позиция сред ниските хълмове на Беласица, единствените хълмове, през които може да мине враг. Атакувана е едновременно от 4 английски, 2 френски и 2 гръцки дивизии. На пръв поглед изглежда, че битката ще бъде загубена, затова в нощта на решителния щурм, офицерите и войниците обличат парадните си дрехи, офицерите слагат всички ордени и медали – идват и докладват на командващия ген. Владимир Вазов – един изключително опитен офицер, че са готови да умрат за България. Той се ядосва много и заявява, че не му трябват хора, които са готови да умрат за България – трябват му хора, които да се бият за България и да спечелят победа. Затова им дава строга заповед „Утре никой да не умира!“, разказва проф. Божидар Димитров. Нататък той продължи, че действително почти никой не умира – от нашата 35-хилядна дивизия загиват 498 души и победата е пълна. „Две от английските дивизии, както те сами пишат, са анихилирани. (…) Общо загиват 47 000 врагове. От нас само 498 души. (…) Това е и най-голямата българска победа. В цялата история тя се нарежда до победите при Ахелой, при Одрин, при Тутракан и т.н. и не знам дали не стои по-високо от тях“, казва проф. Димитров.

Професорът разказва изключително любопитен факт за парад на победата в Англия през 1936 г., на който са поканени и враговете. Проф. Димитров обясни, че англичаните като „царете на феърплея“ правят невероятен жест – „единствено, когато знамената минават покрай малката колонка с български офицери, начело с ген. Вазов, англичаните свалят знамената в знак на почит и в знак на това, че са победени. Такава чест не ни е оказвана никога в нашата военна история“, каза професорът.