Децата могат да живеят в любов, а не на улицата

Иван Кулеков представи своя филм за частното училище с. Русаля, Великотърновско, поело грижите за деца, които нямат средства за своето обучение.

В уводните си думи Иван Кулеков каза: „Днес, 20 март, съгласно резолюция 66/281 на Общото събрание на ООН, е международен ден на щастието, честит празник! Това за празника беше шега. В страна, която в класацията по щастлив живот е малко преди опустошена Сирия, да се говори за щастие е като в дома на обесения да се говори за въже. Хубавото е, че в класацията по нещастен живот ние сме на първите места.

Според резолюцията на ООН „преследването на щастието е фундаментална човешка цел“ и целта на държавната политика трябва да бъде щастието на човека. Страна, в която държавната политика е насочена към коремното на президента или към корема на министъра на отбраната, народът не е щастлив. Страна, в която не политиците работят за щастието на народа, а народът работи за щастието на политиците, за щастие се говори винаги в бъдеще време. „Ние не живеем щастливо, но децата ни ще живеят“ – това са думите, които в България се предават като щафета от поколение на поколение.
Разбира се, усещането за щастие е нещо субективно, но то не предполага едно дете да е щастливо, когато намери изхвърлен хляб в кофата за боклук. Щастието на детето не предполага то да е неграмотно. А 20 от 100 деца в България не ходят на училище. И ако има заплаха за националната ни сигурност, то тя не идва нито Гинка от Пазарджик, нито от 60-те бежанци, приети по квотата на Европейския съюз, а от тези 170 000 млади български граждани, които не учат и не работят.

А сега си представете, че същите тези деца, които виждаме да гонят мухите около кофите за боклук, живеят и се учат в училище-колеж. Трудно ще ги разпознаете. Те са нахранени и облечени, като повечето свои връстници, учат рисуване и музика, и в трети клас не само знаят какво означава думата „вдъхновение“, но и вече са били озарени от това чувство.
И, представете си, понеже родителите на тези деца нямат възможност да плащат по няколко хиляди евро за такъв колеж, той приема децата им напълно безплатно. Всъщност, няма защо да си го представяте. Има такова училище-колеж и то не е в Оксфорд или Кеймбридж, а в село Русаля, Великотърновско. Там и за децата, и за възрастните преследването на щастието, според израза на ООН, е „фундаментална човешка цел“.“

Анимари Димитрова и Златко Златков са мениджъри на частното училище в Русаля. Училището е поело грижи за деца без средства за обучение и негова кауза са деца от много бедни семейства. Грижите за децата са абсолютно безплатни и включват всичко – от образование до здравни грижи. „Освен задължителното образование, ние работим с четири вида изкуства“, разказа пред камерата Анимари. С децата работи и психологът Полита Караилиева, която казва: „Много е трудно да направиш дисциплина и същевременно да запазиш свободата. Тук по-скоро градим ценности“.
В училището има възпитатели, които наричат ментори. По думите на Анимари това са хора, които се грижат „от малкото пръстче, когато го нарани, до емоционалната интелигентност на децата“.

Анимари и Златко вече четири години намират средства за училището, наложило се и да се лишат от жилището си в София. Златко подчерта, че не иска да буди съжаление: „Просто имаше нужда това да се направи и ние го направихме, за да може да изкараме още една година“.

По-късно в предаването Иван Кулеков сподели, че училището е създадено преди 4 години. В началото било лесно, защото им помогнала една датска фондация, но после трябвало да се търсят средства „от бизнесмен на бизнесмен“. В училището учат 25 деца до 4 клас, а намерението е това да прерасне в гимназия. До тази година държавата не е помогнала нито с лев, тази година очакват помощ от държавата, каквато тя дава на другите частни училища.

Попитан от Иван Кулеков защо прави това, Златко отговаря: „Аз намерих смисъла на моя живот. Това е най-важното нещо!“

На въпроса на Слави защо показваме това училище, Иван Кулеков отговори: „Защото децата могат да живеят в любов и да се чувстват щастливи, а не такива, каквито ги виждаме на улицата“.

Цялото предаване от 20 март 2018 г.