Гергана Червенкова гостува в „Шоуто на Слави“

На 2 юли 2013 г. Софийски апелативен съд реши да промени мярката за неотклонение на Гергана Червенкова и след 55 дни прекарани в ареста, тя се прибра вкъщи при семейството си. Три часа след като излезе от ареста, Гергана гостува в „Шоуто на Слави“. Едни от първите й емоционални думи бяха с благодарност към всички хора, които са я подкрепили: „Много съм благодарна на всеки един човек, който ме подкрепя. Аз не знам дали заслужавам, обикновен човек съм, наистина съм им благодарна – това е моят живот. В България много хора страдат и съм сигурна, че има и много по-тежки случаи от моя – болни хора, при които надеждата е по-малка… Наистина съм много благодарна на хората, че ме подкрепят.“

„Всеки един, който е на твоето място, трябва да получи същата подкрепа от всички хора. Това е доказателство, че сме общество. Всъщност ти си един повод да разберем, че ние, българите, можем да се грижим за някой от нас“ – с тези думи Слави увери гостенката си, че ще продължи да прави всичко по силите си делото за екстрадицията да бъде доведено до успешен край.

Случаят на Гергана нашумя заради пълната липса на доказателства и абсурдните обвинения срещу нея, които излязоха от устата на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов след посещението му в САЩ. „Първия път, когато ме арестуваха просто не знаех какво се случва“, разказа Гергана. Когато разбрала, че арестът е във връзка с фирмата, в която работи, очаквала, че и останалите й колеги ще са арестувани. „В ГДБОП ме сложиха в една стая, никой не ме разпитва и след около час и половина-два дойде един служител на ГДБОП със заповед за арест за 24 часа и каза: Интерпол те издирва, искат да те екстрадират.“ Това била единствената информация, която й дали за 4 дни в ареста. След това, когато се срещнала с адвоката си, той й казал, че е единствената арестувана.

„Оттам тръгна нашият кошмар – продължи разказа си Гергана, – просто огромен кошмар, който все още нямам обяснение защо се случва на мен, а не на собствениците, на хората, които са управлявали бизнеса.“ Гергана обясни, че не разбира нищо от лекарства, завършила е „Политология“ и „Счетоводство и контрол“. Във фирмата изпълнявала задължения на статистик: „Аз нямам връзка с лекарствата, аз водя вътрешни отчети за продажбите и лекарствата на мен по принцип не ми говорят нищо. Не съм водила счетоводните отчети на фирмата към държавните институции – нито на българската, нито на английската. Имало си е счетоводни къщи за тази работа.“ След първия арест и обвиненията срещу нея, тя проверявала в интернет какви са лекарствата, споменати в обвинителния акт. За едното се оказало, че не се произвежда на таблетки, както пишело в обвинението, другото лекарство пък било обезболяващо, на база на парацетамола.

Гергана разказа, че трудно свикнала с условията в ареста, където прекара последните 55 дни. Спяла на вишка в стая с още 4 жени, чела книги и слушала истории за живота в сливенския затвор: „Стресът е много голям. В началото изобщо не спиш, докато се адаптираш. Хората, които срещаш, естествено, те са напълно непознати… Намираш се в един арест, предполага се, че повечето са извършили някакви престъпления – ти се страхуваш да не се случи нещо с теб, да не ти спретнат някой номер…“ Съпругът й Димо я посещавал всеки ден и й носил пакетирана храна. „Искрено ви пожелавам да не попадате в ареста и въобще никой, който не заслужава, да не попада в ареста“ – каза Гергана и предположи, че стресът, изживян през последните седем месеца, ще даде отражение за много дълго време у нея и семейството й.

Въпреки притесненията й се оказало, че хората в ареста я познават от медиите и даже я окуражавали: „Сега, като тръгвах на делото, арестанти, които имат телевизор и са гледали вчера вашето шоу, ми казаха: гледахме шоуто с шефа ти, пожелаваме ти успех. Хора, които ми казват – ние може би трябва да сме тук, но ти нямаш място тук… Много съпричастност от всички получавам. И вътре, и навън.“

След като едва три часа по-рано беше видяла децата си за първи път от началото на май, Гергана не съумя да скрие сълзите си: „Много ми липсваха. И на мен ми липсваха, явно и на тях съм им липсвала… Не спряхме да се целуваме досега.“ Делото за екстрадицията й ще се гледа от Софийски апелативен съд на 19 юли – рожденият ден на дъщеря й Нора, и тя искрено се надява това да бъде нейният късмет. Решението според нея зависи от това дали от американска страна ще изпратят изисканите от съда документи. „Вярвам в нашата съдебна система и искрено се надявам, че работи – за нас, българите, гражданите на България“ – завърши Гергана Червенкова.

Цялото предаване от 2 юли 2013 г.