Георги Коритаров, 7 януари 2015 г.

Журналистът Георги Коритаров гостува в „Шоуто на Слави“ след атентата срещу редакцията на сатиричния френски седмичник “Шарли Ебдо”, при който бяха убити 12 души. Според него атаката е знак за това, че цивилизационното напрежение в противоборството между крайни каузи като тези на Ал Кайда, Ислямска държава и западния свят, достига до много високи размери. Случилото се в Париж според журналиста е пряк резултат на тази конфронтация.

Коритаров припомни, че вестникът “Шарли Ебдо” е бил част от кампания, изобразяваща пророка Мохамед в „нетрадиционни и обидни за ислямското вероизповедание състояния“. Неговата теза, още от времето на публикуването на карикатури с Мохамед в датския вестник „Юландс постен“, е следната: „Свободата на словото е свещено право, не само на журналистиката, но и на всяко просветено демократично общество. Свободата на словото е ключов критерий изобщо за състоянието на свободите в една демокрация. Когато обаче говорим за отношение чрез карикатури към символ на друга религия, която, ако бъдем честни, ние не познаваме добре, би трябвало да бъдем предпазливи в отношението си към – в случая пророка Мохамед. Защото едно прекрачване на граница накърнява религиозни чувства.“ Според него обаче фактът, че подобни карикатури предизвикват тероризъм, е много притеснително по две причини: „Първо, защото тероризмът чрез подобни действия се оглежда в едно изфабрикувано оправдание за самия себе си, като тероризъм… И второ – подобен сблъсък води до все повече изтикване в задънена улица на понятието мултикултурализъм, тоест съжителство на различните култури“. Коритаров допълни, че конфликтът се предизвиква от различна степен на сетивност и на реактивност – ако за западния свят свободата на словото допуска подобно отношение, то за по-чувствителния свят на исляма това е недопустимо.

Най-страшното според Коритаров е, че подобни атентати атакуват не само едно издание, а унищожават ресурса за взаимно разбирателство: „Има един много тъжен парадокс. 2001 година президент на ислямска република Иран беше Мохамед Хатами. По това време Иран излезе с една идея, която стана проект на ООН за диалог между цивилизациите. Тази прекрасна идея беше прекъсната от 11-и септември – също през 2001 година. Така че, идеята за толерантност бива непрекъснато гонена, догонвана и унищожавана от екстремизма.“ Коритаров обясни, че, за да бъде пълноценно понятието толерантност, се изисква съвършено друг подход на всички равнища, като модел на обществен дебат, като модел за правене на политика. В България, според журналиста, голяма част от хората не вярват, че това е възможно.

Георги Коритаров каза още, че в България истински реформи не се случват, защото за тях мандатът от 4 години е недостатъчен. Той смята, че управленска концепция може да се разгърне за по-дълъг устойчив период, както е в Германия – при управленията на Хелмут Кол и на Ангела Меркел. „В България се получава едно мандатно накъсване, което е резултат от обстоятелството, че имаме избори през 4 години. Обаче как да започнат реформа, като хоризонтът от 4 години е крайно недостатъчен за довършването.“ Според Коритаров, и съдебната реформа, която се предлага сега, е поставена „точно в средата на един конституционно юридически взривен механизъм, който – ако някой го задейства, ще унищожи всякакви идеи за реформа“. Той се обоснова с решение номер 3 на Конституционния съд от 2003 година, което казва, че конституционни органи не могат да бъдат променяни без Велико народно събрание, като сред тези конституционни органи е изрично посочен Висшият съдебен съвет. Журналистът заключи, че възможността за истински реформи е реална единствено, ако един политически проект се разгърне за по-дълго време – поне 8-12 години.

По-рано в предаването гостува и заместник министър-председателят по координация на европейските политики на България и бивш еврокомисар – Меглена Кунева. Слави Трифонов проведе разговор по горещата тема и с колегите Иван Кулеков и Филип Станев.

Цялото предаване от 7 януари 2015 г.