Галина Донева и Искра Борисова проправят път за жени с мъжки професии

Вечният въпрос – могат ли жените да се справят с типично мъжки професии, бе поставен в седмицата на жените в „Шоуто на Слави“.

Футболният съдия Галина Донева и инструкторът по пожарогасене и аварийно-спасителна дейност Искра Борисова подадоха ръка на водещия Иво Сиромахов в разплитането на казуса – жените ли са слабият пол.

Искра е ръководител на смяна от 12 души, която гаси пожари. „Имам чудесен екип и моята работа е да се грижа за неговата безопасност, на първо място”, разказа смелата огнеборка с нежно телосложение. Тя подари на Иво табела от свой „обект”, за жалост наполовина изгорял. Не бе успял да го спаси призива от табелата: „Пазете обекта от пожар – той е ваш!”

„Важна е предварителната методическа работа, която в някои случаи работи, в други – не”, заключи Искра Борисова и добави: „Много гори България, а това се отразява и на екологията.”

Интересната история на Галина Донева започва от детските години с игрите на улицата, включително футбол с момчетата. Тя признава, че точно тази игра остава нейна страст.

В далечната 80-а година, когато е било началото на женския футбол в България, всичко тръгнало много спонтанно, но тръгнало с голяма сила, разказва тя. След това Галина става съдия по футбол и треньор по футбол. „Достигнах до тавана на стълбицата – и съдийски наблюдател на УЕФА”, коментира добрия завършек спортната си кариера мъжкото момиче Галина Донева.

Много трудно се оказало началото за Галина, когато започва като футболен съдия – трудно я приемат и играчите, и феновете. Сега първата жена – съдия на България и първия международен съдия на България, е доволна, че е проправила пътека за жените, които след нея са искали да докажат, че могат и те да се занимават с неща, за които всички мислят, че са типично мъжки.

Галина Донева разказва, че е имала случаи агитката да й подвиква, когато не е съгласна с нейно решение, но до бой не се е стигало.

„Съдията е съдия, за да спазва правилата. Далече съм от мисълта, че съдиите са безгрешни. (…) Не ги корете много. И те са хора, каква е тая ненавист, това неуважение.” – защити позицията на футболните съдии Галина. След това с чувство за хумор разказа как след мач футболисти са й предлагали да пият по едно, а по време на мач дори са й искали телефона.

Случвало се е да пие по едно – каза тя и добави, че „така се става приятел. Следващия път на мач знам кого да хвана за ушите, показвам му червения картон предварително и той си мълчи целия мач.”