В България и Словакия сватбите си приличат по … пиенето

18 март 2010 г.

Саймън Фийк е бивш пехотинец, бил на мисии в Ирак, Германия, Кипър. Днес казва, че родната Англия за него винаги ще остане негов дом, но там не се чувства у дома си. Живее в България с приятелката си Кристи, която му помогнала да се възстанови след тежка житейска криза. Имал фирма за недвижими имоти и всичко вървяло добре, докато неговата счетоводителка не решила, че общите им пари ще са по-добре в нейна сметка в ЮАР.
Саймън води продължителен спор със Слави за това дали приятелката е най-важната причина да се чувства добре в България. Британецът до последно отстояваше своето – че на първо място е любимото му куче и веднага след това, но все пак на второ място, се нарежда приятелката му.

Дуннармандал Паттохтох дошла от Монголия преди години, за да учи в България. За страната ни майка й била слушала много от своя приятелка, вече завършила обучението си тук. Дуннармандал или, както на галено й казват – Дуна, среща бъдещия си съпруг (българин) на баскетболно игрище, където ходи да играе. Той се появил там, бил неин тип. След като стана ясно, че съпругът на Дуна е с ръст, колкото на Слави Трифонов, сценаристите услужливо подсетиха водещия, че и него могат да го „похарчат” в Монголия.

Азалат Илиева идва от Казахстан в Българя преди 15 години. Съпругът й е българин. Запознават се във влака в родината й. По това време тя е студентка, а той работи там. Родителите на Азалат били против връзката им, но тя, без да им каже, идва в България, за да се запознае с бъдещите си роднини. На семейството и роднините си казва едва месец преди сватбата.
На въпрос за религията й Азалат признава, че преди е била комсомолка – активистка, а сега вероятно е мюсюлманка.
Днес тя е лекар в пазарджишко село. Казва, че в България много харесва природата и особено морето, но досега е могла да си позволи да иде на море само два пъти. В страната ни не харесва мизерията, която е виждала.

Нигериецът Бело Умар Юсуф се подвизава в България от 6 години като футболист. Играл за отборите на „Вихрен”, „Рилски спортист” и „Беласица”, а сега тренира с „Академик” – София, но няма договор с клуба. Признава, че иска да остане в България и много харесва хората тук и „едни салати, шопски”.

Албана Рамизи Балеева пристига с родителите си в България от Албания преди 19 години. Баща й бил консул в посолството, но след края на мандата му ситуацията в родината била сложна и останали. Година преди родителите й да заминат за Щатите, където и в момента живеят, Албана среща съпруга си. Запознават се в интернет и въпреки, че тя първоначално контактува с нежелание, първо й направило впечатление, че са родени на една и съща дата, с разлика от 15 години. Той я поканил на концерт на творби на Моцарт и тя не могла да откаже. Съпругът й е класически музикант, свири на ударни инструменти. За което коментарът на Албана бе такъв: „Свири малко, но много впечатляващо”.

Пракаш Мишра е от Индия и от 4 години живее в България. Тук има индийски ресторант. Пракаш е женен за индийка, която и в момента живее в Индия. Запитан дали в България си няма гадже, той отговаря, че не му трябва, защото „много пари харчи”.

Дияна Миликевик от Македония е на 19 години и е в България, за да учи. Тя е родом от Щип. Казва, че там няма добър студентски живот и затова е предпочела обучение в страната ни, препоръчано и вече от нейни братовчедки.
След кратък спор със Слави по темата за произхода й – дали в крайна сметка е македонка или българка, Дияна коментира, че не може да вземе отношение, а що се касае до обикновения македонец, той „мрази и българин, и сърбин, и грък”.
Дияна разказа, че не иска „мъжки приятели”, но и,че няма приятелки сред състудентките си. За тях каза, че са много заети с гаджета и спускат бариера пред нея, докато тя не иска да се натрапва. Ето защо Слави се обърна с призив към състудентките на Дияна от НБУ, да поправят нещата и да излизат на кафе с нея, а колкото до състудентите – те да стоят по-далеч.

Линдзи Солцгивър става доброволка от Корпуса на мира и пристига в България преди 4 години. Дотогава тя е учителка. Искала да помага, но и да научи нещо ново за друга държава.
Вече познаващ добре правилото, повтарящо се при всички от явилите се на кастинга, Слави направо зададе на Линзи въпроса: „Той как се казва? … Този, заради когото остана?” Той се казва Димитър – каза Линзи и добави, че живеят в Кюстендил.
По думите й българите са страхотни хора по душа. Смята още, че в страната ни има много корупция, която е породена от алчност.

Аммар Айуби е от Сирия. Учил във Франция за майстор-ковач на ковано желязо. Тъй като не можело да работи в страната, в която е учил, избирали, и на него се паднало да дойде в България. Тук има семейство – женен е за рускиня, с която имат три деца. Всички говорят на български, но не могат да уредят жителството дори на децата си, заради това, че и двамата са чужденци. За българския народ обаче смята, че е много добър.

Йелена Джорджевич от Сърбия пристига у нас през 2002 година. В родината й няма специалност Актьорско майсторство за куклен театър и тя идва, за да го изучава в НАТФИЗ. Там се запознава със съпруга си. В момента е радио-водещ на предаване за сръбска поп-рок музика. Междувременно със съпруга си „водим халтурки по заведения”.
Обратно на приетото, че двата народа си приличат, Йелена смята, че ние българите мислим повече с разума, а сърбите – повече със сърцето.

Людмила Момчевова от Словакия се запознава със съпруга си в дискотека в Прага. Той е от Казанлък и днес двамата живеят там.
Оказа се, че отношенията между двамата са се развили доста бързо – запознали се на 18 септември, през октомври тя забременяла, през декември дошли в България да се запознае със свекървата и на 22 януари била сватбата. Направили я в Словакия. По думите на Людмила сватбените тържества в двете държави се различават, „ама по пиенето – не”.

Роден във Венецуела, живял на Канарските острови, живял и работил в Испания, Йедуин Дамасо Круз се озовава в значително по-студена България. Тук е заради приятелката си, с която се запознават в Испания.
Любопитен факт бе фланелката на Йедуин, с надпис отпред – „Обичам моите приятелки”, и изброени на гърба имената на всичките му „бивши”. Самият списък завършва с името на настоящата му любов – Ангелина, която е и автор на фланелката, а идеята и желанието й било да остане последна в списъка.

Хорацио Медрано от Мексико е едва от два месеца и половина в България, но говори много добре български. От две години той е пътешественик в Европа. В родината си е адвокат и с парите, които е събрал, осъществява пътешествието си, макар да признава, че не харчи много. На своето, засега само европейско пътешествие, 30-годишният мексиканец носи само една раница на гърба. Не ходи на хотели и ресторанти, а спи в палатка и, благодарение на дружелюбния си характер, често бива канен на гости: „Отива на улица и говори на хора. Те много топли и взимат на къща, на парти.”.
Хорацио не знае колко ще остане в България.
На въпроса къде жените са най-хубави, отговаря, че най-красиви са жените, когато са усмихнати.