Велизар Енчев за бъдещето на Македония

Във видеото Велизар Енчев, който от години анализира всички неща, които стават в Македония и работи за българската кауза в балканските страни, споделя какво мисли за случващото се в Македония:

„Признаването на албанския език за втори официален език в Република Македония, заедно с така наречения македонски език, който – трябва да направя една забележка – е югозападния български диалект, е един финал на дълготраен процес през последните 50-60 години. С този акт на признаването на албанския език, равен с югозападния български диалект, Македония се превръща в двунационална държава, във федерална държава, която в крайна сметка ще завърши, както завършват много други федерални държави на Балканите. Както завърши Социалистическа Федеративна Република Югославия.

През 1961 г. преброяването на населението в Република Македония показа, че албанците са около 200 000 души. 1971 година те бяха около 300 000 души, 10 години по-късно – 81-ва година те вече достигнаха официално 400 000 души, неофициално около половин милион. А в момента се смята, че албанското население в Република Македония е над 25% и е над 600 000 души. Когато едно мнозинство в една държава позволи на етническото малцинство да доминира и етнически, и верски, в крайна сметка държавата се федерализира, в крайна сметка анклавът става независима територия и вече неслучайно всички политолози и балканисти говорят за създаването на Велика Албания. Албания с Косово – втората албанска държава и третата албанска държава е Западна Македония. Тук правя едно много важно уточнение – Западна Македония от 1961 г. е албански анклав с преобладаващо албанско население и прогресивно намаляващо славянско население, имам предвид българите в Западна Македония. … Тотална албанизация на Западна Македония. Неслучайно само преди 15 години тогавашният министър-председател на Република Македония – Люпчо Георгиевски предложи нещо крайно еретично и от международно правна гледна точка, а може би от гледна точка на човешките права. Но то може би ще се окаже разковничето, макар и закъсняло. Той предложи, заради тази демографска албанска експанзия, Западна Македония да се отдели от Република Македония, по-точно Македония да се откаже от Западна Македония, тя да се присъедини или към Косово, или към Албания и останалата част обаче от Македония да бъде еднонационална държава – с един език, с една нация, с една история.

Когато една измислена нация, когато един измислен етнос, какъвто е македонисткият, се съпротивлява на една реална демографска, етническа заплаха, тая съпротива е безполезна и безсмислена и тя завърши точно по тоя начин, както завърши гражданската война през 2001 година, Охридският рамков договор, който всъщност предвиди създаването на трета балканска държава и превръщането на балканския език във втори официален език.

Отношението на България може да бъде само като на държава наблюдател и нищо повече. Отношението на България към този процес може да бъде следното – да си направим съответните изводи и да не позволяваме създаването на подобни етнически и верски анклави, защото този етнически анклав – Западна Македония, създаден от албанците, благодарение на демографската експанзия – средна раждаемост от 5 деца в едно семейство, беше стимулиран, беше организиран от ислямската верска общност в Република Македония с мълчаливото съгласие на югославските комунисти. Подобна грешка в България не бива да се допуска!“

Цялото предаване от 17 януари 2018 г.