enbg

Българска поезия и хумор в задачата „Родна реч”

22.4.2010 | коментара

22 април 2010 г.

Стихотворения на Пейо Яворов, Иван Вазов, Дамян Дамянов и Иван Христов представиха финалистите от конкурса “Добре дошъл в България” в изпълнение на четвъртата си задача “Родна реч”. В нея чужденците се сблъскват с едно от най-големите предизвикателства – българския език. Участниците трябваше да кажат по едно българско стихотворение и да разкажат по един виц. Преди началото на задачата водещият Слави Трифонов изпълни обещанието си и каза стихотворение на японски и виц на китайски. Оригиналният китайски виц, разказан на наречието “мандарин”, в превод звучи така:
– Колко ме обичаш?
– За един лев.
– Толкова малко?
– Но нали в един лев има сто стотинки.

След неподражаемия китайски хумор от страна на водещия, дойде време и финалистите да се изявят като кажат българско стихотворение и разкажат виц на български. Първа на сцената излезе украинката Елена Рубеж, която беше избрала стихотворението „Не си отивай” на Дамян Дамянов:

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти – гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, във зов: „Ела! Ела!“
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път…
Не си отивай! Чуваш ли?
Не тръгвай!

След артистичното изпълнение на стихотворението на Дамян Дамянов, Елена разказа и виц, който в крайна сметка постигна своята цел – да бъде смешен. Коментарите на журито бяха около това колко е трудна задачата на чужденците и в крайна сметка комисията стигна до извод, че Елена се е справила добре със задачата, което показа и оценката й – 5,60.

Следващият финалист, който се изправи пред журито, беше австриецът Ервин Линдбихлер. Той беше избрал стихотворението на Пейо Яворов „Две хубави очи”:

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

Класиката на Яворов беше последвана от виц за габровци, който Ервин не просто разказа, а изигра много убедително. Коментарите на журито бяха изключително позитивни, особено към изпълнението на стихотворението, от което Ервин „почувствал всеки стих”. Крайната оценка на австриеца беше най-висока за първата вечер – 5,80.

Гвинейката Айсату Диало се представи със стихотворението на Иван Вазов „Аз съм българче”:

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

За вица Айсату беше активно подпомагана от водещия, което Иво Сиромахов коментира така: „не е лесно да разкажеш виц, особено ако ти пречи Слави Трифонов”. Оценката, която комисията постави на Айсату Диало, беше 4,80.

Последна на сцената излезе американката Анджела Родел, която беше избрала да рецитира стихотворение от съпруга й – поета Иван Христов, наречено „Бдин”:

Мила мамо,
аз умрях,
но не отидох във Рая,
а пристигнах във Бдин.
Пощальонът,
на своята ръждива „Украйна“,
често минава,
така че противно на всички закони
ще имаш вести
от мен.
Честно да ти кажа
и тук не постигнах много,
понеже не знам езици.
Останах поет.
Но да си поет сред неми
е все едно да си гробар
в Отвъдното.
(Между другото,
видях гроба на Левски и Ботев.)
Моите връстници
отдавна станаха класици,
а аз люпя семки
на ръба на Канона.
Иначе, паса овцете на Царя
и така си изкарвам прехраната.

Срещнах два вида хора.
Едните викаха —
„Оттук ще мине лехата!“
Другите викаха —
„Оттам ще мине лехата!“
Бях раздвоен,
седях по средата.
Върху мен
се изля водата.
Както преди,
нямам другари.
Ходя сам на брега на реката.
Гледам нагоре,
чакам да донесе
я някой скрин,
я някое кандило
или гнездо, което да свия,
или да срещна жената,
която обичам.

Вицът на Анджела успя да разсмее журито и публиката в студиото, а коментарите на журито за изпълнението й бяха позитивни – както за стихотворението, така и за вица. Средната оценка на Анджела Родел в кръга „Родна реч” е 5,60.

Още шестима финалисти предстои да изпълнят задачата „Родна реч”, след което ще стане ясно и цялостното класиране на участниците за тази седмица.