България – страна на неограничените невъзможности

13 април 2011 г.

След едноседмично отсъствие Редколегията се събра отново.
„Решихме да сме тихи и кротки, но тогава се сетихме за великата мисъл: „Неучастието в политиката не ви освобождава от нейните последствия.“ – коментира Ивайло Вълчев.
„Решихме, че е време да поговорим за положението.“ – обясни Иво Сиромахов.

Сценаристите направиха своеобразен преглед на печата, цитирайки новини и изказвания на премиера Бойко Борисов от медиите. Драгомир Петров бе впечатлен от хрумването на премиера лекарите от малките селища да оказват помощ, качени на ATV. По думите му, на Бойко Борисов постоянно му хрумват идеи и те трябва да записват. Така той обясни „защо има по 30 – 40 журналисти постоянно около него.“

На други извадки от медиите обърна внимание Тошко Йорданов: „Вадя лентички като фокусник“ и „Колко пъти съм ви казвал? Вървим си, правим си първи копки, след това си ги откриваме и си имаме биография.“ – Нашият министър – председател работи, човекът, с мотика, прави копки, открива си ги и явно си пише някаква биография, която му липсва преди това.“

Според Иво Сиромахов това са новини, на които не се обръща внимание, а трябва. Той разсъждава върху изказване на премиера на откриване на 7-ото национално състезание по компютърни мрежи за ученици. „Все повече работни места и с по-високо заплащане ще се откриват в България за хората като вас. Ще гарантирам големи заплати.“ – били думите на Бойко Борисов, за които Иво каза: „Как ще гарантира големи заплати, като повечето от тези хора работят в частния сектор и там са големите заплати, но така или иначе той обещава някакви неща, които знае, че после няма да му се налага да изпълнява.“

Слави коментира реплика на Сиромахов за това какви разминавания има в правителството, че явно на никого не му пука, след като „вчера обявиха, че един човек, на 26 години, регистрирал фирма преди месец, който е чертожник, от Белене… на 1 месец фирма, този човек купи Кремиковци за 316 млн. лева. Как ти звучи на теб?“ – „Звучи ми като да му кажем „Честито!“ Не ми звучи странно. Ако Америка е страната на неограничените възможности, България е страната на неограничените невъзможности.“ – отговори Иво.

Тошко изтъкна, че по данни на социологията, преди година и половина популярността на правителството е била много голяма, за разлика от настоящия момент. „Имаме правителство, което губи доверие в хората. Което означава, че не си върши работата“, каза той.

Слави изрази отношение за политиката да се налагат пределни цени: „Откъде на къде ще слагат лимит на цените на горивата? Това е пазарна икономика, … а защо въобще са високи горивата, кой слага тези данъци? Хората като излизат да протестират, знаят ли срещу кого протестират и за какво? И срещу кого протестират – срещу горивата? … Или пък земеделският министър, който си играе на някакви комисии. Какво означава това? Да сложим лимит на картофите, ли? Като сложим лимит, ще се върнем в социализма.“

По темата с контрола на храните беше свързано изказването на Иво Сиромахов: „Тази агенция по храните, знаеш ли колко ще струва на данъкоплатците? Бюджетът й е определен на 23 800 000 лв., годишно. В нея са назначени общо 2998 души, които получават по 664 лв. на месец. Това е официална информация. Резултатът от дейността й: за първите два месеца на годината – похарчени са 4 милиона за заплати, вече са хванати с подкуп двама нейни служители, а от глоби са събрани едва 41 259 лв.“

Тошко Йорданов се върна на темата за ценообразуването: „Държавата би трябвало да се старае да създава условия за бизнес на конкуренцията, затова има антимонополни закони. Не може една фирма, или с подставени фирми, да държи пазара. Затова цените са такива. (…) В другия край на света, където са по-богати от нас, горивата са им по-евтини, защото има конкуренция и защото държавата се грижи да има такава среда, в която да няма монопол. Със закони. Не е възможно там да се допусне една или две фирми да монополизират пазара, защото тогава обикновените граждани като нас страдат. А тук държавата, вместо да изпълнява тази си роля, включително правителството, те се занимават с глупости от рода на Мораториум на горивата. Не е проблемът там. … Проблемът е защо се стига до там и има ли реална конкуренция? Не може да има един „Нефтохим“ и всичкото гориво да идва от там.“

За сагата АЕЦ Белене Тошко Йорданов бе на мнение, че това е „поредният цирк“. По думите му, преди няколко месеца премиерът сам е казал: „министрите са си министри, но крайното решение го взимам аз“ и в този смисъл всякакви изказвания за „подписа под предварителния договор“ са неоснователни.

За ситуацията, обсъждана до момента, Светльо Митев базира думите си на мислите на покойния президент Кенеди: „Нито едно правителство не е по-добро от хората, които го съставят“ и „Дори един неграмотен избирател е опасност за сигурността на всички, които се грижат за съществуването на демокрацията.“ – „Фактът, че в момента разполагаме с тези министри, с това правителство, с този министър – председател, се дължи на факта, че те са били избрани от недостатъчно добре образовани и информирани избиратели – коментира Светльо и добави –
… От друга страна трябва да имаме едно много по-реалистично отношение към българската политика и изобщо към политиката. Всяко едно правителство, независимо колко некадърно е то, може да свърши чудесна работа, ако просто посвещава повече време на това да върши работа и по-малко време на това да се самооблагодетелства. Злоупотребата с власт не е нещо, което може да бъде изключено, просто трябва да се намали до едни сравнително хуманни граници.“

На проблемите на избирателите се спря Иван Кулеков: „Аз мисля, че те просто повярваха на една лъжа и затова искам да прочета само две точки от предизборната програма на ГЕРБ:
1. „Изпълнение на основния приоритет на ЕС за осигуряване на възможност всеки гражданин и потребител да живее здравословно.“
2. „Експониране на културния и природен потенциал на българското село, подобряване качеството на живот и т.н.“ – ако Бойко Борисов може да обясни израза „ Експониране на културния и природен потенциал на българското село“, аз ще си обръсна мустаците. …
Само преди два дни социологическото проучване на Отворено общество констатира: „Всеки пети българин мизерства, всяко пето домакинство се лишава от лекарства, всяко пето домакинство е затънало в дългове, 7% от българските граждани изключват по едно или две хранения на ден. 246 лв. е нивото на бедност, под което живеят 20% от българите.“ Сметката за парно за месец януари за тристаен апартамент с един изключен радиатор в Люлин е 260 лв. На близо 700 хиляди самотни пенсионери ГЕРБ през 2009 година обеща увеличение на вдовишките добавки. Това няма да се случи и тази година. Дори срамното предложение от БСП увеличението да е от 2 – 3 лева, бе отхвърлено от управляващото мнозинство. Безработицата расте, инфлацията, цените галопират. Няма смисъл да продължавам, само искам да припомня на човека, който е научил от японците как да се бие, че предишният премиер на Япония подаде оставка само заради едно неизпълнено предизборно обещание.“