Андрю харесва духа у българите

7 юни 2010 г.

В своята десета задача финалистите от „Добре дошъл в България” трябваше да се представят пред водещия на шоуто Слави Трифонов и да го изненадат. В първата вечер от тази седмица на диванчето в студиото седнаха уелсецът Андрю Ричардс и македонката Дияна Миликевик.

Андрю, както винаги, пристигна с колело. Колкото здравословно, толкова и безопасно е това за него – истина е, че много го притеснява левият волан тук. „Вие карате от грешната страна на улицата.” – заяви категорично Андрю. После призна, че се учи усърдно да шофира по нашите правила, но на село, не тук в София. Призна, че проблемът е, че винаги тръгва да сменя скоростите с лявата ръка, а вместо това смъква стъклото на прозореца.

Андрю разказа, че е имал щастливо детство, бил много палаво дете, но това е здравословно според него. Имал много остър говорен дефект – до 8-годишна възраст нямал контрол над езика си и не му разбирали като говори. Идвала учителка да го учи, вместо да го пратят в училище за деца със специални потребности, а заслугата била на неговите родители, които много се борили за това. В семейството са три деца, той е най-малкият – най-невинният, по думите му, има брат на 34 г. в Кардиф и сестра в Сидни, Австралия. Запитан какво им казва за България, Андрю заявява, че те знаят, че е щастлив тук и това е най-важно за семейството му.

Преди да дойде в България Андрю е работил в Тенерифе, Испания, където „честно казано е рай – всичко имах в живота там – по-голяма заплата, много свободно време, слънце, басейни, храна – колкото искаш – безплатно, пиене – колкото искаш – безплатно… но тук съм десет пъти по-щастлив, защото тук усещам един голям дух в България – такива неща, които вие не забелязвате. Направи ми впечатление, като пристигнах тук, навсякъде по улиците се продават цветя и хората ги купуват, дават на гаджета например, навсякъде се продават книги и вие сте много начетени. Вие не го оценявате, но в Уелс, Англия, Испания, Гърция, Португалия, където съм бил, това нещо не съществува – и говоря за духа.”

Андрю има син, когото нарича Йоан-Калпазан. Днес щастливият татко обяснява, че е дошъл в България, защото търсел предизвикателство. Бил в Тенерифе, искал да научи още един език. (В момента владее испански, уелски, френски и горе-долу английски, шегува се Андрю.) Запознал се с едни българи, писал до Софийски университет колко струва да учи български, после спестявал една година в Тенерифе и дошъл тук без дори да знае къде е България. От един евтин разговорник бил научил само две фрази: „Връщам се от село” и „Клин клин избива”.

Съпругата си Андрю за пръв път видял на корицата на учебника, от който учел български език. После я видял на улицата във Велико Търново и веднага я спрял и ѝ разказал „едни шегички” като се разбрали да се видят на кафенце. Трудно му било да я свали, призна си Андрю. За протокола – те още не са женени. Смятат да направят сватба следващата година, но още не е сигурно.

Разликата в културите отбеляза Андрю по повод раждането на техния син – във Великобритания мъжът задължително присъства на раждането, каза той, а тук не му позволили. Днес казва, че е много щастлив баща – „голяма радост е да имаш наследник”.

От българския начин на живот Андрю харесва „разбира се, тези празници са много хубави – винаги има някаква почерпка”. Харесва му, че старите традиции още се пазят и твърдо заявява, че нищо не го дразни.

Андрю работи по проекти на ЕС, като води англичани в България. Разказва, че първо търсят организации във Великобритания, които работят с бивши наркомани, бивши алкохолици, бивши затворници. Обясняват им възможността, която имат – една група от тях да дойде с ръководители в България, за две седмици, като всичко им е платено от ЕС. Те само трябва да събират пари за материали. Когато идват в България, в тези две седмици, те ремонтират училища, домове за сираци, домове за деца с умствена изостаналост и се опитват да помагат, интегрират се с децата. Според Андрю това за тях е шанс, който не са имали никога преди в живота и те се чувстват прекрасно. На година той работи с близо 200 души и това се все хора, които никога не са излизали от страната. „Изведнъж те са в някаква дупка във Великобритания, идват тук и правят добро, виждат тези деца и виждат какво означава да нямат много, това им дава мотивация, те правят нещо добро за тези деца и това им дава нов шанс.” – обяснява ситуацията Андрю. Той разказа, че им помага също като прави интервю с всеки от тях с цел да разбере какво искат да правят, какви се техните мечти. След това той разговаря с различни организации в Англия, които искат да работят с такива хора, казва им колко страхотна работа са свършили тук тези англичани, как заслужават възможност. Признава, че прави всичко това, защото получава огромно удовлетворение, а парите не са го мотивирали никога. Наградата за него е, когато види усмивките на децата, за които тези англичани са като Коледа, освен това, англичаните също са много благодарни. „Да дадеш шанс на някого – това нещо не можеш да го купиш.” – казва Андрю Ричардс.

Първата изненада от Андрю беше книга, озаглавена „Домашни казани за ракия”, на чиято задна корица е поместена снимка на Андрю до един такъв казан за ракия. Оказа се, че когато ходят на тяхното село Долна Оряховица, което е до Горна Оряховица, неговият тъст Митко го учи на много български неща – как да вари ракия включително. Много писатели го търсят като специалист, пошегува се Андрю. Като доказателство за своите умения той подари уелско – българска ракия на журито.

Втората изненада за Слави беше подарък от техни общи малки приятели. Децата от Дома за деца „Вяра, Надежда и Любов” в град Мездра са изработили декоративно цвете за Слави, което Андрю му подари.

Комисията даде оценка 6,00 за Андрю. Според Иво Сиромахов Андрю е забележителен човек и с всичко показва, че има голямо сърце. Евгени Димитров сподели, че би желал Андрю да остане завинаги в България и да възпита сина си по начина, по който той е възпитан и да го научи да мисли по същия начин. Светльо Митев каза, че Андрю му харесва, защото знае със сигурност две неща: Първо – че морален е този, който постъпва правилно, не само когато някой го гледа, и второ – че е открил тайната на истинското чувство за хумор, а то е – да казваш винаги истината.