Академик Георги Марков призова историците ни да не се поддават на политически натиск

Академик Георги Марков беше гост в „Шоуто на Слави“ на 9 ноември 2012 г. Един от най-известните и авторитетни български историци говори за ситуацията в Българската православна църква след смъртта на патриарх Максим, както и за 100-годишнината от Балканската война и всички полемики, които тя предизвика.

Ето какво разказа историкът за покойния български патриарх: „Дядо Максим преживя много, тъй като върху него се стовариха редица несправедливи хули. Имах възможността да се запозная лично с него – за 90-годишнината му. Политиците решиха, че не е редно патриарх да бъде награден с най-високото отличие – орден Стара планина, първа степен. Тогава се събрахме 10-ина интелектуалци, президентът Първанов го награди съвсем заслужено и той ни прие. Бях много впечатлен от неговата благост, която не прикриваше силата на характера му.“

Академик Георги Марков получил подкрепата на патриарха за един от историческите си проекти: „Ръководех един проект – „България, историческа памет и национална идентичност“ и на фотографа му забраниха да влиза в манастирите да снима, а това беше много ценно за нашия албум. И му написах писмо. Мислех, че от канцеларията ще ми отговорят – нещо формално, а той лично с подписа и с кръстчето до името беше написал: „Вашият албум има важно значение за съхраняване на българската национална идентичност.“ Това ме впечатли.“

Академик Марков изрази надежда, че този път светската власт няма да се намесва в процедурата по избор на нов патриарх, както е било през годините, въпреки че, според него, и досиетата на духовниците са извадени с политическа цел – боричкане за престола на патриарха, още докато той е жив. Според Марков някои митрополити живеят прекалено светски, което не се полага на техния духовен сан и това дразни бедните миряни, защото някои хора са оскотели от глад: „Трябва да се намери път между църквата и обикновените хора, трябва църквата да има нравствена роля и социална роля. Трябва тя да дава и духовна храна, но да не забравя и трапезариите за бедните, а не да чакаме от Европейския съюз чувалите с брашно и развален боб.“, допълни Марков.

По отношение на полемиката относно Балканската война, академик Георги Марков обясни в какво се корени конфликта между него и Ахмед Доган: „От ДПС малко преиграха. Аз се произнесох, че изселниците, които идват на разходка да гласуват в Кърджали, нямат право да дават оценка за генерал Васил Делов (героят от Балканската война, освободил Източните Родопи) и че има влияние на неоосманизма в България. След това Ахмед Доган каза – „дори академик Георги Маков яхна вълната на национализма“. Аз не съм Сидеров – да искам да ставам депутат. Аз съм учен – от 30 години работя по Балканската война. Моят дядо на 34 години се връща от Унгария, загива на Бунархисар като хиляди други свои бойни другари. Баща ми се ражда в град Елена като трето дете, след 4 месеца… Естествено, аз няма да позволя някой отново да се гаври с тези братски гробове, които за заравнени. Тъй като, за съжаление, те са извън днешната ни държавна територия – по вината на късогледите ни политици, които губят войните, а нашите войници печелят битките.“

Академик Марков вижда в новата вълна, завладяла Турция, желание да се пренапише историята: „Външният министър на Турция Ахмет Давутоглу твърди, че Османската империя е една цивилизована империя. Докато ние казваме, че сме откъснати от цивилизована Европа през Ренесанса и сме били изостанали точно поради това османско нашествие, той твърди обратното – че има османо-турска цивилизация. Дори разпространиха един луксозен албум, в който са мостове на Кольо Фичето, часовникови кули и възрожденски къщи от стария Пловдив и Копривщица, накрая са сложили и няколко джамии и казват – ето, това е османо-турската цивилизация. Така излиза, че ние сме правоприемници на онази Османска империя, която е допринесла за световната цивилизация, там има невероятни работи – включително и за киселото мляко…“

Според историка с изказванията си Ахмед Доган е прокарал една нова разделителна линия – с политическа цел внушава на целокупния български народ, че е виновен за възродителния процес и по този начин се нагнетява напрежение. Марков каза, че според него Доган не е бил в час по история, когато се е преподавало за Балканската война. Гостът дори даде безплатен урок по история: „В Балканската война ние воюваме за осъществяване на Санстефанския национален идеал – да обединим всички българи под обща държавна стряха и за освобождението на българите отвъд Странджа, Родопите и Рила. 1 милион и 200 хиляди българи тогава живеят в Македония и 300 хиляди в Одринска Тракия. Затова ние водим освободителна война. Не правим етническо прочистване, защото кърджалийска област, когато настъпва генерал Делов с корпуса на Явер паша, отстъпва и мирното население, защото се създава психоза. Но след това те се завръщат. Това, че днес в кърджалийска област преобладава турското население, означава, че няма никакво етническо прочистване. И обратното – това, че днес в Източна Тракия няма българи означава, че е имало етническо прочистване през лятото на 1913 година. От 300 хиляди българи, 60 хиляди са унищожени, а останалите са прокудени. Ето това е етническо прочистване.“

Марков обясни, че българската държава не заявява ясна позиция и се озърта, защото търси „Големия брат“, какъвто в момента се явяват Съединените щати, за които Турция е стратегически съюзник още от 1952 година. „Трябва да опазим нашата история“ – призова Марков – „Колкото и да е богата, ние не можем да я раздаваме. Но тук историците трябва да имат своя дълг, да имат имунна система спрямо политиците, които искат да я употребят и да я пренаписват. Не само чуждите, но и нашите политици.“