Шарл Азнавур, 29 ноември 2017 г.

Легендата на френската музика Шарл Азнавур беше гост в „Шоуто на Слави“ и разговаря с водещия за живота си, познанството с Едит Пиаф, песните си, съвременния свят, книгите си, браковете си и причината да продължава да изнася концерти по цял свят. Азнавур пее на 6 езика (френски, италиански, испански, английски, руски, немски) и е един от най-известните френски певци за всички времена, като е изпълнявал песни в най-бляскавите концертни зали. В актива си Азнавур има 294 албума, от които са продадени над 100 милиона копия, повече от 1200 песни, участия в 80 филма и хиляди концерти в над 90 държави.

По-скоро като дете на народа, отколкото като литературен герой – така се определя 93-годишният певец и композитор: „Аз идвам от народа, мисля като човек от народа и съм човек от народа“. Именно затова създал фондация (подробности могат да бъдат открити на сайта на фондацията) след земетресението в Армения: „Това е един от моите народи. Аз имам голям късмет – имам две мои страни. Както не може в кафето с мляко да се отдели млякото от кафето, така и аз съм – и французин, и арменец“, заяви Азнавур.

Любовта към публиката, към творчеството и към професията го карат да продължава да пее по целия свят, сподели легендарният певец пред Слави: „Мога да пиша и да пея. Това мога да работя. Не мога да правя нищо друго“. Той не се определя като „певец на любовни песни“, въпреки че има любов в някои от песните му – вълнуват го проблемите на обществото, животът на близките му хора.

Шарл Азнавур си спомни първата си среща с Едит Пиаф, която му е помогнала да пробие на музикалната сцена: „Едит Пиаф ме откри в една емисия на общественото радио. Преди това не ме познаваше. Повика ме, тя седеше на първия ред. Отидох у тях, там бяха приятелите ѝ. Танцувахме заедно… и по този начин започнахме да общуваме с нея, благодарение на радиото“. На въпрос какъв човек е била Пиаф, Азнавур отговори: „Тя беше повече от другите. Не беше учила, но успяваше да пише хубави неща и да прави това на сцената, което другите въобще не бяха започнали да правят. Пиаф е творение на самата Пиаф“. И двамата с Едит Пиаф били деца на бедни хора, израснали на улицата, разказа Азнавур.

Той самият се гордее, че е дете на мигранти: „Ако всички бяха като мен, ксенофобията и антисемитизмът нямаше да съществуват“. С последната си, шеста книга, Азнавур иска да промени начина, по който хората разсъждават за различните. В книгата се казва: „Ако моят дядо беше черен, ако беше евреин, ако беше арабин, аз днес щях да съм същото това, което са те“.

„Тъжен“ – така определи днешния свят легендарният певец. А причината: „всеки гледа за себе си“. „Не ние, другите са по-важни“, каза Азнавур и сподели впечатление, че в последно време хората започват бавно да го осъзнават и да стават по-добри.

„Смъртта не ме плаши. Откакто съм се родил знам, че това е изходът. Не се страхувам, но и нямам никакво желание да умирам“, заяви 93-годишният певец. Азнавур разказа, че преди години критиката във Франция не го харесвала и се опитвала да попречи на кариерата му, но той си отмъстил с най-доброто средство – успеха.

Невена Цонева и „Ку-Ку Бенд“ изпълниха пред Азнавур една от най-великите му песни – „La Bohème“, след което певецът коментира, че изпълнението притежавало двете най-важни неща – глас и емоция. Освен това той пожела да чуе своя песен, изпята на български език и Слави обеща, че Ивайло Вълчев ще преведе песен на Азнавур и Ку-Ку Бенд ще я запишат, за да я изпратят на автора.

На въпрос защо се е женил три пъти, Азнавур отговори: „Първия път бях много млад, втория бях много глупав, а третия път беше отлично“. Именно третият му брак продължава до днес – вече 51 години. Според него добрият брак е въпрос на късмет, както и всичко останало – кариерата, изборът на професия… За настоящата си съпруга Азнавур каза: „Имам невероятна жена. Не винаги е съгласна с мен, но тя е жена за пример. Родени сме на различни места – тя на студа, а пък аз – на топлото. Не сме били създадени така, че да се срещнем лесно. Аз съм християнин, а тя е протестант. Начинът, по който се отглеждат децата не е един и същ. Но в крайна сметка успяхме да постигнем хармония“.