Филип Станев: Да се казва истината, е отговорност

29 март 2012 г.

Филип Станев е отговорен сценарист в „Шоуто на Слави“. В екипа на предаването е от 2000 година. Завършил е две специалности в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – „Журналистика“ и „Педагогика“. Женен, с едно дете.

Има ли нещо, което си запомнил от родителите си и би искал да го предадеш и на децата си?

Помня, че моите родители са ми казвали: „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.“ Всъщност не мисля, че децата трябва да следват строго някакви родителски догми. Важното е да бъдат отговорни за постъпките и делата си и да бъдат мислещи хора.

Имаш ли ярък детски спомен – беля, успех, нещо, което ще помниш винаги?

Имам хубави спомени от детството и мисля, че повечето деца от моето поколение имаха щастливи детски години с много бели и много успехи.

На прима виста си спомням как веднъж в трети клас включих една дванайсетволтова радиоточка в контакта с 220 волта. Беше доста „ярка беля“ в буквалния смисъл.

Завършил си Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с две специалности – журналистика и педагогика. Владееш ли чужд език?

Владея английски и то със сигурност на ниво такова, че ако попадна сред англоезични канибали, ще бъда сготвен по най-вкусния начин.

Кога разбра, че можеш да пишеш?

Разбрах, че мога да пиша в края на първи клас, когато овладях до съвършенство „луличките“ и „ченгелчетата“.

Кое беше първото ти произведение?

Първото ми литературно произведение датира от ученическите години и по-точно – пети клас. То носеше заглавието „Ескпедиция до Саламандър“ и описваше пътешествието на група смели астронавти до планета двойник на Земята. В далечна галактика – след края на света. В този разказ събитията се развиваха през „много бъдещата за мен тогава“ 2010 година. И очевидно краят на света беше настъпил по това време, а не през 2012 година, както грешно сочи календара на Маите.

Освен изкуството да пишеш – имаш ли и други таланти?

Ако въобще имам талант да пиша, то много по-развити мои таланти са музиката и пеенето. По-паметливите едва ли са забравили изпълнението ми на живо в студиото на „Бягство към победата“ на „моята авторска народна“ песен „Минкино хорце“. За по-талантливи от мен в музикално отношение и то в световен мащаб смятам само дуета Цветан Цветанов – Веселин Маринов.

Когато идваш към офиса на работа, имаш ли вече някаква идея за сценария? И, аджеба, от къде ги взимате тия идеи?

Винаги когато идвам към офиса на работа имам идеи за сценария на съответното издание на шоуто – това ми е работата. Тези идеи обаче понякога са в разрез с „пуританските схващания“ на СЕМ, а друг път със „свободолюбивата медийна политика“ на сторонниците на свободното слово с главен художествен ръководител Боко от семейство Тиквови. Ще разкрия и откъде идват тези идеи – дава ми ги на флашка една леля с шлифер на разклона на Околовръстния път за Банкя. Напоследък обаче лелята изчезна и съответно моите идеи намаляха.

Често в редколегията отправяш критики към политиците, към различни ситуации у нас. Ако имаше власт, какво би променил първо?

Редколегията е свободно място за изразяване на гражданската позиция на мен и моите колеги, а не просто някакво място за критика към политиците и политиките. А ако имах съответната власт и правомощия първото нещо, което бих променил е избирателната система. Тя трябва да бъде мажоритарна, за да избираме личности, а не партийни листи. И за да държим отговорни не някакви си там партии, а конкретни хора.

За много зрители това, което се казва в шоуто, е абсолютната истина и/или верую. Тази отговорност плаши ли те?

Приятно е усещането – голяма част от зрителите да приемат за истина, това което се казва в „Шоуто на Слави“. Защото – то е истина. А да се казва тази истина е отговорност. Преди всичко към себе си.

Влияеш ли се от критиките на зрителите, от мненията на феновете?

И аз, а мисля и моите колеги сценаристи, вземаме предвид критиките на зрителите, ние да не сме министър-председатели, аджеба.

Пречи ли или ти помага това, че си публична личност?

Нито ми пречи, нито ми помага това, че съм публична личност. Защото аз не се възприемам като публична личност. Даже си мисля, че да се имаш за публична личност е тъпо, защото тогава дори обикновения дом, в който живееш, става публичен дом.

Би ли искал да живееш в друга страна?

Не бих искал да живея в друга страна. Иначе досега да съм го направил.

Какво те ядосва най-много?

Има много неща, които ме ядосват, едно от тях са загубите на „Левски“ в европейските турнири и първенството, а другото са загубите на националния отбор по футбол. Без да съм песимист смятам, че ме чакат още дълги години ядове.

Какво те прави щастлив или удовлетворен?

Щастлив ме прави семейството ми. А напоследък съм много щастлив от всички детски щуротии, приумици и измислени бебешки думи, които бърбори синът ми.

Кажи ни нещо за семейството си?

Имам най-прекрасното семейство, което се състои от най-прекрасната жена – Калинка и най-прекрасния син – Борис.

Защо толкова често сменяш прическата си?

Защо често сменям прическата си? Защото от години се боря да опровергая народната мъдрост: „Коса расте – акъл не идва?“

Шегата, както се казва, е винаги в устата ти. Това помага ли ти или пречи понякога?

Не мисля, че шегата е винаги в устата ми. А и да е така, по-добре в устата си да имам шега, отколкото да съм лапнал нещо друго.

Екип на www.slavishow.com