enbg

Редколегията, 26 май 2014 г.

26.5.2014 | коментара

Тагове:

Един ден след изборите за Европейски парламент, провели се на 25 май 2014 г., Редколегията на “Шоуто на Слави” се събра, за да коментира в ефир резултатите. В началото и в края на предаването Слави Трифонов пусна един македонски клип от 2008 година, който е създаден за македонските избори, но според водещия много добре характеризира и българските избори за евродепутати, както и „много други минали избори“. Освен това предаването излъчи и няколко любопитни видео визитки на български политици – Николай Бареков, Делян Пеевски и Волен Сидеров.

Иван Кулеков се извини, че не е много добре политически ориентиран в ситуацията: „Цяла нощ цъках с дистанционното, за да разбера какви са резултатите от изборите, но попадах или на канал, в който се обясняваше как се ядат бисквитки с мляко, или на други канали, където обясняваха особеностите на бирената бутилка… По едно време останах с убеждението, че бирените бутилки са се наложили над бисквитките, а прахът за пране още не се знае дали ще влезе в пералнята. В паузите на тези предавания пускаха реклами на някакви типове, които обясняваха как се печелят изборите. В тези реклами чух една мутра да се хвали, че е смазала от бой някакъв очилатко, а очилаткото се хвалеше, че е евромазохист и отново, за 11-ти път изпитал оргазъм от това, че мутрата го биела. По едно време казаха, че големият победител е някакъв странен лихвар, който дал милиони на някакъв кебапчия без акъл… и на някакъв турчин, който пък си имал за домашен любимец нерез. В една реклама се появи и восъчната фигура на Йосиф Кобзон, който пък се похвали, че изпял лебедовата песен на очилаткото и на някакъв „Черноризец Жалък“. Та за този „Черноризец Жалък“ говореха, че бил взел от руснаците няколко милиона рубли, за да организира съпротивата срещу Европейския съюз, но се провалил и от страх руснаците да не му потърсят сметка, по примера на своя идол Адолф Хитлер, се затворил с партийните си любовници в някакъв бункер и го ударил на самозадоволяване.“

Кулеков допълни, че така и не е разбрал кой е победителят в тези избори, но знае кой е победеният и това е българският народ: „Гласувайки или не-гласувайки българският народ съвсем доброволно избра да падне в краката на своите нагли рекетьори и след това да се пита защо го управляват такива нагли рекетьори. Ние получихме демокрация, а се нуждаехме от възраждане.“

Иво Сиромахов коментира любопитното видео, посветено на Николай Бареков: „Това, което видяхме е модел, по който се прави политика в България. Ето така се прави политика – с кебапчета… Някакви хора вдигат от лежанка… Можеш ли да си представиш, да кажем, да видиш в някой германски репортаж Ангела Меркел да вдига от лежанка? Те не я избират заради това, че може да вдигне сто кила, а я избират за това какво ще свърши.“ Тошко Йорданов допълни тезата на Сиромахов във връзка с честата смяна на политическите позиции: „Или Ангела Меркел, която първо да каже, че е социалистка, после да каже, че е християндемократка, после да каже, че е фашистка, а накрая да каже, че е просто жена“.

Филип Станев свърза израза „новия политик“, с който е наричан Бареков, с британския комедиен сериал, носещ същото име – „The New Statesman“: „Новият български политик вдига 100 от лежанка. Новият български политик прилича на старите български политици – Бойко Борисов и Волен Сидеров. Единият беше и каратист, и културист – Бойко Борисов, а Волен Сидеров беше само каратист… Той (Бареков) спортува също. Толкова е голяма тежестта, че той едва я вдига и някой му я пази да не му падне отгоре… Това са велики хора.“

Сценаристите коментираха и израза с трите възкресения на Бареков и отиването му „на заколение“ – неща, които той сподели в изборната нощ. „Начело се задава новият Христос, това не е новият политик…“, каза Филип Станев, а Иво Сиромахов изказа очакванията си да види Бареков да ходи по вода. Редколегията така и не успя да отговори на въпроса кой е тръгнал да коли господин Бареков.

Ето какъв беше коментарът на Тошко Йорданов за изборите: „Срамна работа, но сами сме си виновни. Имам предвид, че наистина си заслужаваме Бареков, Бойко Борисов, Станишев и това, което се случи с Меглена Кунева в Реформаторския блок. Проблемът е в избирателната система. При тази ситуация – 65 процента от българските избиратели не са гласували, защото видимо, за тази идиотия, няма как да гласуват“.

Сиромахов обърна внимание и върху подменянето на вота: „Виждаш в листата някакви хора, гласуваш за тях, а след това те излизат и казват – ние не искаме да ходим в Европейския парламент. Това беше Сергей Станишев, това беше Делян Пеевски. Избирателят отива и гласува за Станишев, а Станишев след това му казва – гледай си работата, бе, аз няма да отида, ти не си гласувал за мен, а си гласувал за бай Пенчо. Това е все едно да си купя билет за концерта на „Аеросмит“, да отида на стадиона и да ми пее Богдан Томов. Втори път няма да си купя билет за“Аеросмит“. Хората, които не са гласували са разбрали, че каквото и да направят, гласът им след това ще отиде при някакви други хора, а не при тези, които са в листите.“ Според Филип Станев отказите на някои политици да станат евродепутати, при положение, че са в листите и са избрани от хората, е директна лъжа към избирателите.

Според сценаристите заради ниската избирателна активност никоя от партиите, които се обявяват като победители в изборите, няма реална политическа легитимност. Мнението на Редколегията е, че от тази порочна практика може да се избяга, само ако изборите са мажоритарни и задължителни.
Редколегията коментира и „излизането на светло“ на Делян Пеевски на пресконференцията на ДПС в нощта на изборите. Александър Вълчев заяви, че не приема появата на Пеевски в НДК като победител, при положение, че неговото назначаване за шеф на ДАНС се превърна в основна причина за протестите срещу кабинета „Орешарски“. Според сценариста Пеевски е нямал основание да се показва като победител и защото ДПС са получили малко повече от традиционния брой гласове, който по принцип печелят на избори. Филип Станев изрази възмущението си от отказа на Делян Пеевски и на други политици да заемат спечелените депутатски места в ЕП в полза на други кандидати в листите. Според него няма друга страна в света, където победителите да казват: „Аз се отказвам“. Иво Сиромахов допълни своя колега като заяви, че през цялата предизборна кампания избирателят е бил лъган.

Иво Сиромахов говори и за тежката загуба на БСП на евроизборите. Според него БСП сами са си виновни за лошия резултат: „Отговорността си е на БСП – можеха да не свалят гащи пред ДПС. Ако имаха характер, те нямаше да се докарат до това унизително положение, защото БСП сами се биха.“ Сценаристът смята, че „червените“ трябва да търсят вината в себе си, а не да обвиняват Георги Първанов.
Иво Сиромахов откри и нещо положително в резултатите от проведените избори за ЕП: „Хубавото в тия избори е, че „Атака“ е извън борда, НФСБ, една също националистическа, опасна формация – също е извън борда. За разлика от това, което виждаме например в Англия, Франция – там има много силен националистически вот, който е лош за Европа – много е опасно това, което става в Англия с Фарадж и във Франция с Мари льо Пен. Тук, в България, тази заплаха, поне временно, отпада.“

Ивайло Вълчев смята, че всъщност важната тема е че българските евродепутати са избрани с гласовете на много малка част от хората, които имат право на вот. В този ред на мисли водещият Слави Трифонов припомни седемте предложения за промени на „Шоуто на Слави“, сред които са предложенията за задължително гласуване, електронно гласуване и мажоритарен вот. Според Слави Трифонов при сегашната избирателна система ще се запази статуквото. Той дори допусна, че това, което се възпроизвежда на всички избори, може да става все по-уродливо. Слави Трифонов отново използва поговорката „Кучетата си лаят, керванът си върви“, за да обрисува обществено-политическата ситуация и да зададе важни въпроси: „Ако ние сме кучетата, които си лаят, а политиците са този керван, който си върви, независимо какво име има – Бареков, Борисов, Пеевски, Станишев, Доган, който и да е, тези 70% (негласувалите) зрители ли са?! Те участници ли са в цялата тази история, на страна на кервана ли са, или дори и от страна на кучетата не са, защото те просто си мълчат?“ Слави за пореден път припомни и основния текст от конституцията, който гласи, че „народът е суверен“.
Слави Трифонов изрази своето недоумение защо е толкова трудно да се въведе електронно гласуване. След като може да управляваш лесно парите си с интернет банкиране и да е сигурно, защо да не може да се гласува електронно, попита водещият. Слави отново подкрепи и идеята за задължително гласуване и на няколко пъти попита сценаристите дали харесват държавата Белгия (в Белгия гласуването е задължително).
Тошко Йорданов набеляза какви са вариантите, при които може да се стигне до приемането на задължително и електронно гласуване, както и на мажоритарен вот: чрез радикални мерки спрямо политиците в НС; чрез стройна организация да се съберат половин милион подписи с цел провеждането на референдум (подписката да се прави цяла година, за да няма възможност за отхвърляне, заради фалшиви подписи); да се сформира чисто нова партия, която да влезе в Парламента и въобще в политиката, с една единствена цел – да прокара въпросните промени в избирателната система.

Слави Трифонов пусна видео и за един от най-големите губещи на евроизборите – Волен Сидеров. Видеото бе излъчено за пръв път в изборното студио на bTV и то разказва за религиозните, политически и други противоречия във възгледите на Волен Сидеров. Иво Сиромахов смята, че лидерът на „Атака“ е „пътник вече“, но Слави Трифонов и Тошко Йорданов припомниха, че Волен Сидеров все още е в Парламента и подкрепя кабинета „Орешарски“.
Интересна символика откри Иво Сиромахов, гледайки прословутите кадри на Волен Сидеров под масата: „Цялата българска политика е под масата в момента – всичко е там отдолу. Нещо се правят някакви сделки, някой играе с някого…“ Сценаристът смята обаче, че противодействието на всичко това е много просто и съпостави 7 милиона негласували с 300 души депутати, министри и областни управители. „7 милиона не може да е по-малко от 300“, завърши оптимистично Иво Сиромахов.