enbg

Евгени Димитров

7.3.2012 | коментара

Евгени Димитров – Маестрото
клавишни

Евгени Димитров – Маестрото е роден на 20 януари 1969 година в гр. София. Започва да свири на пиано на пет години и половина. Първите си „изяви“ прави по семейни тържества заедно с баща си, където свири каквото трябвало на таткото – барабанист, бас китарист, накрая и на синтезатор. Така научава почти всички народни песни, които знае.

В Средното музикално училище „Панайот Пипков“, гр. Плевен, заедно със съученици, свири във ВИГ „Реприз“. Малко по-късно – с Годжи и Герасим (бивш член на Ку-ку бенд) създават групата „Експеримент“,


 

изнасят много концерти, като изпълняват само собствени композиции с рок и фолклорни елементи. В ученическите си години Евгени Димитров печели Втора награда от Националния конкурс за млади изпълнители в София 1982 г., Първа награда от Националния конкурс „Светослав Обретенов“ в Провадия 1986 г. и др. Музикалното израстване на Маестрото обаче не било лесно, трябвало да се упражнява много. В началния курс баща му въвел тефтер, в който Евгени да пише по колко часа на ден свири, а сестра му да се подписва дали е така.

Двете задължителни години в редовете на армията за Евгени преминават в Младежкия мъжки хор към представителния ансамбъл на Строителни войски, където е корепетитор, хор-майстор и водач на баритоните. Участва в няколко концерта, посветени на 200-годишнината на Френската революция в София, Варна и Страсбург, заедно със Софийската и Лионската филхармонии. Времето прекарва в репетиции, концерти и безкрайни пътувания, които му помагат да се „сприятели“ с всички стилове в музиката. В казармата за първи път чува инструменталите на Цветан Недялков и си пожелава да работят заедно.

Висшето си образование Евгени Димитров завършва в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София, преподават му проф. Иван Ефтимов и проф. Люба Обретенова. Три години изучава орган при професор Нева Кръстева.

Забравен с годините лексикон на негова приятелка от 1984 г. разкрива, че по онова време на въпроса „Какъв пост искате да заемате?“, Евгени е отговорил: „Органист на група, звезда“. Явно Евгени е предизвикал съдбата, защото през 1993 г. е поканен от Слави да свири на промоцията на първия албум на „Ку-ку бенд“ – „Ръгай чушки в боба“. Оттогава постепенно започва да събира старите си приятели и познати, за да се стигне най-накрая до сегашния състав на „Ку-ку бенд“.

Маестрото споделя, че обича музиката, направена с талант и професионализъм, независимо от жанра и стила, но най-вече Бах, Бетховен, Моцарт, Чайковски, Рахманинов, Лист, Шопен, YES, TOTO, Earth Wind and Fire, Кийт Джарет, Чик Кърия, Стинг…

Притежава няколко синтезатора – YAMAHA Motif 8, KORG Trinity PRO-X, KORG Triton PRO, но любимият му инструмент си остава 50-годишния HAMMOND C 3 Organ, произведен през 1960 г., подарен му от Слави и колегите му за 33-я рожден ден. Любопитен факт за този инструмент е, че е тестван лично от Джон Лорд, единственият органист на Deep Purple.

Където и да се намира с групата, Евгени винаги може да направи музика, аранжимент, партитура или запис, защото освен от клавишите на пианото, умее да извлича звуци и от процесора на компютъра си. Резултатът обаче е един – докосването на клавиатурата се превръща в красива музика.

Евгени е музикантът, написал голяма част от песните на „Ку-ку бенд“. Особено любим му е албумът „Рома Тв“ – най-продаваният им албум. Маестрото си спомня с усмивка историята на песента „Дулсинея“. Той и Слави я композират в кафявия Вартбург на Евгени в Студенстки град. „Нещо лично“ пък е песента, която Евгени композира специално за Слави.

„Да създаваш или да слушаш музика всъщност означава да я „преживяваш“, а не да я „разбираш“. Защото музиката не може да бъде обхваната от ума, музиката може да бъде разбрана само от сърцето. Музиката влияе на чувствата… Не се поддавайте на чужди мнения, слушайте музиката, която ще ви въздейства и ще ви направи щастливи…, тя е най-абстрактното изкуство, затова е толкова необятно…“ – в това е убеден Евгени Димитров. И още, че работата е неговата религия и страст, а пианото – най-гениалното творение на човешката ръка.