enbg

Георги Милчев

7.3.2012 | коментара

Георги Милчев-Годжи
бас китара

Георги Милчев-Годжи e роден на 24 октомври 1969 година в град Враца. Че се е родил под щастлива звезда, станало ясно още първите няколко секунди от живота му. Появил се на бял свят недишащ и спасението дошло като по чудо от „втората му майка“ – медицинската сестра от врачанската болница Вергилова.

Едва 6-годишен Годжи вече свири на пиано, по-късно и на китара, макар да си мечтае за барабани. Друга голяма страст му е футболът и като малък той се изявява редовно на терена. В периода, когато трябва да избере дали да иде в Музикалното училище или да остане в Спортното, изиграва мач, който завършва неуспешно и решава дилемата.


 

Годжи завършва Музикалната гимназия в Плевен, където негови съученици са Слави, Маестрото и Герасим (бивш член на „Ку-ку бенд“).

Участва в групите „Север“ (с Герасим), „Реприз“ (с Маестрото), „Електрик Авеню“, „Браво Оркестра“ и „Ватикана“.

В детството си Годжи често правел пакости, най-големите бели правел с благотворителна цел. Така например той седял пред магазина и просел пари за деца, които били 7 в семейството и не можели да си купят вафли.

В тийнейджърските си години Годжи неведнъж си докарва проблеми. В девети клас организира бягство от час по руски език, на което по онова време се гледа като на саботаж в българо-руските отношения. Това му носи неприятни срещи с директора на училището и политинспектора, а баща му е заплашен от изключване от Партията. По-късно, заради разказан във влака политически виц, Годжи е порицан от най-близките си: „Тогава ме би тате, караха ме да нося кюмюр в пожарната. Баба ми ми викаше „фашист“ и като идех във Враца, ме не пускаше да вляза“.

След промените в началото на демокрацията Годжи излиза извън страната – свири по кораби в Дания и Норвегия, изнася програми в Англия и Германия. Завръщайки се в България, се препитава известно време с най-причудливи занятия, включително като търговец на картини.

На 1 април 1995 г. в зала 12 на НДК се снима „Каналето“. Годжи е асистент тон-режисьор с Милчо Кацаров. Тогава Маестрото го кани в Ку-ку бенд и за щастие това не била първоаприлска шега.

Годжи има три самостоятелни албума („Следобедът на един Годжи“ 1999г.; „Сензация“ 2000 г.; „След теб“ 2002 г.). Освен от музика, той се интересува и от други изкуства – живопис и поезия. Рисува за собствено удоволствие и обича предметите от миналото, защото му дават „идея“ за настоящето, карат го да се чувства „жив“. Годжи пише стихове и е автор на текстовете на много песни.

Има двама сина – Цвети и Волен и дъщеря – Цвета. Годжи не е роб на славата, а смята, че колкото по-популярен става човек, толкова е по-самотен. Може би затова силно вярва в лоялността, компромиса, състраданието, в колегите си и разбира се в силата на музиката.

Любимата му бас китара е специално изработена за него от Майкъл Педула, собственик на марката „PEDULLA“.

За свои учители в музиката сочи: Росица Господинова, Цанко Бозайников, Манци, Марта Николова, Георги Бошнаков, Мони Венков, Асен Антонов, Сала, Джако Пасториъс, Маркъс Милър.