Божидар Божанов, 29 ноември 2018 г.
По темата за машинното и електронно гласуване Слави Трифонов разговаря с експерта по електронно управление Божидар Божанов.
По думите на експерта машинното и електронното гласуване не са прости неща, но не са нерешима задача.
По повод на сравнението с банковия сектор, Божидар Божанов обясни, че там тайната на вота не е нещо, което те не трябва да решат. Банковите операции на всеки човек са тайна пред трети лица – каза той, но банката трябва да знае кой е този, който нарежда парите, докато при електронното гласуване Централната избирателна комисия не трябва да знае кой е този, който е гласувал и по какъв начин.
На въпрос защо депутатите не го прилагат, Божанов отговори, че що се отнася до частта с машините, може би не го прилагат, защото им се струва скъпо. „Друг е въпросът дали демокрацията може да се измери с пари. Наистина не е евтино, но от друга страна биха решили преписването на протоколи и евентуално подменяне на резултата“, каза експертът.
По отношение на електронното гласуване Божидар Божанов разясни, че пари са осигурени по Оперативна програма „Добро управление“. „Европа е дала пари за това нещо. Защо да не го въведат – може би от страх или от невъзможност да си представят как да го реализират в цялост. Както казах, това не е проста задача. Тя е решима, но не всеки може да я реши“, допълни Божанов. По думите му задачата се улеснява от това, че компании, които са правили гласуването в Естония, предоставят софтуера, а за администриране „ще трябва администрация в ЦИК, която да е грамотна, но не чак толкова много“.
Божанов обясни, че в Естония всеки гражданин има електронна лична карта, която решава въпроса с електронната идентификация: „Да знае държавата, който зад компютъра, когато подава глас. (…) Ние все още нямаме такова нещо и правителството го отлага вече две години. Последното предложение е за 2020 г. да имаме електронни лични карти.“
Слави Трифонов постави въпроса как е възможно да се отлага, при положение, че има и закон за въвеждането на електронното гласуване. „Оправдания може да се намерят всякакви: обществените поръчки са дълги, отложиха еди какво си, съдът върна еди кое си дела. Оправдания могат да се намерят. Според мен отдолу стои едно неразбиране и нежелание на политическо ниво и неяснота какво да се прави. Съответно изпълнителите, в ролята на ЦИК, в ролята на администрацията, чакат заповеди отгоре, такива обаче не идват“, каза Божидар Божанов. Той допълни още, че „спазването на закона невинаги е лесно, но като има закон, е друго“. Експертът по електронно управление заяви, че законът е „мислен сериозно“, а текстовете са заимствани от Естония и други държави. „Спазването му е възможно, защо не го спазват е политически въпрос, не експертен“, каза Божанов и поясни, че в момента имаме техническо задание за такава система, но все още не са публикували заданието.
На уточняващ въпрос колко време би отнело прилагането на електронното гласуване, гостът отговори, че ако има желание, може да се случи за няколко месеца.
Божидар Божанов обясни, че текстовете, които имаме в момента, са в преходни и заключителни разпоредби. „Те трябва да бъдат вкарани в тялото на закона. Това е нещо, което парламентът така или иначе трябва да направи, за да имаме наистина законово задължение, защото в момента законовото задължение е те да проведат експериментите и да видят наистина дали нещото работи. Те не са стигнали дотам.“ – обясни Божанов.
По думите на Божидар Божанов, риск винаги има, но технологиите позволяват неговото минимизиране. Той обясни, че както е написано и в нашите законови текстове – ако се установи, че има хакерска атака, че има пробив, тогава ЦИК спира електронното гласуване, което се провежда предишния ден и всички отиват да „гласуват на хартия“. „Има и процедурни, и технологични начини да се заобиколят до известна степен тези рискове“, обобщи експертът.
Слави Трифонов и Божидар Божанов се обединиха около аргумента, че за България електронното гласуване е важно, заради огромната диаспора от българи в чужбина, които са около два милиона души – проблем, който не съществува в голяма част от държавите.
Цялото предаване от 29 ноември 2018 г.