Шоуто на Слави, 7 ноември 2016 г.

В предаването може да видите какво казаха Слави Трифонов, Иво Сиромахов, Ивайло Вълчев, Тошко Йорданов, Филип Станев, Драгомир Петров, Александър Вълчев и Иван Кулеков за референдума, на който гласуваха близо 3 500 000 души!

Слави Трифонов:
Сега за мен е осем и половина вечерта, защото в този час започва записът на шоуто. Въпреки че в този момент ние още не знаем окончателните резултати от референдума, има факти, които са ясни. Близо три милиона и половина българи са гласували на референдума. Близо три милиона и половина българи искат да бъдат питани. Това е брутален удар върху сегашното статукво и сегашната политическа класа. Този вот не може да бъде пренебрегнат, не може да бъде заметен под килима и сегашните политици не могат да се правят, че това не се е случило. 80 процента от гласувалите на референдума са казали „да“ и на трите въпроса. Тоест над два милиона и осемстотин хиляди български граждани искат мажоритарна избирателна система. Два милиона и осемстотин хиляди български граждани искат задължително гласуване. Два милиона и осемстотин хиляди български граждани искат намаляване на държавната субсидия за партиите на един лев. Нито една политическа партия няма зад себе си близо три милиона и половина български граждани. И никога не е имала. Такива са фактите.
Референдумът доказа, че политическите партии не изразяват желанията на народа. Те не работят за хората. Те не желаят реална демокрация. Близо три милиона и половина българи им ударихме шамар.
Политиците не могат да си позволят да пренебрегнат тези факти, защото, ако го направят, следващият шамар няма да е виртуален. А ще им шибнем един, два, два милиона и половина, три милиона и половина – колкото е необходимо, съвсем реални. И това не е заплаха, защото просто такива са фактите.

Иво Сиромахов:
Вчера някои министри и депутати до такава степен се уплашиха от гласа на близо 3 милиона и петстотин хиляди български граждани, че в паниката си изговориха тежки глупости. Министърът на културата Вежди Рашидов каза, че няма да гласува за референдума, защото политиката не била шоу. Излиза, че според министъра вотът на близо 3 милиона и половина българи е само някакво си шоу. Ще му кажа само едно: наздраве, господин Рашидов.
Малко по-късно Красимир Каракачанов, депутат, по-известен като агент Иван от Държавна сигурност, каза, че не е гласувал за референдума, защото мажоритарната система била вредна за България. Ще му кажа само едно: наздраве, господин Каракачанов.
Изобщо на всички политици, които сега страдат и реват, че народът е поискал да си върне властта, която му принадлежи по конституция, мога да кажа само: наздраве, господа!
Удавете мъката си, защото от днес нататък тя ще става все по-голяма.

Ивайло Вълчев:
Искам да поздравя простите хора.
Тези, които знайни и незнайни журналисти и социолози обявиха за кухи, глупави и много, много прости, защото били искали да гласуват на референдум и да участват в определянето на съдбата си, вместо просто да слушат какво им нареждат умните.
Николай Рьорих, велик мислител и поет, има една такава мисъл:
“Знанието води до простота. Хората, които добре се познават, не се нуждаят от дълги и сложни разсъждения. Те предпочитат да се занимават със същността на нещата”.

Аз също няма да усложнявам нещата. И за умните, и за простите, ще прочета едно стихотворение на този поет, Николай Рьорих:

„Бойте се, когато спокойното премине
в движение.
Когато посятите от вас ветрове
се превърнат във буря.
Когато човешката реч
се изпълни с безсмислени думи.
Плашете се, когато хората почнат
да заравят богатствата си в земята.
Бойте се, когато хората сметнат за сигурни
само съкровищата върху своето тяло.
Бойте се, когато наоколо се струпат тълпи.
Когато забравят за знанието.
И разрушат със радост по-рано узнатото.
И лесно ще си изпълнят заканите.
Когато няма да има върху какво
да запишете вашето знание.
Когато листите
на писанията ви станат нетрайни,
а думите зли.
Ах, мои съседи!
Вие зле сте се наредили.
Отменили сте всичко.
Нямате тайни по-далече от днешния ден!
И с торбата на нещастието си
сте тръгнали да скитате и завладявате света.
Вашето безумие нарече най-грозната жена: желана!
Малки танцуващи хитреци!
Вие сте готови да се удавите
в нашия танц.“

Тошко Йорданов:
Вчера вечерта, след края на гласуването за рефенедума, станаха безкрайно ясни две неща.
Първо – България, държава на 13 века, има народ. Има свободен народ. Народ, който знае своята стойност. Народ, който цени своята гордост и обича държавата си.
Второ – българските политици са недостойни хора. Българската политическа плутокрация е страхлива. Българската партокрация е жалка. Вчера нито един действащ политик, нито един, не излезе пред нацията и не заяви смирено – признаваме решението на българския народ. Никой не каза – признаваме волята на избирателя. Никой не изпълни това, за което всъщност му плащаме – да приведе в действие волята на сюзерена.
Видяхме точно обратното – самозабравили се партийни гноми, които се мислят за богове. Жалки душички, които говорят откровени глупости, с интонацията на авторитети.
Затова вчера, всъщност, беше много, ама много важен ден за страната. Защото излязоха резултатите от диагнозата – в българския организъм има тумор, който ако не се излекува с лекарство, ще бъде отстранен със скалпел.

Филип Станев:
Един велик български писател Димитър Талев е написал: „Такава е човешката душа – понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце – не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот! Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”
И друго е написал класикът Димитър Талев:
“Прекалено трезв народ сме или по-точно – живели в мъка от векове. Ние не умеем да се радваме.” Така е казал този мъдър човек. Сега на 7 ноември 2016-та година, аз обикновения сценарист и гражданин, един ден след националния референдум, съм сигурен в едно: Всички ние – близо три милиона и петстотин хиляди души, с душа, със сърце и с дух преминахме през всички препятствия и трудности, през слугинажа на прецедента Плевнелиев. През цялата простотия на фалшивите юридически аргументи на Конституционния съд. През врътките на централната избирателна комисия. Преминахме и успяхме. И наистина Димитър Талев е прав, че сме живели от векове в мъка, но нека днес малко се порадваме на собствената си сила като народ.

Драгомир Петров:
Дядо ми, лека му пръст, гледаше овце. И си ги кръщаваше с имена.
Снощи, след края на изборния ден, бях толкова превъзбуден, че не можах да заспя. И започнах да броя овце. И понеже често си спомням за дядо ми, започнах да ги кръщавам и аз.
Овцете бяха на една поляна и една след друга прескачаха някакви бариери. Първи бариерата прескочи един коч, който така литна, че го кръстих Румен. С него имаше и една овца – червен меринос. Илияна ли я кръстих, Йотова ли – не помня. След тях овцата Цецка се напъна да прескочи бариерата, ама вълната ли й пречеше, вимето ли, щото беше овца майка – не разбрах. И един каракачански коч и той се пъна да прескочи, пък се запени – не разбрах пиян ли беше или не, та си блъскаше овчата глава в тая на оня коч Валери и се търкаше по бялото овчо руно на Волен. Все овце, които блеят колко много обичат кошарата си, макар да знаят с какви дърдонки са я осрали.
Не знам защо само с такива имена ги кръщавах овцете. Може би защото овцата е просто животно, та затова реших и аз прости имена да им дам.
Накрая заспах, защото видях и един пастир, който замахна гегата. Близо три милиона и половина геги се стовариха върху овцете, но те нали са прости още не могат да го разберат.
Ама поне ядоха бой, та затова и аз се наспах.

Александър Вълчев:
Добър вечер, уважаеми зрители, виждам, че не спите.
Представете си, че има такава държава в която свободата не зависи от салама.
Представете си, че има такава държава, в която го няма страхът, че ще си изгубиш заплатата, ако си кажеш мнението.
Държава, в която се чуват думите на големите умове, а не на тъпоумни политици и пишман интелектуалци. На тези, които казват – имайте смелостта да прекрачите дори закона, ако сметнете, че той е в противоречие със справедливостта.
Представете си, че има такава държава, която се крепи на труда на трудолюбивите хора и на решенията на свестните лидери.
Представете си, че има такава държава, в която не ни е страх да кажем какво искаме ние. Че не ни е страх да си го поискаме.
Представете си, че има такава държава, в която не ни е страх да се защитим, когато ни мачкат.
Представете си, че има такава държава, наречена България, в която са се върнали всички българи и живеят заедно достойно в собствената си родина.
Аз вече си представих.
Е, може и да има такава държава.

Иван Кулеков:
Уважаеми зрители, преди една година, на 26 октомври 2015 г., ние, които поискахме референдум за промяна на политическата система, бяхме 8 човека. Три месеца по-късно, на 8 февруари 2016 г. ние, които се подписахме под подписката за референдум бяхме 673 481 човека. Осем месеца по-късно, ние, които гласувахме на референдума за промяна на политическата система, вече сме близо 3 500 0000 човека. Днес ние сме над половината от българския народ, имащ право на глас. Само за една година ние образувахме лавина от гняв, воля и дух, и няма преграда, която може да ни спре да пометем политическата мафия. Нито парите на мафията, нито парламентът на мафията, нито конституционния съд на мафията, нито президентът на мафията. За пръв път в най-новата ни история, народът ни реши да поеме отговорността за себе си и държавата в свои ръце и това е огромно историческо събитие. Ние не сме повече деца, които се правят на заспали, докато майката и бащата на нацията играят под чаршафа своята извратена сексуална игра, ние пораснахме и не искаме майката и бащата на нацията да ни хранят с огризките от своята трапеза, ние искаме сами да се изхранваме. От вчера Те не са повече големите. От вчера големите сме ние. Те, вчерашните големи, още не могат да осъзнаят какво им се случи на тях и какво се случи с нас. Защото българският народ не е описан в техните книги „Винету“, „Капиталът“ и „Кръстникът“. Българският народ е описан в книгите на „популиста“ Иван Вазов. И ако Те изобщо се интересуват от духа на този народ, в книгите на Вазов могат да прочетат – а може би и да разберат – как така „тайно и полека народът порасте на няколко века“.
Сега ни предстои да се запознаем с истинските малки. С тези вчерашни големи днешни малки. Днес те цял ден реват. Досега ние ги чувахме само как ни се надсмиват, днес ги чуваме да ни реват. Плаче генералът – булдог, загубил и чест и мръвка, плачат всячески обслужващите го политолози, социолози и медии, които пиеха и се опиваха от лигите му, плачат чуждестранни посолства и фондации, заложили на стотина свои помияри съдбата на България. Плачат, защото лицето на България повече не е тяхната мутра. Лицето на България е българският народ.
Смешен плач, който нито ни трогва, нито ни разсмива.
Ние пораснахме и никога, никога няма станем отново малки.

Слави Трифонов:
Много е лесно, когато има факти черно на бяло. Защото тогава, каквито и да са емоциите, каквито и да са манипулациите, каквито и да са хората, които приказват каквото и да е – фактите са ясни. Близо три милиона и половина българи показаха, че ако търсят нещо, то не е поредния нов господар. Те търсят правата си.
Като един от тези, които стоят в основата на идеята за провеждането на този референдум, аз осъзнавам отговорността си към всеки един от тези близо три и половина милиона българи, където и да са те.
И не ме е страх да я нося тази отговорност.
Каквото и да означава това.