enbg

Шоуто на Слави, 26 октомври 2015 г.

26.10.2015 | коментара

В предаването водещият Слави Трифонов обяви, че е създаден Инициативен комитет, който ще инициира подписка за провеждане на референдум. Ще бъдат включени 6 въпроса, които ще бъдат внесени по надлежния ред в НС на 9 ноември. На 10 ноември ще стартира събирането на подписи. Ето кои са въпросите:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

В Инициативния комитет са колегите:

1. Станислав Тодоров Трифонов
2. Тошко Йорданов Хаджитодоров
3. Ивайло Ванев Вълчев
4. Филип Маринов Станев
5. Иво Божанов Сиромахов
6. Александър Николов Вълчев
7. Драгомир Стефанов Петров
8. Иван Георгиев Кулеков

Събирането на подписи ще продължи 3 месеца. На 9 ноември ще обявим на нашия сайт къде ще бъдат центровете по градове, в които всеки, който желае, може да се подпише.

Членовете на Инициативния комитет се обосноваха защо са „за“ приемането на 6-те точки, предложени за национално допитване.

Въпрос номер 1: „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“

Иво Сиромахов заяви, че в големи демократични страни като Великобритания, Франция, САЩ и Австралия избирателната система е мажоритарна. „Хората не гласуват за партия, а гласуват за конкретен човек, който може да застане пред избирателите си и да бъде отговорен пред тях, да може да бъде държан отговорен за действията си“, каза Иво Сиромахов. Той смята, че при пропорционалната избирателна система, която действа у нас, избирателите нямат избор и са принудени да утвърждават листите, които са спуснати от партийните централи. Членът на Инициативния комитет е убеден, че при настоящата система почти няма човек, който да знае кого е избрал на парламентарни избори и кой депутат го представлява в Народното събрание.
Иво Сиромахов обясни и какво означава „мажоритарна система в два тура“: „Така се избират кметовете в България. За да станеш кмет на един град, ти трябва да имаш над 50% от гласовете. Ако не ги събереш на първи тур, отиваш на балотаж с втория кандидат, и на втори тур си избран с над 50% от гласовете. (…) Това дава голяма представителност, защото над 50% от хората стоят зад този народен представител.“ Сценаристът смята още, че с приемането на мажоритарната система депутатът ще е длъжен да посещава района, от който е излъчен и да се съобразява с исканията на своите избиратели. Ако депутатът не си върши добре работата, избирателят ще го уволни на следващите избори, смята Сиромахов.
Сценаристът също така е категоричен, че с въвеждането на мажоритарната избирателна система ще се намали влиянието на етнически партии и националистически партии, които, по думите му, търсят скандали с цел да получат малък, но достатъчен процент гласове, за да влязат в парламента. Тошко Йорданов допълни своя колега и заяви, че при мажоритарна система нито един от сегашните депутати на „Атака“ няма да бъде избран, защото никой от тях няма да успее да събере 50% от гласовете на хората.
Според членовете на Инициативния комитет при мажоритарната избирателна система ще се редуцира и купеният вот.

Въпрос номер 2: „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?“

Драгомир Петров заяви, че с намаляване броя на депутатите от 240 на 120 ще намалеят и разходите, които отиват за депутатите. Той цитира и официални данни, според които само за миналата година парламентът е похарчил 73 000 лева за тоалетна хартия. Сценаристът отбеляза, че депутатите в 67 – милионна Франция са 577 и ако се преведе у нас френското съотношение население-депутати, България трябва да има 62-ма народни представители.
Ивайло Вълчев пък съобщи, че 70% от депутатите в настоящото Народно събрание не са се изказали нито веднъж от парламентарната трибуна.
Иво Сиромахов е убеден, че ако се намали броят на депутатите, те ще бъдат по-отговорни и по-разпознаваеми: „Като са повече – отговорността се размива, като са по-малко – може да виждаш кой работи и кой не работи.“

Въпрос номер 3: „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?“

Филип Станев заяви, че задължителното гласуване не е нещо ново и непознато и че в момента то съществува в 4 страни от ЕС – Белгия, Кипър, Гърция и Люксембург. Филип Станев даде няколко аргумента „за“ приемането на задължителното гласуване в България. Според него, когато гласуват по-голям брой хора, решенията на избирателя имат много по-голяма легитимност. Той отбеляза, че при сегашната система имаме ниска представителност, защото първата политическа партия получава 30% от 50- те % гласували, а не от всички 100%, които имат право на глас.
Със задължителен вот всички граждани ще бъдат ангажирани с обществените начинания, дела и промени, смята още Филип Станев. „Всеки гражданин ще носи пряката си отговорност, защото той ще е дал своя глас, независимо за кого го е дал“, заяви сценаристът.
Станев е категоричен, че при задължителния вот математически ще се минимализира влиянието на корпоративния и на купения вот.
Членът на Инициативния комитет информира, че Франция също обмисля въвеждането на задължително гласуване. Предложението е на председателя на френското национално събрание, съобщи Станев, и то било обосновано така: „Демокрацията трябва да бъде подкрепяна. Не знам по-добър начин от укрепване на демокрацията, освен с гласуването.“
Драгомир Петров пък цитира цифри, които доказват, че влиянието на партия ДПС може да бъде ограничено при по-голяма избирателна активност: През 1990 г., при избирателна активност 90%, ДПС получава 368 929 гласа и влиза в парламента с 6%; през 2014 г. за ДПС гласуват 386 725 и при 50% избирателна активност, партията влиза в НС със 17,5%.

Въпрос номер 4: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждането на изборите и референдумите?“

Ивайло Вълчев смята, че електронното гласуване трябва да се приеме най-малкото, защото годината е 2015-а. Той съобщи, че по данни на Външно министерство в чужбина живеят 2 милиона български граждани с право на глас, но по организационни причини от тях имат възможност да гласуват много малко хора. Слави Трифонов заяви, че българите в чужбина са най-големият инвеститор в България, тъй като изпращат пари на близките си. „Има логика най-големият инвеститор да участва в бъдещето на тази страна“, заяви Ивайло Вълчев. Според него електронният вот ще намали и разходите за организиране на избори. За местните избори тази година държавата е изразходила 50 милиона лева, информира Вълчев. Той е убеден и че при електронен вот няма как да се повтори картината от зала „Арена Армеец“ при предаването на чувалите с бюлетини.
Иво Сиромахов заяви, че 75% от гласувалите или 2 милиона българи са подкрепили електронния вот на проведения референдум. „Мнозинството иска това, тук няма никакъв контра аргумент“, каза той.

Въпрос номер 5: „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалиции, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?“

„Въпросът с финансирането на партиите е един от най-силните примери за наглостта на политиците ни. В момента партиите получават по 11 лева на глас, а това е най-високата субсидия в Европа. Как става така, че сме най-бедната държава в Европа, а сме най-ларж към политиците ни? Това си е малко мазохизъм, защото не стига, че правят любов с нас, ами и ние им плащаме“, заяви Александър Вълчев. Според него, благодарение на държавните субсидии, партийните централи винаги са на най-хубавите места във всеки град. Вълчев недоумява и как партиите имат наглостта да държат субсидията си в банки, за да се издържат от лихвите. „След последните парламентарни избори политиците ще ни струват 34 милиона лева на година. За сравнение – Фонда за лечение на деца има бюджет от 11,7 милиона лева за година. Защо да даваме пари за политиците, а да не ги даваме за болните деца?“ – попита Александър Вълчев.
Сценаристът е категоричен, че след като депутатите не си вършат работата, трябва да им бъде намалена заплатата. „Предложената от нас субсидия от 1 лев е напълно адекватна към нашите условия. Толкова е субсидията в момента в една европейска държава, която навсякъде е давана за пример – Германия. Да бъдем германци и да им спрем далаверите!“ – завърши Александър Вълчев.

Въпрос номер 6: „Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“

Тошко Йорданов обясни, че в този въпрос е отпаднало предложението за пряк избор на прокурори и съдии, тъй като, според конституционалисти, промени в съдебната система могат да се правят само от Велико народно събрание.
Според Тошко Йорданов всяко правителство, което дойде на власт, „изчиства полицейските шефове по веригата надолу и назначава свои хора“, които от своя страна „покриват далаверите по изборите, опъват чадъри над финансовите далавери“. Тошко Йорданов смята, че ако районният полицейски шеф е избран от хората в своя район, той ще е зависим от тези хора и от това дали те ще са доволни от неговата работа.