Шоуто на Слави, 26 ноември 2018 г.

В предаването гостува председателят на парламента Цвета Караянчева, за да отговаря на въпроси на зрители.

Първият въпрос беше на Камелия Стоянова: „Има ли разделение на властите, както е по конституция? Питам, защото Вие бяхте избрана за председател на НС по предложение на министър-председателя Бойко Борисов – т.е. при отсъствие на всякакво разделение на властите?“

„Разбира се, че има разделение на властите“, отговори Цвета Караянчева. „Като партия, спечелила изборите и мандатоносител, ние имаме право да излъчим председател на Народното събрание. В крайна сметка аз бях посочена, тъй като бях заместник на г-н Главчев. Г-н Борисов, в качеството си на председател на партията, ме посочи, не като министър-председател“, допълни тя.

Мария Иванова постави въпроса за присъствието на Бойко Борисов в Народното събрание: „Колко пъти задължихте министър-председателя да присъства на парламентарен контрол, на гласуване на вот на недоверие или пък при гласуване на министерски оставки? Отсъствията не са ли в сериозен разрез с разбиранията за парламентарна република?“

Председателят на парламента отговори, че Бойко Борисов присъствал винаги, когато трябва да отговаря на въпрос. Тя коментира отсъствието му на представянето на новия вицепремиер така: „Не го задължава конституцията“. Цвета Караянчева допълни, че опозицията задавала въпроси към Бойко Борисов, които не са в компетенцията му. Именно по тази причина тя ги връщала и пренасочвала към правилния ресор. На въпроса дали министър-председателят показва уважение към парламента, Цвета Караянчева отговори: „Той не може да стои непрекъснато в парламента. Президентът също има право да прави изказвания от трибуната на парламента и да прави обръщения към Народното събрание, но нито веднъж досега не е дошъл“.

Въпросът на Борис Колев обърна внимание на държавната субсидия за партиите: „Утре предстои второ четене на републиканския бюджет за 2019 г. Ще гласувате ли намаляване на държавната субсидия за партиите, както поискаха над 2,5 милиона българи? Бойко Борисов обеща в „Шоуто на Слави“ да го вкарате в бюджета. Утре Вие, като депутат, можете да предложите това. Ще го направите ли?“

„Аз не съм съгласна с намалението на субсидията. Имам право да кажа своето мнение като народен представител“, отговори Цвета Караянчева. По думите й със субсидията се върши прозрачна „реална партийна дейност“. Ако обаче предложението се внесе в зала и се вземе решение от парламентарната група, тя ще се съобрази с него. „Ако се вземе решение в парламентарната група, ще гласувам „За“, каза тя.

По темата за референдума Цвета Караянчева изрази мнение, че партиите не са направили необходимото, за да разяснят проблемите в зададените въпроси. По думите й партийната субсидия „не е обяснена на хората“. Тя отчете като „грешка на партиите“, че не са разяснили отделните точки.

Филка Стоименова попита: „Вие, лично, сте един от петимата вносители на Закона за изменение на Наказателния кодекс, според който арестът може да остане в тайна до 48 ч., а ако е задържано дете, може да не се уведомяват родителите до 24 ч. Как не Ви е срам и каква е тази диктатура, която предлагате?“

Цвета Караянчева отговори, че е вносител на законови промени, свързани с домашното насилите. „Тази тема и домашното насилие нямат абсолютно нищо общо“, отговори тя. „Досега домашното насилие никога не е дефинирано. Досега се пребиват и убиват жени, гледаме ги по телевизията, пускаме по една сълза, казваме „Горките те“ и след това ги забравяме“, допълни Цвета Караянчева. Според нея законът не работи в тази посока, за да преследва насилниците.

Мирослав Михов постави въпрос, свързан с изборното законодателство: „В Народното събрание има внесен законопроект за промени в Изборния кодекс. Наистина ли няма да има машинно гласуване във всички секции и ще нарушите собствените си решения, а и решенията на два съда – Софийския административен съд и Върховния административен съд?“ На това Цвета Караянчева отговори, че в момента няма как да се купят 12 хиляди машини и затова машинното гласуване няма да бъде във всяка секция, защото това би било „финансово натоварващо“. „ЦИК е сезирала нас като народни представители, че има проблем с това нещо“, заяви Караянчева и увери, че машинното гласуване „ще се получи“ и няма да отпадне. Тя допълни, че в момента „върви обсъждане“ на този въпрос.

На питане от Николай Михайлов защо парламентът отлага възможността за електронно гласуване, въпреки решението на самите депутати, че това трябва да се случи на следващите избори, Караянчева отговори, че електронното гласуване не е загърбено и ще го има: „Само че в момента единственото, което ще спечелим от електронното гласуване е, че ще се реши гласуването от чужбина. Но не може да се гарантира тайната на вота,… не може да се гарантира, че системата ще бъде достатъчно сигурна.“ Караянчева спомена и опасността от „хакване“ на системата, както и борбата с корпоративния вот.

Стоян Тенев постави въпрос за наличието на депутати-лобисти в Народното събрание и посочи примери: „Като лобистки се определят: поправките в Закона за горивата; Закона за увеличаването на акциза за бездимните цигари; предложенията за въвеждане на „бонус-малус“ при Гражданската отговорност.“ Караянчева каза, че според нея няма депутати-лобисти в това народно събрание и обясни, че законите се внасят през Министерски съвет и минават през няколко министерства, както и престояват около месец за обществено обсъждане. „Ако има някакво съмнение в това дали даден текст е лобистки, винаги може да се даде на Конституционния съд“, заяви председателят на Народното събрание. На въпрос на Слави защо има такива съмнения за лобизъм, Караянчева отговори: „Защото има много говорене по телевизията“. Подчертавайки, че има много излишно говорене, тя продължи: „Ние правим така, че сякаш нашата държава е най-страшното, най-гадното, най-критичното място за живеене, а това съвсем не е така.“ Слави Трифонов попита, ако това не е така, защо тогава има протести. Според Караянчева „нещата вървят към подобрение“. Тя каза, че ако това е автенчиният гняв, хората имат право да протестират. Според нея обаче на протестите има много „партийни лица“. Тя каза, че затова хората започват да се разотиват, защото отиват „партийните лепки и започват да обясняват как и те са „за“. „Когато започнеш да даваш мрачни прокоби за бъдещето, хората и те започват да вярват в това“, каза Караянчева. Според Слави това не може да бъде манипулирано. Той цитира данни, че два милиона българи са под ръба на бедността. Според Цвета Караянчева, затова работа на политиците е да създадат условия тези хора да живеят по-добре. Тя изтъкна, че има ръст на минималната и средната работна заплата, а България е най-големият производител на велосипеди и „цяла Европа кара български колела“. На въпрос какво е общото, тя каза, че вече имаме производство, инвестиции, реална икономика. Според Слави огромна част от хората не разбират това. От своя страна Цвета Караянчева каза, че всеки петък се прибира в избирателния си район и знае как живеят хората.

Въпросът от Димитър Тодоров беше: „Колко автомобила има Народното събрание и трябва ли те да са луксозни марки?“ Караянчева каза, че е неподготвена за този въпрос и обеща да отговори на зрителя по-късно. Следващият въпрос на Моника Йорданова обаче даде отговор на това питане: „Депутатите в българския парламент имат над 100 служебни автомобила. За сравнение, в шведския парламент, служебните автомобили са 10, а в австрийския – 6. Защо са им на българските депутати толкова много служебни коли? По-богата ли е българската държава от Австрия и Швеция?“ Цвета Караянчева отговори, че служебните автомобили в нашето Народно събрание са „заварени“ и от 4-5 години не е правена поръчка за автомобили.

Петър Григоров зададе следния въпрос: „Защо депутатът Пеевски не идва на работа, а неговите отсъствия са извинени и той си получава заплатата?“ Председателят на парламента каза, че това не зависи от нея: „Според правилника на Народното събрание, председателят на парламентарната група е този, който разрешава дали народният представител да дойде на съответно заседание или да не дойде. При мен идва само уведомлението, за да мога да го разпиша и да го пратя в канцеларията.“ Тя каза още, че няма правомощието да изиска даден депутат да е в пленарна зала. „Идването на работа е граждански и морален дълг“, добави Караянчева.

Ето и какъв беше въпросът на Венцислава Димитрова: „Според чл. 23 ал. 3 и чл. 52 ал. 1 на Закона за прякото допитване, Народното събрание е длъжно да разгледа направените предложения на референдума от 2016 година в тримесечен срок. Нещо, което парламентът не направи. Защо вие, народните представители, нарушавате закона?“ Цвета Караянчева уточни, че говори само за нейната парламентарна група и отговори: „По този референдум трябваше да направим много солиден дебат. Ние трябваше да обясним къде са клопките и капаните на това, което се изисква в този референдум. Ние го вкарахме в Народното събрание. За съжаление, не можахме да съберем мнозинство и да влезе за дебат в залата.“ На въпрос на Слави дали така не се размива отговорността, тя заяви, че това е решение на парламентарните групи и това е демокрацията.

Петър Вълков попита защо депутатите са нарушили закона с неприемането на оставката на Делян Добрев: „Парламентът няма тази възможност – да откаже оставка. Защо пишете закони, след като не ги спазвате?“ Цвета Караянчева отговори, че Делян Добрев е бил провокиран да подаде оставка от всички писания и говорене по медиите. Тя заяви, че той е много добър професионалист, но в случая е действал емоционалн за тази оставка. На уточняващ въпрос за произнасянето на Конституционния съд, тя отговори, че становището на съда е касаело други случаи, този – не. Тя беше категорична, че в случая няма нарушение на закона. По думите й съдът се е изказал за последващи събития, не за настоящото.

Въпросът на Васил Дацов беше: „Защо ГЕРБ промени избирателния закон, като вдигна прага от 100 на 300 жители, да не могат да избират кмет? Може би така властта си дава възможност да управлява повече общини централно, но не с избори, а с назначения?“

Цвета Караянчева даде пример от нейния избирателен район. Тя припомни, че е имало села, където по постоянен адрес живеели 100 души, а по настоящ – двама, мъж и жена, и трябвало да излъчат кандидат за кмет.
„Това е една цифра, която така е възприета. Затова и го вдигнахме на 300“, каза Караянчева и попита: „Какво значи да имаме повече населени места да управляваме?“ Тя каза, че по този закон, при жители под 300, кмет се назначава от общинския кмет, но уточни, че няма проблем и той да бъде посочен от самите жители и после назначен от общинския кмет. По думите на Караянчева, са променили закона „защото считахме, че 100 жители е много малък брой, за да се провеждат избори“.

Въпрос от Васил Чакъров: „Защо, при основателни съмнения за монопол на Лукойл на пазара на горива, Народното събрание не промени закона за горивата, за да се избегне монополът?“ Председателят на Народното събрание каза, че няма доказан монопол. „Ако има някакви съмнения, работата на КЗК е да търси съмнения в монополи, картели и всичко, което може да установи. Народното събрание е приело закон и той е такъв, какъвто е“, каза Караянчева.

Въпросът на Михаела Ивайлова беше защо депутатите получават клас за прослужено време, след като през 2012 година с промяна в закона той е отнет на цялата държавна администрация? Тук Караянчева отново каза, че е неподготвена да отговори. Тя изрази готовност да види стенограмите и след като разбере „кой го е предложил и какво се е случило“, ще може да даде отговор и ако трябва, да се вземат мерки.

Борислав Табаков попита: „Защо, откакто ГЕРБ са на власт, постоянно се вдигат косвените данъци върху населението? Факти – косвените данъци у нас са 55 процента от годишните данъчни приходи при средноевропейски 35 процента? Защо постоянно увеличавате данъците?“ Цвета Караянчева отговори, че не увеличават ставката на данъците, а увеличават обема на данъците.
На поставения от Слави Трифонов въпрос за гражданската отговорност за старите коли, Караянчева отговори, че това се прави по искане на кметовете от Националното сдружение на общините. „Това нещо трябваше да се обясни, че е искане на кметовете – за да могат част от тези средства да влизат вътре в общината, за да може да се ремонтират улици, градинки и всичко необходимо, за да се доведе до по-добър въздух“. По думите й в закона е дадена само рамката, а „кметовете ще го решат през общинския съвет“, защото „кметът най-добре знае какво е състоянието на общината, с какъв статус са неговите граждани“. На въпроса на Слави как този данък ще изчисти въздуха, Караянчева отговори, че това ще стане като се намали карането на старите автомобили.

Въпросът от Васил Тихомиров беше следният: „Кога ще приемете закон за диференцирано облагане с ДДС за храни, лекарства, книги? Пример: В Белгия има 6% ДДС върху храни, фармацевтични продукти, книги. В Германия – 7% ДДС върху храни, социални услуги, транспорт на хора; Франция – намаление до 2.1% ДДС върху храни и фармацевтични продукти, до 5.5% за книги и водни запаси.“

„Ще ми гарантира ли някой, че след като намалим ДДС-то, цените ще паднат?“ – с въпрос отговори председателят на Народното събрание. Тя се обоснова с пазарната икономика, при която „никой не може да застави търговеца да намали цената“. Освен това, според нея, намалявайки ДДС, трябва да се вдигне друг данък, защото „хазната трябва да се пълни“.

Въпрос от Петър Заев: „Как става така, че депутати не се регистрират, но после се оказва, че са гласували? В коя друга служба служителите може да не ходят на работа?“

Цвета Караянчева заяви, че няма как постоянно да са гласували, защото имало устройства, които изискват биометрични данни. Според нея въпросът касае депутатите от БСП. На репликата на Слави, че ГЕРБ са правили същото, тя отговори, че когато не влизали в пленарна зала, взимали едва една трета от заплатите, защото според правилника за дейността на народното събрание, „ако отсъстваш три поредни дни или 5 дни за месеца, ти се взема две трети от заплатата“. Колегите от БСП си пускат две отсъствия, коментира тя.
На въпроса на Слави как става това технологично, Караянчева отговори, че 121 депутати винаги има, за да може да се открие заседанието. Тя каза, че през последните седмици кворумът се държи от управляващото мнозинство. Опозицията, по нейни думи, идват за първата регистрация и след това не им се води неизвинено отсъствие.

Десислава Загорчева попита следното: „Миналата година пиарът на ГЕРБ Никола Николов е бил назначен за съветник на председателя на НС. По какви теми Николов съветва г-жа Караянчева и кои негови компетенции наложиха пътуването му с нея в Япония?“

Председателят на парламента каза, че Никола Николов е неин медиен съветник. Тъй като по протокол в Япония с нея е трябвало да има журналист и фотограф, той е изпълнявал тези функции и по думите й, на 15-ата минута вече е имало съобщение в българските медии. Караянчева каза, че няма как сама да се снима и сама да пише известията какво се случва. „Аз съм председател на Народното събрание! Сама ли да се снимам? Не стига, че билетът до Япония е много скъп, пътувахме в икономична класа“, допълни Караянчева.