enbg

Шоуто на Слави, 19 февруари 2019 г.

19.2.2019 | коментара

В предаването беше излъчен филмът на Иван Кулеков – „Гордост и позор“.

В началото на филма Тамаш Секереш говори за Васил Левски.
Директорът на Национален музей „Васил Левски“ – Дора Чаушева каза за Апостола: „Той вижда свободата като свобода лична, свобода народна, свобода човешка. И той посвещава целия си живот именно на тази борба.“

Цитиран беше документ, от който става ясно, че Иван Фурнаджиев, срещу възнаграждение, издава „комитетската работа“ през 1872 г., а днес една от улиците в Тетевен носи неговото име.

Изнесени бяха още факти: Димитър Общи издава Васил Левски, 27 революционни комитета, 52 селища и манастири, 95 човека. От задържаните по делото за обира на турската хазна 100 човека, не стават предатели само 8 души.

Росен Тахов, публицист от в-к Труд, разказа следното: Иванчо Хаджипенчович, висш турски сановник, член на държавния съвет в Османската столица, остава на същия пост и след Освобождението. Името му стои на две места в българската история – под присъдата на Васил Левски и под Търновската Конституция. Той е в съвета, който съди Левски и сподвижниците му. После пуска няколко гроша за паметника на Левски с думите „За Бог да прости“ и готви реч за откриването на паметника.

Цитирани бяха думите на Левски от последния му разпит на 9 януари 1873 г.: „Нашите българи обичат свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия“.

Росен Тахов коментира, че написаната след Освобождението „Епопея на забравените“ от Иван Вазов може да бъде наречена и „Епопея на онези големи българи, които не само са забравени, но и унизени, вече в свободна България.“ Така например сестрата на Левски – Яна Кунчева пише молба до председателя на НС да й бъде възобновена пенсията от 50 лв., която е получавала от 1889 г., но е била спряна през 1898 г.

През 1933 г. е било решено да бъде съборено останалото от къщата на Левски, за да мине оттам улица към гарата. Имотът е обсебен от негови роднини, а кмет на Карлово е братовчед на Апостола. За щастие пионерът на българското кино Васил Гендов отива да снима филм за Левски и вижда с ужас, че където е била люлката, имало клозет. След като разбира, че на следващия ден ще бъде съборено всичко, той отива при началника на военния гарнизон, който е лечителят Петър Димков. Димков праща караул със заповед, ако някой се приближи, да се стреля. По този начин е спасено останалото от къщата като реликва.

Поетът Румен Леонидов каза следното: „Когато сме загърбили неговото дело, ние за втори път убиваме Левски. Неговите представи за България, за свободата, за демокрацията и до днес не са осъществени и ние всички сме отговорни.“

Проф. Марин Дамянов разказа, че Христо Ботев през 1875 г. Букурещ е председател на Революционния комитет. На доверие той дава крупна сума пари на заем на касиера, който ги дава на своя приятелка французойка, а тя изчезва с парите. Започват скандали, касиерът се самоубива. Има обвинения към Ботев, че е взел част от парите, докато той живее в ужасяваща мизерия. Други го обвинили в това, че е мекушав и лековерен. Тогава Ботев за пръв път се е сблъскал с Апостолов – избухлив, имал пристъпи на агресия, насочил и револвер. Самият Ботев си подава оставка, но и системата го отхвърля за дълго.

Апостолов и Обретенов били организатори на четата. В нея били 208 души – различни хора от интелектуалци до криминални престъпници. Ботев вярвал, че когато влязат в България, народът ще се присъедини към четата. По думите на Росен Тахов, Ботев очаквал няколко хилядна армия да го посрещне на Козлодуй, но вместо това на брега заварват пустош. Той коментира, че от 5-милионния народ към четата се присъединяват петима души. В четата назрява конфликт, а очевидци разказват, че Ботев побелява, след като разбира, че води млади момчета към гибел.

Проф. Марин Дамянов разказа, че не са имали медицинска служба и след тежка битка ранените молели да ги доубият.

Директорът на Национален музей „Христо Ботев“ – Ася Николова, коментира, че Ботевата чета нито веднъж не е губила сражение, нито едно от двете знамена на четата не е пленено, докато те са пленили едно турско знаме.

Проф. Дамянов разказа за събитията около гибелта на Ботев – вечерта се събира щабът – Ботев, Апостолов, Обретенов и Перо Македонеца и настава разправия между четиримата. Ботев искал да тръгнат към Сърбия, за да се присъединят към армията на ген. Чернаев. Апостолов и Обретенов смятали, че около Панагюрище има революционна армия и искали да се присъединят към нея. По време на тази разправия, според официалната версия, Ботев чува турска тръба за отбой, изправя се и го уцелва куршум. „Интересният въпрос е кой е убил Ботев“, каза проф. Дамянов. Той анализира случилото се като каза, че е било около 8 вечерта, а никой не е видял пламък от оръжие, огън, пушек. „Биха се обърнали, биха стреляли по някой, който стреля по тях. Да кажем, че не са видели кой стреля – тогава биха залегнали, биха се прикрили, биха се оглеждали. Никой не описва такава реакция. Общо взето реакцията им е на хора, които знаят кой е убил Ботев. По това, което съм чел за Апостолов, ми се струва най-вероятният кандидат. Той наистина е бил способен да застреля някой, защото го дразни“, каза проф. Дамянов. По негови думи Апостолов е бил застрелян на следващия ден, а от групата, която е била около Ботев, оцелява само Обретенов и той на смъртния си одър, вече след 1940 г., заявява „За честта на българския народ, аз ще занеса тайната в гроба си.“

Впоследствие четниците са преследвани като дивеч. Красимир Григоров от исторически музей Враца каза, че хората от основното ядро на Ботевата чета са били предадени.

Ася Николова разказа, че Илия Цанов успява да спаси оцелелите Ботеви четници, които са били изправени на съд. Той познавал много добре турското законодателство и успява да ги спаси от смъртно наказание.

Нерадостна били съдбата на близките на революционерите след Освобождението. Във филма бе показано писмо от съпругата на Ботев – Венета Рашева Ботева до председателя на 4-ото обикновено НС за увеличение на пенсията й, която била определена от правителството в размер на 30 лв. На 16 януари 1885 г. тя моли пенсията да бъде увеличена на 60 лв., а комисията решава – „без последствия“. Росен Тахов коментира, че по това време председател на парламента е Стефан Стамболов, който е приятел на Ботев. Венета пуска втора молба през 1894 г., тогава председател на парламента е Теодор Теодоров, известен милионер, и той отказва. Тогава в знак на протест тя разпространява писмо до вестниците, в което казва, че се отказва от тези пари. „Това е срам за оня, който остави костите си на орлите“, пише съпругата на Ботев. За сравнение по това време депутатите си гласуват 15 лв дневни пари.

Проф. Марин Дамянов добавя, че майката на Ботев също е подала молба до НС да й увеличат пенсията, която била жалка, а тя гладувала. На нея също било отказано.

Росен Тахов сподели, че такава е съдбата не само Левски и Ботев – намаляват пенсията на Панайот Хитов, отнемат пенсията на Яна, сестрата на Левски, отнемат пенсиите на сестрите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Активните борци се появяват веднага след Освобождението по повод на закона за поборничеството – за поборническите пенсии. Тогава се появяват и първите фалшификати. В закона пишело, че за доказателство, че си се борил за родината, важат бележки от войводи и снимков материал. Снимков материал липсвал и започват да се снимат в големите градове, където фотографските ателиета имали набор от въстанически одежди.

По думите на Росен Тахов революционните дейци също търпят големи унижения. Евлоги Георгиев, който заедно с брат си Христо е най-големият благодетел в българската история – той дава 6 милиона лева за построяването на Софийския университет и още 6 милиона за други благодеяния, идва от Букурещ, за да помогне на младото княжество. Евлоги Георгиев е избран за депутат, но човек на Стамболов се противи, че той е с руски паспорт. Въпреки че Евлоги Георгиев казва, че преди три месеца е подал молба да му се отнеме руското поданство и да му се даде българско, изборът му е касиран. Той си тръгва с думите, че повече никога няма да се върне. Гробницата на двамата братя се намира в Букурещ.

Доц. д-р Атанас Шопов, директор на исторически музей гр. Панагюрище, разказа за Райна Попгеоргиева Футекова, останала в нашата национална история като Райна Княгиня. Тя ушива българското знаме с надпис „Свобода или смърт“ и го развява в Панагюрище преди Априлското въстание. След неуспеха му, тя е заловена, отвлечена, претърпява нечовешки мъки в продължение на месеци от развилнелите се турци, разказа Иван Бутовски от „168 часа“. Райна Княгиня има 5 деца. Четирима от синовете й са военни, но имат тежка съдба след 9 септември 1944 г.

На финала на филма Иван Кулеков каза: „Годините се сменят, а историята ни все една и съща. Милиони преклонени главици, които сабя не сече и няколко хиляди непреклонни глави, които сабята е отсякла. … Имената на личностите, загинали за свободата, народа и България, постепенно избледняват от употреба или от забрава. А безличните, които се съединяват, като разгонени кучета в народното събрание, правят силата, която от Освобождението до днес стои срещу свободата, народа и България.“

Във филма взеха участие Цветана Манева и Румен Трайков.