enbg

Шоуто на Слави, 17 януари 2018 г.

17.1.2018 | коментара

„Две национални катастрофи. Над двеста хиляди загинали български войни“. Тези два исторически факта накараха Слави Трифонов да заяви своето несъгласие с думите на президента Петър Стоянов, произнесени преди повече от 20 години, че „Македония е най-романтичната част от историята на България“. Именно на Македония бе посветено цялото издание на „Шоуто на Слави“ на 17 януари 2018 г. „Тя не е просто романтична част от българската история. Тя е важна част от българската история“, каза Трифонов в началото на предаването.

Водещият обърна внимание върху факта, че миналата седмица, докато в София тържествено се откриваше Българското европредседателство, управляващата коалиция в Македония прие албанският език да бъде официален държавен език. „В една независима държава официалният език е един от символите на държавността“, заяви Слави и попита: „Що за хора са тия, които позволяват това?“, „Какво ще се случи сега – от тук нататък?“ и „Какъв въобще е смисълът от тази държава?“.

Иван Кулеков, който посети Македония след официализирането на албанския език там, разказа следното: „Бил съм четири пъти в Македония. Обиколил съм почти света. Виждал съм държави, в които има не един или два, а много етноси. Но сега видях, че на земята съществува държава, в която има две държави. В една държава – две държави. Македония и Албания. При това – доминиращата държава е не Македония, а Албания“.

В първото видео на Кулеков от Македония гражданин на държавата разказва, че в момента албанското знаме се величае в Македония повече от македонското и дори има „ден на албанското знаме и ден на албанската азбука“. Жена от Тетово обяснява, че там се чувства сякаш не е в Македония, а в друга държава. Лазар Младенов от Български културен клуб – Скопие заявява, че разделението е политическо, а сред обикновените хора подобно разделение не се усеща. Стоматологът д-р Маре Серафимовска признава, че много от македонците се страхуват двуезичността да не се развие и да доведе до други аспирации от албанския народ, след които може да се стигне до подялба на Македония.

В същия видео материал за Македония Костадин Костадинов, председател на ПП „Възраждане“, отвежда Иван Кулеков при едно от петте гробища в околностите на Тетово, в които са погребани „албански терористи или – според албанската гледна точка, борци за свобода“. Тези албанци са загинали по време на войната в Македония през 2001 година, когато албанците вдигат бунт срещу Македонското правителство. Костадинов обърна внимание върху факта, че освен албанското знаме, над гробището се вее и американското знаме и обясни, че „това е така, защото американците са най-големият поддръжник на албанската кауза на Балканския полуостров“. Именно благодарение на тази подкрепа, според Костадинов, в момента, вместо да са затворени само в своята държава, албанците контролират три: Албания, Косово и Македония. Костадинов заяви, че минаването покрай подобно гробище представлява едно „всекидневно унижение за македонците“.

Видеото завърши с думите на д-р Маре Серафимовска, че България е единственият приятел на Македония, което според Иван Кулеков е точно така. Водещият Слави Трифонов припомни, че именно България първа призна Македония за самостоятелна и независима държава.

По думите на Иван Кулеков в Македония има опит за влияние от две държави – Албания и Сърбия. Това обаче според него е „една лъжлива картина“, защото зад тези две държави стоят САЩ и Русия. „Ние винаги на Балканите сме били пионки в ръцете на великите сили, но сега изглеждаме още по-унизително“, коментира Иван Кулеков. „Човек трябва да види Македония, за да види България и нашата участ!“, допълни той.

На въпрос дали има страх в Македония, Иван Кулеков отговори, че „хората се страхуват да говорят“, защото „не знаят утре какво ще бъде“. По думите му македонците, с които е разговарял, нямат чувството, че са в собствената си държава. „Една държава е под робство на друга, по-малка държава. Малцинството определя как ще живее мнозинството. А цялата пропаганда, за да закрие тези противоречия, беше насочена срещу България през всички тия години“, каза Иван Кулеков. Според него от приемането на албанския език за официален държавен език ще последва „разделение на Македония“.

В предаването гостува Костадин Костадинов, който разказа, че заедно с Иван Кулеков са обиколили места в Македония, които са „извън туристическите маршрути“ и при тях има „нещо, което не се връзва с представата ни за Македония“. „Видяхме Албания, която на практика е превзела една част от Македония“, каза Костадин Костадинов. Според него има прогрес на албанската кауза и това се случва „доста успешно и последователно“. „Те растат и като население, увеличават присъствието си във властта, увеличават присъствието си в икономиката“, каза гостът.

Костадин Костадинов коментира, че в момента не е ясно колко албанци живеят на територията на Македония, защото последното преброяване там е било през 2001 година. Тогава са регистрирани 510 000 албанци и около милион и половина македонци.

За приемането на албанския език като официален Костадинов изрази мнение, че „Македония продължава своя бавен път към дезинтеграция и разпад“. Според него албанците са си направили „простичката демографска сметка, че няма смисъл да цепят една трета или една четвърт, като могат да вземат цялата баница!“. В казуса с албанския език обаче Костадинов съзря парадокс: „Те приемат втори държавен език, а в конституцията продължава да пише, че официалният език е македонски. Тя обаче няма да се промени“.

Костадин Костадинов разказа, че от 2001 година в общините, в които албанците са над 20%, македонският език „е на практика почти изхвърлен“.

Иван Кулеков припомни, че Зоран Заев, който сега е министър-председател на Македония, преди време беше заявил, че никога няма да допусне албанския език да стане официален език. „Сега той е човекът, който се съгласи това да стане“, коментира Иван Кулеков. „Албанският министър-председател казва, че този закон е прокаран в македонския парламент под негово влияние! За каква самостоятелност на държавата можем да говорим?“, попита Кулеков. Той припомни още, че Зоран Заев, като кмет на Струмица, беше обвинен във вземането на подкуп. „Сега Бойко Борисов се прегръща и се целува с него, но ние трябва да знаем с какъв човек си имаме работа – човек, който веднъж е излъгал, а как подписва договорите с България, ние не знаем“, каза Иван Кулеков и пусна видео материал със заснето взимането на подкуп. Кулеков коментира, че „това е министър-председателят, когото ние ухажваме по всякакъв начин“.

Кулеков излъчи и друг видео материал с Велизар Енчев, който, по думите му, от години работи за българската кауза в балканските страни. Ето какво казва пред камерата Велизар Енчев:

„Признаването на албанския език за втори официален език в Република Македония, заедно с така наречения македонски език, който – трябва да направя една забележка – е югозападния български диалект, е един финал на дълготраен процес през последните 50-60 години. С този акт на признаването на албанския език, равен с югозападния български диалект, Македония се превръща в двунационална държава, във федерална държава, която в крайна сметка ще завърши, както завършват много други федерални държави на Балканите. Както завърши Социалистическа Федеративна Република Югославия.

През 1961 г. преброяването на населението в Република Македония показа, че албанците са около 200 000 души. 1971 година те бяха около 300 000 души, 10 години по-късно – 81-ва година те вече достигнаха официално 400 000 души, неофициално около половин милион. А в момента се смята, че албанското население в Република Македония е над 25% и е над 600 000 души. Когато едно мнозинство в една държава позволи на етническото малцинство да доминира и етнически, и верски, в крайна сметка държавата се федерализира, в крайна сметка анклавът става независима територия и вече неслучайно всички политолози и балканисти говорят за създаването на Велика Албания. Албания с Косово – втората албанска държава и третата албанска държава е Западна Македония. Тук правя едно много важно уточнение – Западна Македония от 1961 г. е албански анклав с преобладаващо албанско население и прогресивно намаляващо славянско население, имам предвид българите в Западна Македония. … Тотална албанизация на Западна Македония. Неслучайно само преди 15 години тогавашният министър-председател на Република Македония – Люпчо Георгиевски предложи нещо крайно еретично и от международно правна гледна точка, а може би от гледна точка на човешките права. Но то може би ще се окаже разковничето, макар и закъсняло. Той предложи, заради тази демографска албанска експанзия, Западна Македония да се отдели от Република Македония, по-точно Македония да се откаже от Западна Македония, тя да се присъедини или към Косово, или към Албания и останалата част обаче от Македония да бъде еднонационална държава – с един език, с една нация, с една история.

Когато една измислена нация, когато един измислен етнос, какъвто е македонисткият, се съпротивлява на една реална демографска, етническа заплаха, тая съпротива е безполезна и безсмислена и тя завърши точно по тоя начин, както завърши гражданската война през 2001 година, Охридският рамков договор, който всъщност предвиди създаването на трета балканска държава и превръщането на балканския език във втори официален език.

Отношението на България може да бъде само като на държава наблюдател и нищо повече. Отношението на България към този процес може да бъде следното – да си направим съответните изводи и да не позволяваме създаването на подобни етнически и верски анклави, защото този етнически анклав – Западна Македония, създаден от албанците, благодарение на демографската експанзия – средна раждаемост от 5 деца в едно семейство, беше стимулиран, беше организиран от ислямската верска общност в Република Македония с мълчаливото съгласие на югославските комунисти. Подобна грешка в България не бива да се допуска!“

Във видео материал в предаването Костадин Костадинов разказа какво се е случило с тленните останки на големия българския революционер Гоце Делчев. Костадинов направи това пред един от гробовете на Гоце Делчев, намиращ се в църквата „Св. Спас“ в Скопие. Балканистът разказа, че по-голямата част от костите на великия българин лежат именно в този гроб.

„Съдбата на костите на Гоце Делчев символизира превратностите в съдбата на България“, каза Костадинов, след което разказа подробно за различното през годините местонахождение на тленните останки на Гоце Делчев.

Гоце Делчев е убит на 4 май 1903 г. в някогашното село Баница, което се намира близо до днешния гръцки град Серес, някогашен български град Сяр. Костадинов припомни, че Гоце Делчев става жертва на потеря, водена от негов випусник – Хюсеин Тефиков, минал от българска на турска служба.

Гоце Делчев е погребан в задната част на олтара на църквата в Баница, разказа Костадинов. През 1916 г. по време на Първата световна война България временно освобождава тези земи и един от оцелелите четници на Гоце Делчев – Михаил Чаков, решава, че костите на Гоце Делчев не трябва да стоят в Баница, защото не се знае дали няма да останат отново в Гърция и решава да ги изкопае. Чаков не успява да вземе всички кости, а само тези от горната част на тялото, както и черепа на Гоце Делчев.

Чаков живеел в тогавашния български град Ксанти и искал да вземе тленните останки със себе си. Пътува от Сяр за Ксанти във военен български влак, но по време на пътя заспива и един войник взима торбата с костите, мислейки че в нея има храна. След като вижда, че в торбата има кости и череп, войникът се изплашва и инстинктивно изхвърля торбата от влака. Чаков се събужда и веднага разговаря с коменданта на влака, като му съобщава, че в торбата са били костите на „великия български революционер Гоце Делчев“. Комендантът се разпорежда влаковата композиция да бъде спряна, сваля всички навън и, по думите на Костадинов, държи прочувствена реч, в която обяснява какво се е случило и моли, който го е направил да си признае. Войникът, изхвърлил торбата, се разплаква и си признава. Влакът е върнат назад и след като всички се включват в търсенето, торбата с тленните останки на Гоце Делчев е намерена.

През 1919 г., по силата на Ньойския договор, Ксанти е откъснат от България и Михаил Чаков се премества да живее в Пловдив, като отново взима костите на Гоце Делчев със себе си.

През 1923 г. започва изграждането на сградата на Македонския дом в София. Тогава Чаков предава костите за съхранение на македонските братства и няколко години останките са обект на поклонение от много българи.

През 1946 г. Българската комунистическа партия решава да предаде костите на Гоце Делчев на Македония. Първоначално генералният секретар на македонската КомПартия (клон на югославската) – Лазар Колишевски обявява, че Гоце Делчев е „просто един българин без никакъв принос за историята на Македония“. Впоследствие обаче Македония приема костите на Гоце Делчев и те са погребани в Скопие – в един от малкото македонски градове, в които, по думите на Костадинов, „Гоце Делчев никога не е стъпил в своите революционни пътеки“. „Тъй като комунистите не са религиозни, те не извършват едно истинско християнско погребение на Гоце Делчев. Саркофагът не лежи на земята, както е според православната християнска традиция – едва ли някой е обърнал внимание тогава, едва ли някой обръща внимание и сега“, сподели още Костадин Костадинов.

Част от тялото на Гоце Делчев обаче и до ден-днешен лежи в село Баница, каза Костадин Костадинов. На 4 май 1943 г., по случай 40 години от смъртта на Гоце Делчев, българските власти възстановяват гроба на революционера в село Баница (Тогава селото за кратко отново е българско). В края на 1944 г. обаче гръцките власти си връщат тези територии и взривяват гроба на Гоце Делчев. „Отношението към един български патриот – революционер и апостол на свободата от ранга на Васил Левски – Гоце Делчев, от страна на югославските комунисти, както и от страна на гръцките власти, които пък са антикомунистически, е абсолютно едно и също. Югославските комунистически власти използват Гоце Делчев като един от символите на изграждащата се нова македонска нация“, заяви Костадинов.

И днес Гоце Делчев си остава един от основните символи на общото минало между България и Македония, убеден е обаче балканистът. „Неговото тяло и кости са разпръснати и се намират в две държави, които не са свързани с България. Явно такава е съдбата на българските национални герои, защото те са толкова велики и толкова нетленно е тяхното дело, че са прекалено големи, за да бъдат побрани в рамките на един обикновен човешки гроб. Защото такава е съдбата не само на Гоце Делчев, такава е съдбата на Левски – ние не знаем къде са неговите останки и цяла България е негов гроб. Такава е съдбата на Христо Ботев, такава е съдбата на тленните останки на Бенковски и на още десетки, стотици, хиляди български знайни и незнайни герои, дали живота си за България. Цялото наше отечество се превръща в техен последен дом“, завърши Костадин Костадинов.