enbg

Шоуто на Слави, 16 юли 2015 г.

16.7.2015 | коментара

Тагове:

Един ден преди началото на Роженския събор „Шоуто на Слави“ посвети своето предаване на Родопите. Събеседници на водещия бяха сценаристите Александър Вълчев и Иван Кулеков.

На въпроса на Слави защо планината Родопи е толкова важна за България и защо трябва да бъде посветено предаването на нея, Александър Вълчев отговори: „На първо място – защото сме българи, а пък едва ли някой българин може да си представи, че Родопите не са част от България и как въобще би могла са съществува България без Родопите. Ние го приемаме като даденост, но не много хора знаят, че до 1912 година, до Балканската война, не са били в България – границата е минавала точно през Рожен. (…) И благодарение на храбрата битка, която е водил полковник Серафимов, те остават в България и сега ние можем да кажем, че Родопите са български. Другата причина е, че съборът в Рожен е едно много важно събитие, на което трябва да се обърне внимание,“ заяви Вълчев. Очаква се на Роженския събор тази година да присъстват рекорден брой участници и гости – над двеста хиляди.

Александър Вълчев разказа на Слави и за родното си място – село Бостина, което се намира на 5 километра от Смолян. В селото, ако се гледат избирателните списъци, в момента живеят около 100 човека, но според сценаристът те са по-малко. Вълчев е живял в Бостина до 18 години, учил е в съседното Устово, което е квартал на Смолян. Родителите му продължават да са в Бостина и според сценариста там се живее „чудесно“.

Ето и какво отговори Иван Кулеков на въпроса какво е видял по време на последното си пътуване в Родопите: „Това, което виждам всеки път, когато отивам там – спираща дъха красота. Не знам как е при жените, но един мъж се влюбва в Родопите, както се влюбва в красива и одухотворена жена. Разликата е в това, че от Родопите той никога не се разочарова и те никога не му омръзват. Иначе е същото, мислиш и страдаш непрекъснато за Родопите, когато не ги виждаш и не можеш да им се нагледаш, когато ги виждаш. И най-важното – не само ти обичаш Родопите, но и Родопите те обичат. И знаеш, че това е любов завинаги“, завърши Кулеков и представи филма си „Рожен“.

„За родопчани Рожен е като храм“, казва Валентина Василева и споделя, че много обича фразата на Екзарх Стефан Български: „Всички планини се стремят с върховете си кой от кой по-високо да достигнат до Бога. Само в Родопите Господ слиза“. Тя разказва, че нещо такова се случва и на „Рожен“ и всеки, който е стъпил там, го усеща със всичките си сетива.

Валентина разказа още, че съборът „Рожен“ е на 117 години и първоначално е бил политическо събитие. Поводът за него бил да се съберат хората от двете страни на границата, за да отпразнуват Свети Пантелеймон. Заслугата била на Отец Ангел Инджов, който измолил от турските власти поне веднъж в годината да отворят границата, така че да е възможно изкуствено разделените български родове от двете страни на границата, която пресича Рожен след решенията на Берлинския конгрес през 1878 г., да могат да се съберат на празника.

Валентина Василева разказа и вълнуващата история за един особено паметен събор – този от 1908 г., когато турското правителство дава амнистия за комитите – участници в Илинденско Преображенското въстание от 1903 г. Тогава, до вечерта, от планината слизат трима от най-известните родопски комити: Лютата, Лакудата и Хвойно Войвода със своите чети. И понеже са ненадминати гайдари, започват надсвирване през цялата нощ, а хората покрай тях плачат и пеят.

Таня Марева разказа за събора на Рожен от 1961 г. Освен присъствието на известни имена като Тодор Живков, тогава се създава и емблемата на събора – 100-те каба гайди на Апостол Кисьов. „С мотоциклета си той обикаля всички самоуки гайдари в Смолянски окръг, дава им „една родопска китка“, която да изпълняват на Роженските ливади, настройва на място гайдуниците им, за да се получи синхронът и правят единствена репетиция навръх събора.“ – разказа Таня Марева.

Валентина Василева сподели, че на тазгодишния събор „Рожен“ гайдите ще бъдат над 350. По думите й сега ще има много повече участници – през 2006 г. изпълнителите са били общо 6000, сега ще има 8100 народни изпълнители, групите са двойно повече от преди, танцовите състави са десет пъти повече, като през 2000 г. са участвали 10 танцови ансамбъла, а сега ще са 110. С много възторг Валентина Василева коментира събора така: „Вижте сега, като стъпят толкова хора на едно място, с еднаква идея, с еднакво настроение, облечени в народни носии – знаете ли, че на ансамбъл Гела са на над 200 години! – те са от бабите и дядовците! (…) Това е велико преживяване, което никой българин не трябва да пропуска в живота си!“

В края на видеото Валя Балканска говори така: „Народът да се събере и да се повесели. Омразата да я забравим поне в тия три дни. Да се поздравяваме винаги с изправена глава, че сме българи!“

Александър Вълчев разказа какъв е поводът за Роженския събор: „Когато оттам минава границата, турците карат българите от най-долното село Соколовци да се качат и ангария да им работят – да чистят снега. Обаче нашите казват – няма да ви чистим така, това не е справедливо и не се качват да чистят снега. Слиза турският митничар там и направо се сбива с кмета на село Соколовци – затварят кмета, бият го, глобяват го. И той от яд отива и с цялата си рода се премества в друго село, което се нарича Проглед, от българската страна. Разделят се двете роди и за първи път се събират именно на Рожен. Отново непокорният български дух става повод за това нещо“.

Иван Кулеков сподели, че се страхува от опошляването на събора в Рожен, защото тази година към народното творчество там са добавени други неща в програмата: „състезание по обезкостяване с Ути Бъчваров, народни борби, конски тропот, стрелба с лък и бойни похвати, древни тракийски култове и демонстрация на бойни умения“. Кулеков бе възмутен от това, че децата, които посещават събора ще трябва да гледат клане на животни, белене на глави на овце и вадене на очите им.

Слави разказа, че съборът в Рожен се провежда от 117 години и през всичките тези години той е имал един гръбнак – ансамбъл „Родопа“. Затова той представи в шоуто изпълнители от този ансамбъл, които изпълниха на живо песента „Хранила майка, кутила“.

В разговора стана дума за родопската песен „Излел е Дельо хайдутин“, която е избрана да лети в Космоса чрез американските космически апарати „Вояджър“. На въпроса защо именно тази песен, Александър Вълчев припомни, че една от версиите за избора на песента е, че в нея присъстват всички музикални ноти. Според Слави Трифонов обаче аргументите „Излел е Дельо хайдутин“ да лети в Космоса са преди всичко емоционални: „Музиката е внушение, независимо от коя част на света идва, музиката е емоция, музиката е разрешаване на напрежение. Родопската музика създава тази непреходност на тази планина, това величие на тази планина.“ Иван Кулеков пък си спомни, че в документалния филм „Космос“ Карл Сейгън – човекът, който решава изпълнението на Валя Балканска да е част от Златната плоча на „Вояджър“, определя „Излел е Дельо хайдутин“ като изкуство.

Иван Кулеков каза и няколко думи за ансамбъл „Родопа“. По думите на сценариста ансамбълът, който е обиколил с музиката си всички континенти, вече 55 години е стожер на фолклора. Кулеков отбеляза и заслугите на община Смолян ансамбъл „Родопа“ да съществува и до днес.
Слави Трифонов пък си спомни как преди години е гледал по БНТ концерт на площад „Трафалгар“ в Лондон с участието на фолклорни състави от цял свят: „Изведнъж излязоха шестима българи с едни големи ямурлуци от този ансамбъл „Родопа“, с едни каба гайди, и като засвириха – целият площад се смръзна. Знаеш ли колко горд се почувствах, че съм българин?“

След този личен спомен на водещия, Иван Кулеков представи следващия си филм за Родопите – „Планината в мен“. Сценаристът обясни, че в този филм негов водач в планината е бил гайдарят Петър Янев. Кулеков довери, че по време на снимките на този филм е разбрал, че родопските песни вълнуват толкова много, „защото са истински и не са родени в кабинет“.

Във видеото Гайдарят Петър Янев разказа история за своя учител Дафо Трендафилов, показваща, че дори когато умира, родопчанинът има достойнство. Един от последните пъти, когато отишъл да види своя учител, той му дал гайдата си със заръката, когато умре и го спускат в гроба, Петър Янев да изсвири на тази гайда песента „Остани сбогом, Стара Планино!“

Във видеото прозвуча и един разтърсващ разказ на Десислава Шишманова и Петър Янев за Славейновата чета, съставена от 16 първи братовчеди – Шишманови. При една разузнавателна акция знаменосецът Никола Шишманов попада на турски аскер, ранен е сериозно и осъзнавайки, че ще бъде заловен, се самоубива, като натиска спусъка на пушката с крак и се прострелва в главата, за да не бъде разпознат. Присъдата е била ясна – село, което е дало комита, бива опожарено и изравнено със земята. Всички жители на село Славейно трябвало да минат покрай трупа на убития комита и да кажат дали го познават. Минала и майка му – Яна Шишманова, която минала три пъти и казвала „Не е тукашен“. Така направил всеки от жителите на селото, известно с това, че не е допуснало нито едно предателство. На майката било поставено тежко условие : „Като не го познаваш, заплюй го!“ Така и направила Яна Шишманова, а през нощта се скрила в пещта в дома си, да изплаче мъката си, понеже турците били недоверчиви и обикаляли като искали да чуят от коя къща ще се чуе плач. Майката плачейки, наричала името на убития си син, а после се родила песента „Кольо, Кольо, мамин Кольо“.

Във видео материала бяха излъчени силни думи на Валя Балканска: „Главата наведеш ли, короната пада от главата. Ние трябва да я държим права и българите имаме с какво да се гордеем. Ние 500 години удържахме и не се предадохме, та сега ли! С тия глупости, които ни говорят. Те не мислят ли, че обиждат хората? Та ахряни ни нарекоха, та помаци ни нарекоха. Ние сме българи, защото тъпчем българска земя и български хляб ядем!“

„Всъщност фолклорът е връзката ми с мен. Ако се обърне всеки към себе си, това ще усети.“ – завършва Петър Янев.

След филма Иван Кулеков допълни: „Всяка песен си има своята история и тя не е по-малко вълнуваща от самата песен“.

Слави Трифонов потърси обяснение за красотата на родопските песни и в легендата за Орфей: „Според легендите от Родопите е Орфей – най-добрият музикант и поет, чиито песни омагьосвали и дивите зверове, и
карали дори скалите и дърветата да оживеят. Може би затова музиката в Родопите е толкова прекрасна.“ Това съждение на водещия намери своето най-добро проявление в последвалото изпълнение с гайди на ансамбъл „Родопа“ на „Бял вятър“ и „ Косовско хоро“.

След това изпълнение Иван Кулеков представи последния си филм за Родопите – „Йоланта – българката“.

Във филма на Иван Кулеков главен герой е полякинята Йоланта, която живее в България от 35 години. Тя признава, че в планината открива много сила, мистерия и красота. Според нея българският дух е най-силно изразен в историята на Родопите, която би могла да бъде пътеводител на българите.

Йоланта повдига и темата за помаците, неправилната държавна политика спрямо тях, изолацията им и тяхното изселване. „Обидно ги наричат помаци. Изворът на тази дума се интерпретира различно. От речника за чуждите думи знам, че „помакос“ означава „този, който е отстъпил от собствената си религия“. И като такива тези хора винаги са били смятани за втора категория хора. Обидно ги наричат „ахряни“ – обидно по религиозен признак, на всяка цена се опитват да ги изолират като ненужни хора. Те, за съжаление, отвръщат със същото, масово след Балканската война се изселват. Не се чувстват наследници, привързани към тази земя. Предпочитат да отидат в непознатата турска държава, макар че не знаят турски език, отколкото да останат тук и да отстояват своята бащиния“, казва тя.
„Аз се чувствам българка“, признава още Йоланта. „Много често моите познати ми задават този въпрос – защо казваш „нашите“, ти не си наша… Напротив – май съм вече ваша!“, допълва тя.

На финала на предаването Иван Кулеков взе повод от думите на Петър Янев, който в един от филмите споделя откровението: „Фолклорът е връзката ми с мен“. „Там, в Родопите, всичко е „връзката ми с мен“. Фолклорът е „връзката ми с мен“, планината е „връзката ми с мен“ и България е „връзката ми с мен“. Трябва да сме наясно, че прекъсне ли тази връзка, ние се разпадаме“, завърши „Родопската вечер“ Иван Кулеков.