Три седмици до предаването на подписите, събрани са 270 000

На 8 февруари 2016 г. събраните подписи за Референдума трябва да бъдат внесени в Деловодството на Народното събрание. Реалното събиране на подписи обаче ще бъде до началото на февруари, поради необходимостта събраните данни да бъдат обработени и внесени в електронен вариант.

До момента има събрани малко над 270 000 подписи, обяви Тошко Йорданов. Той и Слави коментираха разликата при набирането на подписи за свикване на референдум, съпоставено с Полша, която има много по-голямо население, а законът изисква събирането на едва 30 000 подписи. При нас то е за 400 000 подписи.

По-важно, според Тошко, е доколко ние, като общество, искаме нещо да се промени. Не трябва да сме доволни, ако се окаже, че обществото ни е инертно, каза Тошко и продължи, че според него не може да се каже, че хората не искат промяна, защото на последния референдум за електронното гласуване достатъчно много хора са гласували „за“. Въпросът е, че хората са инертни, съжали отговорният сценарист.

Помолени от Слави да кажат какво мислят за развитието на подписката до момента, колегите изказаха своите мнения.

„Тези, които мислят, че държавата е зле и че има нужда от промяна като устройство, като начин на управление и като представителност, ако тези хора мислят така, но не са се подписали, би било добре да отидат, да заявят волята си, защото иначе като нация ще си заслужаваме всичките ла*на, в които сме кацнали.“ – каза Тошко Йорданов.

Александър Вълчев сподели впечатления от градовете, които са обиколили и това какво им казват хората. Сред най-често срещаните оправдания за не подписване, той посочи следните: „Нямам време, ей сега ще се върна да се подпиша.“ „С ЕГН-то ми ще се изтегли кредит.“ – на което отново бе припомнено, че и на всички избори има ЕГН на всеки, дори го има и на бележката за кабелната телевизия. Ние имаме разрешение, по закона за защита на личните данни, да боравим с подобна информация, а не е разумно да се мисли, че Слави Трифонов ще отиде да изтегли кредит на чуждо име, посочиха колегите. Сашо Вълчев обърна внимание и на още един аргумент на хора, които не се подписват: „Аз много искам, обаче съм на държавна работа, разберете ме“, което той определи като знак за някакъв натиск – вътрешен страх и може би, че наистина има някакъв натиск над тези хора. На финала на своите думи Вълчев обърна внимание на следния довод: „Много е хубаво, момчета, ама нищо няма да се промени“. „Значи, ако наистина искаме нещо да се промени, това е един от начините да се промени – каза сценаристът и в контрапункт посочи как отговаря на такива хора: Добре, а сега харесва ли ти? Ако мислите, че сега всичко е наред, останете така!“

Филип Станев цитира думи на Стивън Кинг: „Честта е онази невидима кост, която държи главата на човек изправена.“ „Ние можем да кажем, според нашите възгледи, възпитание, морал, образование, че ние правим, каквото трябва и държим главата си гордо изправена с тази невидима кост. Няма какво да философстваме, да назидаваме, да поучаваме, да бъдем морализатори. Ние не сме ментори, ние сме едни от тези всички граждани, (…) ние няма какво да се правим на някакви специалисти по нещо, което вече 25 години не можем да постигнем. Нещо да зависи от нас – свободата ни, начинът, по който живеем?! Не може в Бургас да пребиват възрастен мъж в автобуса! Не може да продължава да има, през 2016 година, видимо поръчкови убийства! В София убиват бизнесмени, както беше в началото на така наречената демокрация. Стига с тия мутри! Стига с тая олигархия! Стига с тия зависимости! Стига с тия интереси! Това е този референдум! Който не иска да бъде така, знаеш ли какво прави? Не е жертва! Този гражданин, народ, той не е жертва, той е съучастник! Той си ги избира. Той си ги възпроизвежда. Дали папи ще го галят по главата, дали баби ще го галят по… другата глава… Това правим ние. Бидейки съучастни, бидейки пасивни, бидейки инертни, бидейки свити, страхливи, това правим ние – оставяме ги да си правят, каквото искат с нас. Ами, ако искаме така, да не сме жертви. Да не мрънкаме после за винетки, за ток, за парно, за начина, по който живеем, за образование, за децата ни, за медицина. Просто да не мрънкаме!“, каза Филип Станев.

Искам да призова хората да не ходят да се подписват, започна Драгомир Петров и обоснова своя призив така: „Не мога да си представя един човек, който е доволен от здравеопазването, да отиде да се подпише. Няма човек в България, който да е отишъл и да не е получил адекватно образование. Не мога да си представя една учителка, която взима 400 лева – нея я бие парата, бият я учениците. Защо да отиде да се подпише за нашия референдум?! Не мога да си представя полицай да отиде да се подпише. Ами те си получиха 20-те заплати. (…) Не мога да си представя някой, който е обиран, да отиде да се подпише. Ами, обрали са те – голяма работа, на всеки се случва! Буквално. Така че, не мога да си представя защо хората да отидат да се подпишат и те явно не отиват да се подпишат, явно им харесва.“

Ето какви бяха мислите на Иван Кулеков за референдума: “Честно казано, лично мене нашият референдум нито ме засяга, нито ме интересува. По-скоро ме притеснява. Безпокои ме. Вади ме от равновесие и направо ме вбесява тоя наш референдум! Колеги, нека най-после си дадем сметка какво искаме ние с този наш референдум. Доколкото разбирам от нашите несвързани, неясни обяснения, ние искаме сами да се освободим от господстващата мафия и да се самоуправляваме. Нали това искаме? Заявявам ви, че това няма как да стане, защото е в пълно противоречие с нашите народни традиции. Че какви българи ще сме ние, ако започнем сами да се освобождаваме и сами да се управляваме? Че ние да не сме някакви си там французи или някакви си там поляци? Ние 500 години сме имали волята да чакаме дядо Иван да ни освободи, още 45 години сме търпяли и сме чакали чичо Сам да ни освободи и ако трябва ще чакаме до края на света, но няма да се излагаме сами да се освобождаваме от тая мафия. Нека се поучим от собствената си история, пък тогава да видим можем ли да разчитаме на себе си. Тези, които са искали от нас сами да се освобождаваме, такива като Левски и Бенковски, ние направо сме ги предавали на нашите поробители. Тези, които, образно казано, са подкрепили подписката за Априлското въстание, нямат и два процента от населението на България. Тези, които до днес са подписали подписката за референдум, нямат и четири процента от българските граждани. Знам, че няма нищо общо между въстание и референдум, общото е само желанието или по-скоро нежеланието да вземем съдбата в собствените си ръце.
Колеги, с това предложение за референдум ние искаме сами да си отнемем единствената останала ни радост да псуваме на воля мутроподобните същества, които ни управляват, да псуваме на воля тези, които ги избират, тоест себе си, и да се опиваме от мъдростта на Петко Рачов Славейков, който ни казва, че “Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не могат да вършат”. Все пак, за да не звуча песимистично, ще кажа, че и ний сме дали нещо на света. В световноизвестната антиутопия “Животинската ферма” Джордж Оруел описва как свинете управляват другите животни. Искам да ви кажа, че му е много бедна фантазията на тоя Джордж Оруел. Има една страна, антинародна република България, в която свинете управляват хората. И всъщност единственият въпрос, който обобщава шестте въпроса, които искаме да поставим на всенародно допитване, е: Подкрепяте ли хората да управляват свинете?”

Ивайло Вълчев припомни виц от преди 20 години, който звучи така: „Кога ще бъде по-добре? – Отговор: по-добре вече беше.“ За необходимостта от действие преди, а не след, Ивайло каза следното: „Хората са показали, ние българите сме показали, че имаме чувство за справедливост – когато се случи нещо, което ние преценяваме за несправедливо – било то назначение на някой, с когото не сме съгласни или някакво действие на властта – ние винаги излизаме и протестираме. Нека този път да направим нещо, не след като нещо, което не ни харесва се е случило, а да го направим преди това – да излезем веднъж, за да накараме нещо хубаво да се случи, а не, за да се съберем заедно, да се ядосваме, че за пореден път нищо не става.“

Накрая Слави Трифонов благодари на всички доброволци, които като такива не получават пари за това, което вършат – за това, че те и в студено време, и в сняг правят всичко възможно и „това са наистина хора, които са с идеали и го правят затова“. „Искам да им благодаря от мое име и от името на колегите. Ще действаме поетапно, информираме ви, защото смятаме, че го правим заедно. Отнемаме от времето на шоуто, (…) но преди да бъдем така наречените шоумени, ние всъщност сме граждани на любимата си родина. И затова го правим!“

Цялото предаване от 11 януари 2016 г.