Тошко Йорданов: Не обичам фризираните неща

4 февруари 2008 г.

Как стана така, че се насочи към историята? Не искаше ли да станеш космонавт?

Насочих се към историята, защото съм завършил Националната гимназия за древни езици и култури, а там се учеха основно – история, български език, латински и старогръцки езици. На мен просто ми хареса историята и я избрах в 10 клас, когато ставаше профилирането – или се занимаваш с класически езици, или профил история, или там нещо си такова. (смее се) Едно време като учех, имаше УПК, учениците ги пращаха да мажат блокове и да лепят тапети. При нас нямаше подобно нещо. Ние учехме, все едно че сме в университета – последните две години – строго профилирана подготовка. И те така. Всъщност историята ми харесваше още в 7 клас, но в гимназията просто установих, че ми харесва много. Иначе, по едно време бях решил да ставам хирург и бях решил да уча сериозно биология, обаче… Докато стигнеш до хирургията има един куп други неща и… не знам, така се случи.

Имаме откъслечни сведения, че си се занимавал със спорт. Може ли да разкажеш по-подробно?

В хронологичен ред ли? Ами, от 1 до 3 клас съм тренирал акробатика. Паралелно, от 1 до 7 клас – лека атлетика – спринтови дисциплини. И между другото, ходех на туристическо ориентиране – това е, – с един компас и с една карта, ходиш като гламав по планините. После в класическата гимназия – на нищо не ходех. И като студент – 5 години тренирах Киокушин карате.

Акробатиката е много приятна, но просто леката атлетика ми се отдаваше повече. Не че не бях добър в акробатиката, там обаче се искат много сериозни тренировки, а аз, въпреки всичко, се опитвах и да уча. Иначе, като завърших 7 клас бях приет в спортно училище. Покрих куп нормативи по лека атлетика, но баща ми каза, че това не е добра идея и мисля, че е бил прав.

Изобщо от спорта ли те отдели?

Не, баща ми е завършил ВИФ и е треньор по футбол. Не ме е отделил… Може би щях да стана добър атлет, но от друга гледна точка, щях да остана достатъчно глупав, нали – добър глупав атлет.

И – въпрос на избор, но общо взето не съжалявам. А в класическата гимназия отидох заради амбициите на майка ми, която беше прочела някъде, че има такава гимназия, много престижна, и реши да прати гарджето там, пък аз взех, че влязох, и така…

Какво дете беше – послушно?

Не, бях палаво дете. Слава богу, не съм си чупил нищо. До 7 клас бях такъв.

Пакости правил ли си?

Пакости съм правил. Тя майка ми не ги знае тия работи.

Дай да я изненадаме!

Още до трети клас бях шит на три места по краката. Бях минал през една стъклена врата, не видях стъклото. Падал съм в шахтата на парното от 3 метра, върху едни железа. Палил съм разни работи, тя не знае. Събирали сме патрони от полигона в Ямбол, имаше военно поделение, и сме ходили да ги гърмим, тя не знае. И по река Тунджа сме вървели на лов за блатни кокошки, като деца – сигурно 10 км сме ходили. Тогава на един стиропор щяхме да се качваме да плуваме, но добре че не се качихме – щяхме да се издавим като пилци. И други глупости съм правил. Не бях от най-кротките деца. Организирали сме си битки със съседния блок. Тя и това не знае.

Известен си със своите остри изказвания – това ти поведение само за пред медиите ли е?

Не, аз по принцип страдам от голямата си уста. В смисъл, че като ми дойде нещо, и го казвам веднага. И след това съжалявам понякога.

Опитвам се да премислям – да речем, като ме напъне нещо, се опитвам, ако на следващия ден мисля по същия начин, чак тогава да го кажа, обаче си остава само в добрите пожелания. (смее се) Такъв съм си явно.

По принцип, това е впечатление, което остава от теб от участията ти в шоуто.

Ами, защото много мразя в телевизията да се задават едни такива въпроси – „Абе, гледай сега, ще те питам нещо, ама да не се обидиш.” Става дума за политиците, които ни гостуват в шоуто, защото нашето участие е там, – те не са светци, и много мразя – човек да иска да попита нещо неприятно, но да го фризира така, че хем да пита нещо остричко, хем не обиди и госта. Като е дошъл там, ще си носи и отговорността. И затова.

Следващият ми въпрос изобщо не е фризиран. Как те търпят близките и колегите като си такова „ренде” (както обичаш да казваш)?

Ама, аз със тях не съм ренде. В смисъл – за колегите, ще питаш колегите. Но вкъщи съм такава душичка ненагледна, че няма накъде повече. И все си мисля, че с колегите е въпрос на професионализъм. Когато всички – и аз, и те – си вършим работата, защо да съм ренде!? Просто искам нещата да станат. Извън това съм голям сладур.

Как се стигна до срещата ти със Слави? Какво беше първото нещо, което си помисли като го видя?

Със Слави се запознахме през 1992 г. в „Ку-ку”. Той беше дошъл в „Ку-ку” преди мен. Аз влязох с един конкурс за сценаристи, заедно с Ивайло Вълчев от настоящите сценаристи на шоуто.

Разликата от останалите беше, че Слави се опитваше да вкарва актьорски неща. „Ку-ку” до тогава беше едно предаване, в което една група от около 30 човека не знаеха какво правят. В смисъл – правеха анкети с някакви въпроси – кой каквото му хрумне, но като цяло имаше твърде малко забавления. Кацко правеше „Ку-ку новини” и Влади Въргала – преди аз да се появя, е правил „Образа на Въргала”. Но като цяло нямаше такава линия – да се правят неща за актьорите и музикантите. И в този смисъл Слави беше първият, който се амбицира и идваше, и казваше – дайте да напишем нещо за актьорите, дайте да направим нещо, защото е много забавно, дайте сега песен. Той идваше директно при сценаристите и искаше конкретни неща. Това е разликата между него и останалите. После „Ку-ку” започна да става все по-актьорско и по-актьорско.

Оттам нататък знаеш как тръгнаха нещата. Тоест, в това отношение той се оказа прав. И на нас ни идваше добре, защото и нас ни влечеше да пишем. Защото правенето на анкета не е най-забавното нещо на света, въпреки че бяха с достатъчно идиотски въпроси. (смее се)

Какво ти харесва в работата в шоуто?

Всичко ми харесва в работата. Това е еб… си късмета. Защото, сега ако вървях, както съм вървял в училище… Аз влязох в университета и стана така, че учих история 100 години, защото започна да се прави „Каналето“, в следствие на което спрях да ходя на лекции. И ако бях продължил, тъй като не съм от най-глупавите, сега щях да съм нещо в университета – асистент… Щях да се занимавам с история, нещо, което е супер! Много е хубаво да се занимаваш с история. Аз и сега си чета исторически книги, това ме влече, но тук е много по-интересно, няма какво да се лъжем. Тук нямаш усещане за работа – това му е най-хубавото. Тук съм с хора, които са ми приятели – сценаристите, и все едно съм си в детските години – банда пичове, с които правим каквото си искаме и се забавляваме, което е супер! Егати работата! Пожелавам го на всеки… И на всичкото отгоре ни плащат за това. Как мога да съм недоволен!

Разкажи за семейството си?

Женен съм от 1995 година, имам син от 1997. По принцип за семейството си не обичам да говоря публично. Твърде лично е.

Амбициозен родител ли си?

Най-вероятно съм амбициозен родител, така се усещам. Със сина ми учим заедно, когато трябва, и го карам да прави неща, които той първоначално не харесва. (смее се) Например, той сега тренира Карате киокушинкай на същото място, където тренирах аз едно време. И както върви, ще стане по-добър от мен, което ме изпълва с тежки мисли за бъдещето, за мен самия. Вероятно след 5-6 години ще трябва да спра да споря с него.

Какво прави Тошко Йорданов, когато не е на работа?

Когато не е на работа, е много условно. Защото при нас да не си на работа се случва 10 дена в годината. Иначе, когато не съм в офиса и имам някакво време, гледам да съм със семейството. С жена ми и сина ми се чувствам най-добре. Иначе обичам да чета фантастика, ама много! Вкъщи имам страшно много книги с фантастика и мога да напиша курсова работа на тема: „Световната фантастика и нейното развитие, тенденции.“ Мога да кажа кой от кого е преписал, от къде се влияе, от кого е откраднал идеи и всякакви такива неща.

Има ли нещо, което те изкарва извън нерви?

По принцип аз бързо се паля, както знаеш, и бързо ми минава.

Но, ако говорим за нещо по-голямо… По принцип извън нерви – това означава да се вбеся, нали така!? Значи – предателство или лъжа – това най ме вади от равновесие. Иначе се паля на всякакви неща.

Върху какъв (ТВ) проект ти се работи?

В последно време най-голямо удоволствие и удовлетворение изпитах докато правихме „Сървайвър”. Това мога да го сравня с другия ми най-хубав период – докато правехме „Хъшове“ – тогава бяхме завряни на гадни места, но показвахме тъпо и упорито среден пръст на цялата държава.

Виж сега, аз изпитвам удоволствие всяка вечер в шоуто, но – не знам, различно е. Обичам да правя различни проекти – да не е само шоуто. По принцип се хвърлям във всеки проект – да го правя максимално добре, колкото мога. Дори страдам от манията, че ако не участвам във всеки един процес, той няма да стане – което не е реално, но аз страдам от тая болест, че трябва да огрея навсякъде. Но след като мине нещото, установявам, че ми е било изключително хубаво.

Какво мислиш за политиката по принцип?

На мен ми се занимава с политика, по принцип. Надявам се някой ден и това да се случи. Защото политиката е кофти нещо, и дори ние сме виновни донякъде да се налага това мнение. Но не политиката е кофти нещо, а хората, които се занимават с нея. Т.е. ако само седим и викаме – колко е гадно, тия какви са крадливи и тъпи – те винаги ще са крадливи и тъпи, защото ние ги избираме крадливи и тъпи. Просто някой ден нещо трябва да се смени, под някаква форма. Те няма да изчезнат, но поне по-малко да са крадливите и тъпите, ако е възможно.

Имаш ли идея какво искаш да направиш?

Това е… Като му дойде времето.