“Толкова ли е трудно да живеем нормално?!”, 17 декември 2013 г.

Големият български актьор Джоко Росич гостува в рубриката на „Шоуто на Слави” „Толкова ли е трудно да живеем нормално?!”

Пред Слави Трифонов Джоко Росич заяви, че има няколко „ако”, които, ако бъдат изпълнени, бихме могли да живеем нормално.
„Първото „ако” е да спрем да се мразим”, каза актьорът. Според него балонът на омразата се надува от 23 години и все някъде ще се спука, защото „не може безкрайно да се мрази”.

„Второто „ако” е да спрем да се оплакваме”, продължи Джоко Росич. Роденият в бивша Югославия актьор си спомни, че, когато е дошъл в България, му казали, че българинът се чувства най-добре в болница. Впоследствие Джоко Росич разбрал откъде идва това парадоксално заключение: „Като лежи в болница – отиваш да го видиш, той бере душа и го питаш: „Как си бе, брат?” – „Абе добре съм, добре съм.” А иначе, като срещнеш човек и като го питаш: „Как си?” – „Абе горе-долу”, „Абе криво-ляво”, „Абе това живот ли е?!”
„Трябва да спрем да се оплакваме, за Бога Господи – имаме прекрасна държава, имаме прекрасен народ, децата продължават да се радват…” – заяви Джоко Росич.

Носителят на националния орден „Кирил и Методий” – първа степен говори и за хората, които напускат България. Според него на родината ни не й трябват българи, които не искат да живеят в страната си. Джоко Росич е убеден, че българите, които емигрират, са слаби хора и че те отиват на „уредено” и „хубаво”, „на метеното”. „Силни хора не отиват от България, силните ще се борят, за да бъде и у нас така, както е и там някъде”, заяви Джоко Росич.
„България няма да се свърши, българският народ няма да се свърши, за Бога Господи”, отсече големият актьор и спомена имената на няколко добри български лекари, които са се грижили за него и които „изобщо няма да си ходят” от България.

Джоко Росич припомни, че след Втората световна война всички държави в Европа са на „абсолютна нула” и е „тотална мизерия в цяла Европа”. „Само че едни са се хванали за ръце и са изплували от това. Имало е няколко поколения, които са се жертвали, жертвали са се, за да могат децата им, за да могат внуците им да живеят по-добре”, каза Джоко Росич.

Актьорът сподели и „най-добрия урок по патриотизъм”, който е получил от майка си. За нея Джоко Росич разказа, че е българка и и е била негова учителка в началните класове в родната Сърбия. „При една страшна зима, то е горе на границата между бивша Югославия и Унгария, континентален климат, зимите са жестоки, страшни, и ние седим – тогава нямаше парно отопление, кюмбе гори в класната стая… Тя влезе, госпожата, аз така я наричах, и каза: „Деца, искам да излезете на прозорците и да погледнете нещо. И какво виждате?” И ние всички – „сняг, висулки ледени, преспи”. „Не, не – каза – долу погледнете, на улицата.” Ние погледнахме и някой, може и аз да съм бил, каза: „Ами има 5-6 врабчета.” „А – каза – погледнете ги хубаво. А сега се върнете на столовете, на чиновете.” И каза: „За тях исках да ви разкажа нещо. Вижте – има едни птици, дето идват напролет, когато разцъфват овошките, когато цветята започнат да цъфтят – те идват тогава у нас, па живеят известно време, па се размножават, а като забръска към зимата, си отиват някъде на топло. А тези – каза – врабчета, те стоят тука, те тука са родени и тука ще умрат. Те са посинели от студ, те са накокошинени от студ, но тука ще останат!”

Според Джоко Росич третото „ако”, след което ще живеем по-нормално, е „да започнем да говорим за хляба, да говорим за онова, от което се живее”. Джоко Росич обърна внимание на факта, че докато медиите по цял ден се занимават с това къде е Христо Бисеров и ще бъде ли „Хубавото Наде” в Реформаторския блок, стотици българи останали без работа след затварянето на два завода. Джоко Росич недоумява защо не говорим за това как 150 души в Ихтиман и 450 души в Търговище остават без работа, а „по цял ден говорим за Украйна”.

Гостът в рубриката „Толкова ли е трудно да живеем нормално?!” е оптимист за бъдещето на България. „Безкрайни кризи няма, защото История на човечеството и История на икономиката не познава нито една криза, която е траела вечно, няма вечни кризи”, завърши Джоко Росич.

Цялото предаване от 17 декември 2013 г.