„Толкова ли е трудно да живеем нормално?!“, 12 ноември 2013 г.

Харалан Александров гостува в рубриката на “Шоуто на Слави”, която търси отговора на въпроса “Толкова ли е трудно да живеем нормално?!”

Според социалния антрополог събитията от днешния ден са показали, че “правим усилия” да живеем нормално. “Тези усилия идват на тласъци в нашия живот, обикновено минават доста дълги периоди на застиване, на потъване в безвремие, в безутешност и безнадеждност, след което нещо се случва, хората се раздвижват”, коментира Харалан Александров. Според него има логика за това преповтаряне на събитията и тя се базира на “трудността да интегрираме моралното действие в ежедневния живот”. “Всеки трябва да се грижи за морала, то е нещо, което е във всеки от нас. Когато правим нещо, веднага да си задаваме въпроса какви са неговите последици, до какво ще доведе то, да се опитваме да се държим отговорно в малките действия в живота си. Ние си го спестяваме много често, в резултат на което се натрупва твърде много боклук, става непоносим животът, чувстваме се задушени и притиснати, и избухваме, и го изриваме до следващото натрупване”, каза още Харалан Александров. Гостът се съгласи с алюзия на водещия Слави Трифонов, направена по-рано в предаването и допълни, че е нужен “завод за преработване на душевния боклук, който да работи ежедневно”. Експертът в разшифроването на обществените процеси смята, че “няма да се налага да се бием с полицията”, ако “приемаме ежедневните морални дилеми” и ако “ги решаваме по добър начин”.

Слави Трифонов и Харалан Александров споделиха общо мнение, че църквата не е пазител на моралните традиции, каквато трябва да бъде.
Антропологът не открива такъв пазител и в другото социално пространство – семейството. “В България, като всичко друго, семейството е много объркано и тревожно, родителите най-често са твърде заети да оцеляват икономически и са прекалено заети със собствените си отношения във връзката и за жалост са склонни да занемаряват родителските си задължения”, обоснова се гостът.

Харалан Александров вижда резерви за развитие в културния живот на общността и даде за пример читалищната дейност. “Ние имаме доста дълга традиция в самоорганизация за целите на нашето развитие, това далеч не е чуждо на нашата култура”, заяви гостът. Александров обаче вижда резултат от училището и приведе доказателство за непопулярното си твърдение: “Студентите, децата на прехода, идват при нас в университета и както забелязахме – вече са и на площада.” “Не бих могъл с лека ръка да ги обвиня в невежество, те имат друг тип знания, те не са чели книгите, които сме чели ние, от това поколение, но са се научили да се учат в опитите, в движение.”

Харалан Александров изрази възхищението си от студентите, които протестират. Според него те “произвеждат текстове, те разказват това, което става” и “не са просто шумни, а са умни”. Харалан Александров смята, че предизвикателството, което стои пред протестиращите студенти е, “когато влязат в управлението, да са различни от тези срещу които сега протестират”. Затова, по думите му, е много важно “не просто да действаш, а да разбереш какво точно се случва, да дадеш дефиниция на това, което става, да предложиш обяснение на това, което правиш”. Ако студентите съумеят да го направят убедително – това вече е лидерство, категоричен е Харалан Александров.

Гостът в рубриката “Толкова ли е трудно да живеем нормално?!” даде и своята дефиниция за “нормално”: “Да се чувстваме добре и свободни, без да поробваме другите, да намерим модус на действие с другите хора, който не е вертикално ориентирано от позицията на власт, на репресия, на обезценяване, на смълчаване, а е основан на любопитството, на добронамереност, на подкрепа.”

В разговора си със Слави Трифонов Харалан Александров изрази възмущението си от ректора на УНСС, който посъветва студентите, които не им харесва в България, да емигрират. “Това е етиката на гетото, етиката на бедните хора. В гетото нямаш право да бъдеш различен, нямаш право да имаш своя гледна точка, нямаш право да изразяваш мнение, прогонват те. Това е диктат, който казва: “Не можеш да се държиш морално на тази територия. Отидете някъде другаде, като толкова ви се иска!” Според Харалан Александров бунтът на активното, симпатичното, революционното малцинство, както самият той определи студентите, е именно срещу този “диктат”, защото “те искат да бъдат автори на живота си”.

Харалан Александров призна, че не е притеснен за протестиращите студенти, защото, по думите му, те ще се справят, независимо “дали ще се преборят тук или ще отидат някъде другаде”. Неговото безпокойство е “за едни други млади хора, които живеят ден за ден, потънали в безпросветност, опиянения, в голяма степен от алкохол и наркотици”. Според социалния антрополог тези млади хора “не знаят какво да направят с живота си” и тук става въпрос за “проблемна политика”.

Цялото предаване от 12 ноември 2013 г.