Сценаристите за Желю Желев, 30 януари 2015 г.

В памет на първия демократично избран президент на България д-р Желю Желев, починал по-рано днес, говориха сценаристите Иво Сиромахов, Тошко Йорданов и Иван Кулеков.

„Достоен човек, един от малцината, които успяха не само да влязат честно в политиката, но и да излязат честно от нея“, каза за президента Желев Иво Сиромахов. Той изтъкна, че за неговото поколение, поколението на 40-годишните, президентът Желев е бил олицетворение на идеята за демокрация и свобода, наричана някога просто „Синята идея“.

Иво направи паралел с днешните политици, задавайки редица въпроси: „Колко от днешните политици имат неговия морал, неговото разбиране за чест и достойнство, неговата смелост да казват истината, дори когато тя ще им донесе само неприятности? Колко от днешните политици разбират изобщо смисъла на думата “демокрация”? Колко от днешните политици са били преследвани заради идеите си, така както Желю Желев беше преследван от комунистическата власт заради книгата си “Фашизмът”? Колко от днешните политици, след влизането си във властта, са останали толкова бедни, колкото са били и преди властта? Колко от днешните политици имат авторитета на президента Желев? Колко от тях заслужават уважение?“

Иво Сиромахов изрази мнение, че, ако според клишето идеите живеят по-дълго от хората, то за съжаление, със смъртта на президента Желев си е отишла и идеята, че българската демокрация може да бъде честна, справедлива и почтена. В отговор на въпроса на Слави дали пък светът не е станал по-прагматичен, Иво коментира, че по-скоро за онова поколение на политици, в началото на 90-те, политиката не е била професия, а кауза. „Днес като че ли си отиде последният идеалист“, с тъга отбеляза Иво Сиромахов.

Тошко си спомни, че Желю Желев става президент във времето на предаванията „Ку-ку“ и „Каналето“, в които Стефан Рядков играе неговия образ и вместо да се обиди, президентът Желев дори кани актьора в Президентството. „За съжаление, президентът Желев е единственият държавен глава от последните години, който е честен, морален и с интелектуален капацитет“, каза още Тошко. Той припомни, че още при първото си гостуване в шоуто Желю Желев е заявил, че Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ), сега СЕМ, сам по себе си е вреден. „Президентът Желев и човекът Желю Желев, винаги е бил с ясно изразена непоносимост към цензура“, заяви Тошко и даде да се разбере, че винаги когато в шоуто е имало шеги с него, той го е приемал човешки.

„Това е единственият човек в политиката, когото аз познавам, на когото властта не уби чувството му за хумор“, сподели Иван Кулеков и разказа случай от 1990 година, когато той и Христо Бойчев са кандидат-президентска двойка. Тяхното участие било на шега, но все пак реално и те били обвинени, че искат да саботират кампанията на Жельо Желев, да вземем от неговите гласове. „Той изпрати петима души от своя екип да се подпишат в наша полза“, спомни си Кулеков и каза, че това може да бъде направено само от широко скроен човек, демократ и с чувство за хумор.

Иван Кулеков разказа и друг случай, при който бил в кабинета на президента Желев – с фотьойла, на който е стоял Тодор Живков, с „червените“ телефони – обстановка, която му дава ясното усещане за „огромната сила на властта“, която е имал Желев. „Но това по нищо не личеше“, каза Кулеков и добави, че Желю Желев, въпреки огромната власт, е продължил да бъде обикновен човек.

Ето какво още си спомни Иван Кулеков за президента Желев: „За мен има един върховен миг в неговата политическа биография. 14 декември 1989 година се смята за деня на несъстоялата се българска демократична революция. Тогава десетки хиляди се бяха събрали пред Народното събрание и искаха отмяна на член 1 на Конституцията, който определяше ръководната роля на комунистическата партия. Напрежението ескалира с всяка минута, президентът Петър Младенов каза известната фраза „По-добре танковете да дойдат“ и изобщо беше много напрегнато и непредвидимо. Години след това в едно интервю, може би в последното си интервю, д-р Желев разказа, че тогава хора от ръководството на СДС са настоявали да се пролее малко кръв. „Колко малко? – попитал ги Желев. – И кой ще спре тая кръв, като почне да се пролива. И по какво ще се отличаваме от другите, които убиваха хора заради политическите им убеждения“ – и след това прави всичко възможно да предотврати сблъсъците пред Народното събрание.
Това е моментът, от който демократ-екстремистите, същите, които по времето на комунизма бяха партийни секретари или обикновени лумпени, започнаха да наричат д-р Желев „предателят Желев“. Започнаха да наричат предател човека, който беше изселен от София заради дисидентската дейност в продължение на 7 години, човекът, който пръв в България написа, че комунизмът е равен на фашизма, човекът, който с риск за живота си говореше по радио Свобода Европа, докато мушмороците го слушаха завити под пръдливите си юргани.
Опасно е да се правят исторически паралели, събитията в една малка държава като България винаги изглеждат малки, в сравнение с аналогичните събития в други държави, личностите също изглеждат по-малки, но това не е така. Това, което направи на 14 декември 1989 г. д-р Желев за българския народ, мога да го сравня с това, което направи Нелсън Мандела за народа на Южна Африка. Наложи разума над слепия гняв и спря братоубийството. Какво по-човешко и по-велико от това!“

В края на разговора си със сценаристите Слави пусна кратък видео материал с фраза от гостуването на президента Желев в шоуто на 15 януари 2001 година. Фраза, която, по думите на водещия, със същия успех можеше да бъде казана от президента Желев и вчера:
„Идва време, когато интересът измества идеала. Борците за идеали биват измествани от борци за интереси. Ние сме на този етап, когато тези, които се борят за интереси, са на власт.“

Вижте цялото предаване в памет на президента Желю Желев, от 30 януари 2015 г.