Първите петима финалисти показаха България през своите очи

17 юни 2010 г.

Този четвъртък започна Големият финал на „Добре дошъл в България”. Часове делят чужденците от момента, в който един от тях ще спечели Голямата награда – традиционна българска къща, както и допълнението към нея – професионален курс по голф в едно от най-красивите места, където може да се практикува този спорт в България – Блек Сий Рама. Там победителят, заедно със своята половинка, ще си почива и ще се учи да играе голф една седмица.

С началото на изпълнението на задачата от първия чужденец в четвъртък започна и оценяването на финалистите от зрителите на адрес http://welcome.slavishow.com . Там всеки зрител може да оцени участниците само по веднъж. Оценката на зрителите ще бъде 50% от крайната оценка на участника – тя ще бъде добавена към общата оценка на участниците от журито и така ще се получи крайното класиране.

Последната задача, която финалистите в „Добре дошъл в България” изпълняват на Големия финал, се нарича „България през моите очи”. В тази своя задача чужденците представят България, такава, каквато я виждат, разбират, познават и чувстват.

Първата финалистка, която се изправи пред журито и зрителите в четвъртък, беше американката Линдзи Солтцгивър. Ето какво каза тя за България:
„България… Какво да кажа за една страна, която ми даде повече от колкото аз бих могла да й дам? Това е България през мойте очи, през всичките ми сетива.
България е хората й.
Хора, които са оцелели векове подтисничество само с хумор, музика, поезия и близки да ги окуражават…
Хора, които добре познават себе си, но не винаги искат да видят доброто в другите около тях…
Хора, които намират радост в най-малките неща – разходка с приятели, една бяла, пресна печурка в ливадата, всякакво оправдание за купон…
България е труден начин на живот. Живот все още на несигурност, разочарование и чисто оцеляване, който накара хората да се адаптират по различни начини.
От момчето, което лови пъстърва с вилица, за да храни семейството си, до мъжът, който убива риби с ток за да се чувства мъж…
От политикът, който краде, до бедното семейство, което дава последната филия хляб на гладен гост…
От тези, които не искат да видят красотата на живота, до тези, които напълно се обвиват в нея.
България е земята й, и връзката между земята и хората… Зеленчуковите градини, виното и ракията, билките, розите, гъбите, меда, хумата, горските плодове, реките, пещерите, планините и морето… Българите се нуждаят от земята… Нека не забравяме, че земята се нуждае от нас.
Аз те познавам, България, и знам, че ти е тежко, но се усмихни и вярвай – както аз вярвам, – че най-доброто ни предстои.”

След това Линдзи представи Валя Балканска, която изпя „Излел е Дельо хайдутин” в съпровод на гайдаря Петър Янев. Ето как американката описа какво почувствала, когато за първи път чула тази песен: „Видях моите гости на концерт в Пловдив през първия ми месец в България. Затворих си очите и се влюбих в България за пръв път. Те за мен представляват всичко, което е България и което не е Америка.”

Евгени Димитров-Маестрото благодари на Линдзи за подаръка, който е направила на всички, като е представила емблемата на България – песента „Излел е Дельо хайдутин”.
„Мисля, че Линдзи наистина е усетила българския дух и за мен е огромно удоволствие и чест, че тя живее сред нас”, каза Иво Сиромахов.
„Тя сглоби един пъзел от малките неща в живота, които направиха голямото й сърце, което обича България”, беше мнението на Филип Станев.
Христиан Ночев каза: „Отдавна не бях чувал толкова хубави думи, казани за България. Ще ми се да вярвам, че нашите сънародници по същия начин чувстват България, както тя я чувства”.
„Тази песен, която чухме, не представя България. Тя представя постиженията на човешката цивилизация в цялото нейно съществуване.” – заключи Иван Кулеков.
Оценката на журито за Линдзи Солтцгивър беше 6,00.

Ето как македонката Дияна Миликевик описа каква е България в нейните очи:
„Преди да ви кажа как аз реших да дойда в България и как я виждам през моите очи, трябва да ви споделя, че не ми бе никак лесно да дойда тук.
Когато казах на приятелите си, че съм решила да уча в София, всички ми казаха: „Ти арна ли си, ма? Луда ли си? Как ще ходиш в България, там хората са лоши и ни мразят!”
За няколко месеца обаче разбрах, че хората тук не са лоши, дори напротив – приветливи и дружелюбни, които ме посрещнаха с „Добре дошла в България”.
Затова на всички вас искам да кажа:
Благодаря, добре заварили!”

След това Дияна представи видеоклип, в който със снимки показа как е видяла България за тези няколко месеца откакто е тук. Там Дияна обърна внимание, че според социологическите проучвания българите са най-недоволни от живота, но истината е, че умеят да му се наслаждават. Изводът на Дияна бе, че „колкото и трудно да им е понякога, в България българите си имат всичко.”

Коментарите от журито бяха, че Дияна е била много чаровна, емоционална и искрена по време на представянето си. Филип Станев разказа, че Дияна е имала здравословни проблеми преди финала, но ги е преодоляла и се е концентрирала, за да не й проличи. Иван Кулеков обобщи, че Дияна е показала своя свободен дух: „И в този смисъл тя е много повече македонка, отколкото всички македонисти в Македония”. Оценката на журито за Дияна Миликевик беше пълно шест.

Тунизиецът Уалид Бен Мустафа представи България с притча:
„Добър вечер, уважаеми зрители. Аз от почти 13 години живея в България и мога смело да кажа, че съм усетил българската душевност. Единствено тук видях на по-малко от сто метра една от друга – джамия, църква и синагога. А аз съм бил в много страни.
Бях чул преди време една притча, която според мен препокрива и моята философия за българина и моя поглед за България:
„Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек го видял и се спрял. Стоял той с часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата така и не излизала. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и решил да помогне на пеперудата. Взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперудата излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне до края на живота си.”
Човекът, в желанието си да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е било необходимо на пеперудата, за да може крилата й да се разгърнат и така тя да може да полети.
Та така е и с българите. Те никога не биха били толкова силни, колкото са сега, ако през многовековната си история до сега не бяха минали през толкова много трудности и никога не биха могли да съхранят традициите си и самоличността си, и никога нямаше да могат да полетят.
Искам да кажа най-важната част от българския химн, за мен, като чужденец: „ти си земен рай”. Вярно е, че България е рай, аз я обичам и искам да перифразирам един арабски писател: „България не е земя, на която живея, а е земя, която живее в мен.” След това Бен представи танцьорите Диляна Назърска и Петър Стоянов, които танцуваха Тракийска ръченица.

Ето какво беше мнението на Иво Сиромахов: „Уалид много се вълнуваше тази вечер, както и по време на всички останали задачи. Всичко, което се случи тук с него, премина през сърцето му.” Евгени Димитров беше впечатлен, че Уалид е излязъл от предварително начертания сценарий и допълни, че ще запомни завинаги цитата от арабския писател. Оценката на Уалид Бен Мустава беше пълно шест.

Гвинейката Айсату Диало влезе в студиото с две деца под ръка – Мартин и нейната дъщеричка Фатима, и каза:
„Вие българите имате много неща, с които да се гордеете – имате Черно море, имате планини, имате славна история. В моите очи обаче най-хубавото нещо в България са децата. Затова при мен тази вечер са две българчета. Често очите ми са тъжни, защото навън децата не са много. Ще ви кажа нещо – по-голямата част от децата в Африка живеят в бедност. Дневната заплата в моята родина Гвинея средно е 3 долара. Какво искам да кажа? Много български семейства си остават с едно дете. А тук вие, българите, имате възможността да отгледате повече щастливи деца. Скъпи българи, правете деца, нека парковете се огласят от децата така, както стадион се оглася от вувузела!
Вие, българите, ми харесвате и защото сте много емоционални. И повечето от вас се раздават в това, което правят. Тази вечер съм поканила един такъв българин и аз много го харесвам – представям ви Веселин Маринов!”

Веселин Маринов изпълни песента „За теб, Българио”, с което завърши представянето на Айсату Диало в Големия финал. Иво Сиромахов каза, че освен от богатите народи, ние, българите, имаме на какво да се научим и от по-бедните народи – повече човещина. „Айсату вече шест години продължава да живее с илюзия за България и аз се възхищавам на това, защото само човек, който има илюзии, може да бъде щастлив.” Айсату Диало получи от журито пълна шестица за представянето си на Големия финал.

Австриецът Ервин Линдбихлер започна изложението си така:
„Здравейте, много мислих как да представя България днес. И понеже в Западна Европа всеки смята тази страна за изостанала, аз ще я представя с помощта на ирония. Много се радвам, че участвам в шоуто “Добре дошъл в Австрия”. Това е огромна чест за мен – българинът Ервин Линдбихлер. Сега искам да ви представя моята страна.”
След това Ервин показа следните снимки – стар панелен блок, препълнени кофи за боклук, разрушена къща и улично куче. „Всичко това е България – обясни Ервин и продължи – А сега, скъпи австрийци, ще ви покажа нещо познато. Последваха красиви снимки от Боровец, Черно море и Царевец, за които Ервин каза: „Това също е България.” Австриецът продължи така: „Сега сигурно се чудите коя е истинската България – тази с дупките по улиците и с порутените къщи или тази с красивата природа. Аз ще ви кажа. Истинската България е в моите очи. Затова сега искам да ви представя едни хора.”

Ервин покани в студиото най-близките си български приятели – Марго, Киро, Блажко, Георги и леля Ласи: „С тези хора не сме израснали заедно, не съм ходил с тях на училище, нито живеем в един и същи блок. Но те са истински приятели. Така че, ако ме питате как виждам България – ето така я виждам. Тези хора са нейната душа със сърцата и любовта си. Те са моите десет очи, през които виждам България като моята нова родина.”

Журито остана безмълвно след това представяне и оцени Ервин най-високо – с пълна шестица.

В петъчната вечер ще се представят останалите петима финалисти, след което ще стане ясно и кой е победителят в “Добре дошъл в България”.