Проф. Йорданка Семкова, 12 април 2017 г.

На 12 април, Международният ден на авиацията и космонавтиката, гост в „Шоуто на Слави“ беше проф. Йорданка Семкова от Института за космически изследвания и технологии към БАН.

Проф. Семкова разказа подробности за мисията „ЕкзоМарс“, по която работи и нейният екип. Целта на „ЕкзоМарс“ е изследване и изучаване на планетата Марс, което цели да се разбере повече за произхода и еволюцията на Слънчевата система и на Земята. Според Семкова широко рекламираното заселване на Марс „няма да е в никакъв случай близка задача, ако изобщо стане някога – защото условията на Марс са крайно неблагоприятни за живота на човека“.

Проф. Семкова и екипът ѝ са изработили дозиметъра на космическа радиация Люлин-МО, който в момента е в орбита около Марс на борда на спътника TGO. Първият български космически дозиметър е изработен за научната програма на втория български космонавт Александър Александров през 1988 г. и е летял на пилотираната космическа станция МИР в продължение на 7 години, разказа Семкова. „От тогава множество такива дозиметри са произведени и са използвани в космоса – на Международната космическа станция, на автоматични станции около Земята, при полети до Луната“, обясни още Семкова. Именно поради добрия опит в изработването на космически дозиметри, България е поканена да участва в проекта „ЕкзоМарс“ със създаването на новия Люлин-МО, който е част от руски неутронен детектор на борда на спътника „ЕкзоМарс“. В студиото беше показан и прототип на изделието, което в момента лети до Марс.

Данните от дозиметъра на космическа радиация показали, че около 70 процента от максимално допустимата доза за космонавти и астронавти (която е стотици пъти по-голяма от дозата, която ние получаваме на Земята) ще бъде получена само по пътя до Марс и обратно: „така че за пребиваване върху Марс на хората не им остава много време – около година, година и половина максимум“. Именно това е една от причините, поради която според Семкова не може да се говори за скорошно заселване на Марс.

Голямата доза радиация в космоса е една от причините космонавтите да прекарват ограничено време на Международната космическа станция – между 6 месеца и малко над година. Освен радиационните облъчвания има и друга причина за това – загубата на костна маса при безтегловността.

На въпрос какво трябва да се случи, за да има България отново космонавт, професор Семкова отговори: „За жалост в момента в науката в България не се инвестира. В частност и в космическите изследвания от българска страна не се инвестира. Ние оцеляваме и успяваме да правим нещо, благодарение на международното сътрудничество. И, слава богу, от миналата година България подписа протокол за европейска кооперираща страна с Европейската космическа агенция, което ни дава възможност да участваме в дейностите на Европейската космическа агенция. Разбира се, това е срещу вноска от страна за България. И това за нас е глътка въздух в момента. Но иначе от година на година финансирането на Българската академия на науките е все по-зле и по-зле“.

Цялото предаване от 12 април 2017 г.