enbg

Проф. Андрей Пантев: Най-сетне стана нещо истинско

6.3.2013 | коментара

Професор Андрей Пантев гостува в „Шоуто на Слави“ в деня, обявен за национален траур заради смъртта на Пламен Горанов, който се самозапали на 20 февруари пред общината във Варна. Според Пантев тази случка е трагична, но истинска и е създала благородна психоза, при която в началото хората не са можели да повярват какво се е случило: „Изведнъж виждаш един човек, без да декларира, без да се експонира, просто го прави. Най-сетне стана нещо истинско. Макар и толкова трагично, че е сравнимо само с онези, които са загинали за едно отечество, което по-късно се оказа неблагодарно към тях.“

Относно начина, по който рефлектира тази постъпка в обществото, Пантев каза следното: “Най-после усетихме една особена тръпка на спазъм, на разкаяние, че сме такива. И най-сетне, никой не дръзна да се пошегува с тази саможертва. Когато Списаревски торпилира във въздуха летящата крепост, на другия ден по софийските кафенета се е разправяла и тази версия – този глупак се удари без да иска… Така че, слава Богу, поне в този съдбовен час, никой не си позволи досега да си прави разни словословни упражнения в критицизъм.”

Пантев цитира интервю на британски журналист с Майка Тереза, в което тя на въпроса – кой е виновен за глада по света, отговаря: „аз и вие“.

Пантев обърна внимание и върху „заслугата и вината на електората“ за случващото се в България: „Посланието в тази смърт е всеки от нас да си помисли преди да върши нещата, а не след това. Нашият дълг е да пресяваме през филтъра на този мъж сегашните ни възприятия към мними спасители и пророци.“ Професорът посъветва да се вземат под внимание подмяната на хората, които са започнали уличните протести с другите, които очакват да се възползват от тях: „Няма диктатор, тиранин или шмекер, който да няма някаква обществена подкрепа и това е драмата на съвременния уличен бунт. Защото често пъти той започва спонтанно, или леко организирано, но след това тези, които са го започнали остават в сянка и го довършват пресметливите тарикати, които много добре инкасират своите жертви, оставяйки онези, които са били с тях в тази драма на безпомощност, в която са днес.“

Пантев си пожела в бъдеще да престане равнодушието към несправедливостта и неравенството в страната ни, да се спре презрението към бедните и отблъскващо преклонение към богатите. „Кой ще стане елит не е само въпрос на политика. Кой е културният елит? Кой е научният елит? Кой е художественият елит? Политическият елит не може да бъде оазис сред пустинята или пустиня сред оазиси. Трябва да има такъв климат, такъв принцип, че богатият заслужено е богат, само тогава, когато знаеш как.“, завърши Пантев.

Цялото предаване от 6 март 2013 г.