enbg

Линдзи се радва, че е на място, където може да помогне

9.6.2010 | коментара

9 юни 2010 г.

Желанието за нещо различно, да научи нещо за света извън нейния свят, довело Линдзи Солтцгивър от Лас Вегас, САЩ в Кюстендил, България. Линдзи увери, че не е избягала оттам, не е извършила нищо нередно, а просто е човек, който живее цял живот за да научи нещо ново.

Хората навсякъде са си хора, това разбрала Линдзи от престоя си в България. Тя признава, че е видяла и съвсем друг начин на живот, в който хората понякога просто оцеляват, не са амбициозни като американците, но все пак има много надежди, които не биват чувани.

Линдзи се занимава с благотворителност – нещо, което от малка иска да прави. Защо точно в България – казва, че тук чувства, че е на място, където може да има ефект от усилията й. Тук организацията, за която работи, е свързана с деинституционализация – закриване на големи институции и създаване на алтернативни услуги за хора, които са били в домове. Те се занимават с деца и младежи с умствена изостаналост от дома в Горна Козница.

Когато се закрива един дом, една институция, има няколко опции, обяснява Линдзи:

1. Децата да се върнат в собственото си семейство или при роднини. Това е най-доброто, но е много трудно – казва тя, – тъй като има много малка подкрепа за семейства с деца с увреждания в България.
2. Осиновяване – все още е малко и повече се прави от чужденци.
3. Приемна грижа – едно семейство приема едно дете, но не го осиновява, детето живее в семейната среда, но има връзка и със своите родители – тази услуга е решена много добре в Щатите, по думите на Линдзи.
4. Малки групови домове – това е, с което те се занимават в Кюстендил и Бобов дол.

В организацията са няколко чужденци и няколко българи, разказва Линдзи – шефът й е ирландец, има още американец, украинка, трима българи, а директорите са от Нова Зеландия.
„Ние сме добронамерени. Не сме туристи, също живеем тук и искаме да виждаме промяна. Няколко от нас имаме лични причини да искаме да се занимаваме с това. Ние сме за закриване на всички домове, на всички места, където се събират много деца на едно място – това е вредно за развитието на едно дете. В тази сфера има много място за развитие, и затова работим в България.” – разкри същността на организацията Линдзи.

Запитана какво мисли за нас българите, Линдзи каза, че ни намира „наистина много чувствителни хора – това може да води до добро, и до зло”. Според нея българите много дълбоко чувстват, но понякога това се изразява по непозитивен начин – „като виждат, че някой има по-добър живот, те ревнуват или завиждат. Но от другата страна – те като обичат един човек, приятелите си, семейството, наистина ги обичат, което е много впечатляващо.”

Авантюризмът на Линдзи не е случаен, стана ясно от разказа й – като малка е играла ръгби, а на 18 години заминава за три месеца в Аляска да чисти сьомга, живеейки без ток и вода. На 22 години отново работи в Аляска. Признава, че при първия й престой в това сурово място за пръв път почнала да открива света около нея – за пръв път била много далече от дома, при това сама. Това е и първият й опит да живее самостоятелно.

Линдзи признава, че много й липсва американското й семейство. Те дошли през 2005 г. за две седмици и били очаровани. Сега имало идея да дойдат и Линдзи със съпруга си да направят църковен брак, но малко отложили събитието. Линдзи още не е кръстена, затова обмисля варианта да приеме Християнството от Православната църква.

Компот от череши, направен лично от Линдзи, бе първата изненада за Слави. „Ти ме попита дали мога да правя компот от череши – ето ти го!” – обясни избора си американката. Вторият подарък за водещия беше билет за баня и теляк за кюстендилските минерални бани, „които лекуват много неща, включително счупени крака”. Третият подарък бе свързан с желанието на мнозина да свържат Слави с жени. Подаръкът, извисяващ се от саксия, Линдзи анонсира така: „Това няма да ти се кара, няма да те контролира, няма да ти готви мусака, за съжаление, ама е кюстендилска слива”.

Предпоследната изненада бе свързана с любовта на Слави към историята. Към записа на Ванче Михайлов от ВМРО, който Слави вече има, Линдзи прибави и много рядък запис на брата на Ванче Атанас Михайлов, който говори за ВМРО. Много малко хора имат записа с интервюто, направен през 1992 г. от бъдещия кръстник на Линдзи, обясни тя.

И за финал Линдзи подари на Слави „Под игото” на английски – книга, която прочела преди да дойде в България, за да научи нещо за страната ни и въпреки, че книгата й дала погрешна представа какво да очаква, тя призна, че е много ценна за нея.

За представянето на Линдзи Солтцгивър Иво Сиромахов изрази мнение, че има много хора, които живеят в мрака на безизходица и някакво отчаяние, но дори и в най-страшния мрак идва светлина, и Линдзи е от хората, които носят тази светлина. Евгени Димитров призна, че всеки път открива нови неща в Линдзи – все по-добри и по-красиви. Филип Станев бе категоричен, че Линдзи трябва да бъде илюстрация на думите космополит, хуманист и авантюрист във всяка една енциклопедия.

Светослав Митев обяви, че няма да даде оценка за Линдзи като човек и за дейността, която върши в България, както и за подаръците, поднесени от нея с вкус. Представянето й не било на ниво като преди – каза Митев и добави, че тя е била много притеснена, а при внимателното следене на езика на тялото й, той забелязал на два пъти, че не е била и напълно искрена. Последва и съвет от него, че на въпроса какво мисли за българите, може би е трябвало да отговори това, което мисли. Оценката на Светослав Митев беше 4, останалите от комисията вдигнаха шестици и така крайната оценка за Линдзи бе 5,60.