Лиляна Павлова, 29 септември 2014 г.

В седмицата преди извънредните парламентарни избори в “Шоуто на Слави” гостуват представители на водещите политически сили, които според социологически данни имат шанс да влязат в парламента. Покани към тях бяха отправени в ефир и чрез официални писма. От 29 септември до 3 октомври в шоуто гостуват представители на онези партии, които приеха отправените покани.

В понеделник гост в „Шоуто на Слави“ беше представителят на ГЕРБ – Лиляна Павлова. В първата част на предаването тя отговаря на въпросите на Слави Трифонов, а във втората отговаря на въпросите на сценаристите Тошко Йорданов, Филип Станев и Ивайло Вълчев.

В началото на своето гостуване Лиляна Павлова заяви, че не се чувства странно да бъде гост в предаването. „Аз нямам притеснение от критики“, каза тя.

Влизането си в политиката Лиляна Павлова определи като „интересна история“ и разказа за своя професионален път: „1999 г. започнах в Министерството на регионалното развитие, откъдето по определени причини 2001 г. напуснах и отидох в Министерството на финансите, където работих 8 години. Когато си тръгвах от Министерството на регионалното развитие, казах: „О, аз повече никога няма да се върна тука“, но така се случи – август 2009 г. не само, че се върнах, но се върнах и то на доста сериозна позиция: заместник-министър“.

Лиляна Павлова признава, че доскоро трудно се е възприемала като политик: „Бях поканена лично от тогавашния министър (б.а. на регионалното развитие) и настоящ президент Росен Плевнелиев в екипа му именно защото съм технократ, експерт в управление на европейските фондове. Завършила съм международни икономически отношения първо, след това публична администрация, европейска администрация и управление на еврофондове и след това имам докторска степен по икономика. (…) И той ме покани, защото търсеше в екипа професионалисти, експерти, които да се заемат с еврофондовете, и то да покрият целия ресор на международно сътрудничество, управление на европейските фондове, тогава България все пак е в пика на усвояването като нова страна-членка на новите фондове, а това е нещо, с което съм се занимавала 10 години“. След кандидатурата на Росен Плевнелиев за президент, Лиляна Павлова (по решение на тогавашния министър-председател Бойко Борисов) става министър на регионалното развитие.

За периода си като министър казва: „Много е различно, знаете ли? Не съм си представяла, че е толкова различно. Когато си заместник-министър – да, водиш политически кабинет и политическо ръководство, но аз се занимавах с доста, бих казала, експертна работа в този момент, защото управлението на еврофондовете изисква експертиза. А това е нещо, от което разбирам. Съжалявам, ако звучи нескромно, но наистина в това много съм се обучавала, работила съм много за това“.

На въпрос на Слави Трифонов дали един заместник-министър има по-малко отговорности от тези на министъра, Лиляна Попова отговори: „Има много голяма отговорност – отговорността ми (б.а. като заместник-министър) беше за 4 милиарда. Както и да го погледнем, това са всички европейски фондове.“

Лиляна Павлова обясни, че когато е станала министър на регионалното развитие, нещата са се променили за 24 часа: „Защото влизаш директно под светлината на прожекторите, взимаш политически решения и експертното в теб трябва леко засега да се спре за момент и да вземеш и политически решения, които все пак трябва да са и в посоката на цялостното управление на партията“.

Твърди, че високият пост не я е притеснил: „Аз нямам притеснения, нямам страх да взимам решения. (…) Дори да е грешното – ок, признаваш грешката, променяш го и продължаваш“.

На свой ред Слави Трифонов попита: „Сега сте всъщност политик. Какво общо има това с вашата професионална подготовка?“. „Напротив, има“, отговори Лиляна Попова и добави: „Защото, включително и сега, макар и в опозиция в парламента, това беше основното, с което се занимавах – комисията по регионално развитие, комисията по управление на еврофондовете. През цялото време съм следила изцяло, и то детайлно, включително експертно, цялостния процес да видя как ще се случат нещата. Преговорите за новия програмен период, които за съжаление замряха (…), законодателството, защото имаше много важни промени, които да се случват и в регионално развитие, и водна инфраструктура, и условностите, които има към България като изисквания, за да вървим напред. (…) Надявам се, че успявам все още да съчетавам експертното, разбира се, с политическата позиция, която заемам“, каза Лиляна Павлова.

Слави Трифонов попита Лиляна Павлова не е ли лидерска по своята същност партия ГЕРБ. „Лидерска, да, но имаме експертиза, това е много важно, защото експертизата е това, че е дадено доверие на хора-експерти, не толкова политици“, отговори бившия вицепремиер и направи уточнението, че по време на тяхното управление, въпреки, че е имало позиция и визия по даден въпрос, е имало и вслушване в аргументите на експертите: „И на мен много често ми се е налагало да излагам аргументи. Защо нещо трябва или не трябва да се случи, когато човек може да даде убедителни аргументи, винаги съм получавала подкрепа. Не мога да се оплача в това отношение“.

На друг въпрос на водещия дали не й е било по-трудно с характер на лидер (Бойко Борисов), който говори от първо лице, Лиляна Павлова отговори, че дори напротив, защото „той е, човек, който взима бързи решения и слуша аргументите“.

На въпроса защо са бойкотирали много пъти миналия парламент, като не са влизали на заседания, Лиляна Павлова отговори, че бойкотът им е бил в отговор на липсата на чуваемост в парламента: „Когато имаше едно самозабравяне, че държат властта във всичките й форми. В един момент не те чуват и единственият начин е да направиш нещо агресивно, малко да се разтърсят.“ Бившият вицепремиер продължи като изтъкна, че и тази тактика на бойкот се е оказала неефективна: „С нас и без нас – приемат си закони, безумни решения се взимат, заграждат си се. Почват да си разпределят… Дойде им дюшеш в един момент, че ни няма, за да си вземат Тройната коалиция със златния пръст, да си вземат такива страшни решения и промени в закона… Още берем плодовете на това…“

На свой ред Слави зададе въпроса не се ли задава нова тройна коалиция със златен пръст сега, имайки предвид, че вероятно няма да могат сами да управляват. На това Лиляна Павлова отговори отрицателно. По думите й, партия ГЕРБ няма за самоцел да управлява на всяка цена. Тя каза още, че посоката, в която работят към момента е такава, че няма да управляват, ако нямат необходимия брой депутати. Все пак Павлова конкретизира така: „Ако не получим това мнозинство. Едно е да получиш 117, да не ти достига малко, тогава да поканиш и да кажеш към останалите „Подкрепете ни! Дайте шанс да стабилизираме държавата в името на държавата!“ На забележката на водещия, че и предишния път така са управлявали, Лиляна Павлова отговори, че ако имат 105 или по-малко депутати, „тогава къде да тръгваш да управляваш?!“ Тя добави също, че при сегашните си срещи с избирателите успокоява хората, чийто първи въпрос обикновено бил – „Нали няма да се коалирате с БСП и ДПС?“

На уточняващ въпрос на Слави, дали ако нямат нужните места, ще предоставят управлението на следващата политическа сила, Лиляна Павлова отговори, че това е тяхната позиция сега, но не могат да предвещаят какъв ще е резултатът. Тя добави, че от ГЕРБ са готови да носят отговорност за самостоятелно управление, дори на правителство на малцинството, с министър-председател техния лидер Бойко Борисов.

„Сега не ви ли е страх, че с тази ситуация в Енергетиката, НЕК и това видимо необходимо поскъпване на тока и то доста високо, ще ви се отрази пагубно на вас? Вашият лидер може пак да казва, че всички са виновни от предишното управление?“ – поинтересува се Слави. – „Сега казваме нещо различно обаче – отговори Лиляна Павлова, – че сме готови и с непопулярни мерки, ако трябва, защото има много неща, които трябва да се случат, а те не са най, как да кажа – няма да се харесат на всички задължително, но те са важни в дългосрочен план. И пенсионната реформа и стабилизирането на сектор енергетика, където цената трябва да е пазарна, където трябва да подкрепим тези, които не могат да я заплащат, а не изкуствено да държим цената надолу и за сметка на това да трупаме не милиони, милиарди задължения.“

Сценаристите Тошко Йорданов, Филип Станев и Ивайло Вълчев зададоха своите въпроси на Лиляна Павлова.

Филип Станев постави пред Лиляна Павлова въпроса дали някога е ползвала връзките и протекциите на нейни роднини комунисти в образователния или професионалния си път. В подкрепа на питането си сценаристът изложи следните факти: „Вие произхождате, както се казваше навремето, от славен род – дядо Ви Георги Павлов е бил партизанин от отряда „Чавдар”, член на централния комитет на Българската комунистическа партия, а баща Ви – професор доктор Павел Павлов е бил, нека да го кажем, дясна ръка на Дончо Конакчиев, който беше строителен министър в правителството на Жан Виденов. По-късно, когато силната икономически групировка Мултигруп създава Варненския свободен университет, баща ви – разбира се – като уважаван преподавател е сред първите, които преподават там, заедно с Нора Ананиева, Георги Близнашки, Велко Вълканов. А ректор на Варненския свободен университет по онова време е госпожа Ана Недялкова, която е бивш преподавател в партийната школа на ЦК на БКП.“ Станев попита Павлова дали някога е ползвала връзките и протекциите на нейни роднини комунисти в образователния или професионалния си път.

В отговор Лиляна Павлова заяви, че познава и е изключително горда със семейството си, с фамилията си. „Освен че съм горда от фамилията Павлов, която нося, моят дядо, освен това което изредихте и като министър на химията в този момент е бил и народен представител от Стара Загора. И аз само мога да се гордея, че толкова години по-късно аз също съм издигната за кандидат народен представител от Стара Загора.“ Павлова допълни, че при срещите си с избиратели в момента срещнала живи хора, които помнят дядо й. По отношение на връзките и протекциите тя обясни, че не й се е налагало да ги ползва по няколко причини: „първо, защото не смятам, че са ми били необходими; второ, защото – както вече уточнихме моята възраст и времето, в което съм учила висше образование, това е след 1989 година, когато времената бяха различни.“ Павлова уточни и факта, че майка й е рускиня и тя е учила в руско училище.

Тошко Йорданов каза, че е прочел програмата на ГЕРБ за 2014 година, след което се върнал към обещанията на партията от 2009 година: „Задавам си следния въпрос: мога ли да ви вярвам на новата програма, защото политиците като напишат нещо, би трябвало след това да видим какво са направили. Вие не може да кажете, че между 2009 година и 2013 година не сте били във властта, защото бяхте министър от 2011 година. Да речем, в програмата на ГЕРБ от 2009 година, в сектор енергетика, пише: “Създаване на ефективен енергиен пазар, прозрачност на държавните енергийни дружества, съчетани със засилена защита на правата на потребителите“. Как това нещо се връзва с Димитър Стефанов-Каратиста, член на надзорния съвет на ЧЕЗ със заплата 35 хиляди лева? Как се връзва с това, че за 3 години ГЕРБ са присъединили 128 пъти повече соларни, 2 пъти повече водни и 3 пъти повече вятърни мощности от предишното управление на тройната коалиция? Сега токът, който ще ни скочи първо с 10 процента, после с още 10 и там до където стигне – една огромна част от това се формира именно от тъй наречените възобновяеми енергийни източници. Как, това което сте написали в програмата за сектор енергетика се връзва с това, което се е случило после?“

Лиляна Павлова отговори, че законът, с който държавата е позволила и стимулирала въпросните възобновяеми енергийни източници, е приет през 2006 година, по времето на тройната коалиция: „Вие казвате присъединено по наше време. Да, но първо, това е законът, който действа към 2009 година и второ, законът се приема през 2006 година, през 2007 година започва подготовката на тези проекти за реализация. Вие знаете, че за реализацията на такъв проект трябват две години и идва моментът на присъединяване. Те са спазили закона, имат договори за присъединяване на 800 лева, спазили са строителните норми и идват с готов договор за присъединяване и строителни книжа, които отговарят на изискванията. Вие как смятате – че трябва да нарушим закона и да не ги присъединим? Но това не е защото ние сме казали това да се случи – напротив. Да, присъединяваме тези, които са спазили закона, приет и удобно подготвен от тройната коалиция, но постепенно, в рамките на мандата, от 800 лева, тази цена е намалена на 100 лева, за да спре това грандиозно източване.“ Тя допълни, че приватизацията на енергийните дружества е дала много по-голямо отражение върху цената на тока, отколкото зелените и възобновяеми енергии.

Ивайло Вълчев сподели, че наблюдавайки пропагандата на партиите преди изборите остава с впечатление, че този път никой не иска властта на всяка цена. От друга страна, това не може да се съчетае с нещата, които казва лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов – че ще има голяма криза, ако не се състави правителство бързо. „Къде по средата е истината за това, което искате?“, попита Вълчев. Според Лиляна Павлова противоречие няма. Тя каза, че ГЕРБ не иска властта на всяка цена, за да направи поредната безпринципна коалиция, а се бори за самостоятелно управление. „Ако не си получил доверие, къде си тръгнал да управляваш тогава?“, попита тя. Тошко Йорданов контрира, че не е етично от страна на ГЕРБ да казват това, защото 2 години са управлявали с гласовете на ОДС и с негласната подкрепа на Атака.

Филип Станев попита дали е редно от морална гледна точка Цветан Цветанов да оглавява предизборния щаб на ГЕРБ, при положение че е осъден на първа инстанция от Софийския градски съд на 4 години затвор. Отговорът на Лиляна Павлова беше, че той не е осъден, защото това не е окончателна присъда: „чисто формално, ако погледнем, в неговото свидетелство за съдимост пише: неосъждан… Той към момента е неосъждан и няма влязла в сила присъда.“

Тошко Йорданов отново обърна внимание на предишната програма на ГЕРБ, в която пише „премахване на монопола на здравната каса и осигуряване на адекватни приходи в системата на здравеопазването“. „Как ще ми обясните милиард и половина, които бяха взети от бюджета на здравната каса от Симеон Дянков и така изчезнаха?“, попита сценаристът. „Ние на парите в централния бюджет не им връзваме панделки – отвърна Павлова – тези пари не са изчезнали. Централният бюджет се формира от много източници. В централния бюджет има едни общи пари. За тези пари, които бяха тогава във здравната каса, казваме – нека да влязат в общия кюп на бюджета, да не взимаме сега кредити, те да са в общия баланс на бюджета, с тях сега ще платим пенсиите, а когато потрябват за здравната каса, разбира се, от останалата наличност в бюджета ще плащат всички тези разходи.“

„Доколко разчитате на изборите за вас да излязат и да гласуват хора, които наистина ви харесват и ви подкрепят и доколко разчитате за вас да гласуват хора, които отново ще кажат – ГЕРБ е най-малкото зло от всичко, което може да изберем?“, попита Ивайло Вълчев. „Искам да ви кажа, че ние сме отворени към всички български граждани, независимо дали са наши членове или симпатизанти, или са хора, които ще преценят, че на България й трябва стабилно управление от тези, които все пак познават“, отвърна Павлова.

На финала Лиляна Павлова поднесе на водещия парче асфалт с формата на кексче, тъй като, според нея, неправилно е било казвано, че асфалтът не се яде: „Благодарение на този асфалт много хора от една година усетиха какво е да има асфалт, по който да се движат туристите, пътуващите до Бургас, бизнеса. Южна България в момента се разви изключително добре икономически, за сметка на Северна.“ Тя обеща ГЕРБ да продължи строителството на магистрали, за да може и Северна България не само да се изравни с Южна, но да има и икономически подем.