Катрин Селие и Александър Селие, 16 май 2014 г.

Пет месеца след смъртта на швейцарския музикант и етнолог Марсел Селие, гости в „Шоуто на Слави“ бяха съпругата му Катрин Селие и техният син Александър Селие. Марсел и Катрин Селие са посветили повече от 60 години от живота си на популяризирането на българския фолклор. В далечната 1952 година те за първи път пристигат в България и след като чуват народната ни музика, започват да обикалят страната ни и да записват песни. В резултат на усилията им през 1990 година албумът, наречен „Мистерията на българските гласове“ печели награда „Грами“ и фолклорната музика на България стига до много страни по света.

„Страстен, завладян и влюбен в България“ – така Александър Селие описа баща си. „Още като малко дете той е бил музикант – разказа Катрин Селие, – свирил е на флейта и на виолончело в младежкия оркестър, а по-късно – като юноша се е запознал с джаза – след войната – и е бил тромпетист в един от първите джаз бендове в Швейцария. Докато е бил на военна служба, той е свирил на фанфар във военния оркестър.“ Именно музикалният слух на Селие го накарал да се влюби в богатството на традиционната българската музика.

Катрин Селие разказа, че при първото им пътуване в България тя била на 19 години, а съпругът й – на 25. Пътували с малък Фиат, отивайки за Истанбул, но бензинът им свършил в Югославия: „Пътищата бяха толкова лоши, … на автомагистралата в продължение на 390 километра нямаше нито една бензиностанция. През нощта, в 11 часа вечерта, бяхме насред пътя между Загреб и Белград. И нямахме бензин. Но имаше милиция навсякъде. Отидохме в Сръбска Митровица, насочиха ни към военен лагер. Показахме нашите бонове за бензин и за хотел, които бяха платени предварително и поискахме от един войник да ни насочи към неговия командир. Почукахме на вратата на командира и от вратата излезе една жена в красива нощница. След това излезе командира, подписа нашия бон и отидохме до друга сграда, за да ни дадат един варел бензин. После донесоха един маркуч и нещо, което приличаше на лейка и издърпаха с маркуча, за да напълнят бензина в една кофа. Премериха го на една везна, беше 20 килограма, а след това по същия начин – с маркуча, бензинът влезе в нашата кола“.

След това Марсел и Катрин Селие стигнали до българската граница, където обаче не пуснали колата им, защото „няма виза“. Качили се на български влак: „бяхме гладни и жадни, нямахме нищо… и за първи път се срещнахме с българин, с инженер, който пътуваше за някакъв завод. И той раздели с нас хляба си, сподели и руската консерва с шпроти.“

Две години по-късно, пресичайки Югославия, семейство Селие чули за първи път българска музика, след това посветили живота си на нея. Катрин си спомни, че при номинацията за „Грами“ на първия диск на „Мистерията на българските гласове“ наградата спечелил Боби Макферин, но 2 години по-късно вторият албум с български фолклор печели най-престижната награда в музиката.

Изненада и подарък към гостите беше изпълнението на вокален ансамбъл „Мистерията на българските гласове“ на една от любимите песни на Марсел Селие – „Полегнала е Тодора“. Катрин и Александър Селие бяха в България за да получат наградата Сирак Скитник, с която Българското национално радио посмъртно удостои Марсел Селие.

Цялото предаване от 16 май 2014 г.