Йосиф Сърчаджиев, 25 февруари 2014 г.

Йосиф Сърчаджиев представи пиесата „Опечалена фамилия“ от Бранислав Нушич, която поставил преди седмица в театъра в Ловеч. Големият актьор сподели, че не искал да чака пролетта, за да започне работа в Сатиричния и затова се срещнал с директора на ловешкия театър и поискал да работят заедно. Директорът обаче не бил съгласен да се поставя драма, защото животът на хората и без това е драматичен. Така Йосиф Сърчаджиев избира „Опечалена фамилия“, за която казва, че е е свързана много с нашия живот, макар да е писана през 1937 г. „От памтивека до ден-днешен нещата не са променени много“, коментира Сърчаджиев. Любопитно е, че той и жена му Райна имат интересен подход в пътя към постановката, търсейки основно 4 вектора: те да харесват пиесата, дали може на тези актьори да се харесат тези роли, дали може директорът на театъра да даде пари за тази постановка и накрая – дали публиката иска такъв театър.

Йосиф Сърчаджиев говори и за работата си с актьорите в Ловеч. В началото му се струвало, че ще бъде като навлизане в джунгла, която не познава, но се оказало, че там има „ангелчета“, каза актьорът и добави, че се случило по-хубавото – актьорите не го приели с уважение, а с обич.

С чувство за себеирония актьорът си припомни своето участие в „Опечалена фамилия“, за което го придумват директорът на Малък градски театър и Илка Зафирова. Това се случило два месеца, след като бил получил „ударчето“ и изговарял едва няколко букви. Напук на себе си обаче той се превъплътил успешно в „бабичката, която няма думи“. За да прикрият говорните му трудности, решили бабата да говори на немски. Колегите си умирали от смях, каза актьорът, а по-късно установил, че и публиката се забавлява. В постановката в ловешкия театър решили, че няма да присъства този персонаж на бабата без думи – не само, защото нямало актьор, но и защото нямало достатъчно добър актьор, който да изиграе ролята, пошегува се актьорът.

Вече в амплоа на постановчик Йосиф Сърчаджиев споделя за пиесата: “В нас хората има всичко – от ангела до дявола и от божественото до низостта. Не мога да се сетя за друго произведение, в което накуп да са събрани толкова много черни, грачещи гарвани – това са героите на „Опечалена фамилия“. Те са сплотени от една влудяваща ги радост – смъртта на един богат и бездетен роднина.“ – Тази пиеса ни показва нашата низост и това е смешното, каза още Сърчаджиев. По думите му: „Най-хубавото е, че ние като актьори, се проявяваме като огледален образ, като криво огледало. Хората го усещат.“ Пиесата ще бъде поставяна и в други градове и гостът призова хората да отидат да я видят.

В разговора стана дума и за отишлия си от този свят преди дни Джоко Росич. С него имали голяма близост, разказа Йосиф Сърчаджиев. Когато той бил на 16 години, а Джоко – на 28, съдбата ги среща при снимките на филм. Джоко ми беше баща, каза актьорът, обяснявайки, че не бил близък с баща си, който на два пъти изоставял майка му, и тогава именно Джоко бил за него нужният пример. „А може би и аз му давах… лудост“, добави актьорът. Той разказа, че преди две години на 80-ата годишнина на Джоко двамата си говорили за „оттатък“. На въпроса на Росич бил ли е и как е там, Сърчаджиев отговорил, че е весело. Джоко обаче не искал още да ходи там.

В края на разговора водещият Слави Трифонов попита госта дали може да участва някъде като баба. Като баба – не, каза Йосиф Сърчаджиев, – той го иска в ролята на духът на Хамлет.

Цялото предаване от 25 февруари 2014 г.